Решение №129/28.11.2019 по дело №1026/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Има ли качеството на съпруг – недлъжник, съпругът, срещу когото изпълнителен лист не е издаван, ако вземането, за което е издаден изпълнителен лист срещу другия съпруг произтича от задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството?

Има ли постановлението за възлагане вещно-правно действие при неуведомяване на другия съпруг съобразно правилата на чл.502 ГПК и чл.503 ГПК за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност?

Отговори

Съгласно чл.32, ал.2 от СК за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Цитираната разпоредба дава възможност на кредитора да предяви иск за изпълнение на задължението и срещу двамата съпрузи, дори задължението да е поето само от единия от тях. В случай че претенцията е била насочена само спрямо съпруга, поел задължението и съответно само срещу този съпруг е постановено осъдително решение, качеството длъжник в изпълнителното производство има само този съпруг. Съпругът, срещу когото не е издаден изпълнителен лист, има качеството на съпруг – недлъжник по смисъла на чл.502 ГПК и чл.503 ГПК. При положение, че не е налице неговото съгласие изпълнението да бъде насочено върху целия имот, на основание чл.504, ал.2 ГПК, който препраща към чл.500 ГПК, може да бъде продадена само идеалната част на длъжника, макар имотът да е описан изцяло.

При неуведомяване на съпруга-недлъжник за извършването на публична продан на имот, притежаван в съпружеска имуществена общност, неговите права могат да бъдат противопоставени на взискателя съгласно чл.502 ГПК. Според чл.496, ал.2 ГПК съпругът-недлъжник запазва правата си при неспазване на установения в глава 44 ГПК ред за изпълнение върху вещи съпружеска общност. По отношение на неговите права извършената публична продан не произвежда вещно-правни последици. В този случай постановлението за възлагане не поражда вещно-прехвърлителното си действие по отношение на идеалната част, притежавана от съпруга-недлъжник. Стабилитетът на публичната продан не важи за продажбата на чужд недвижим имот – правата на действителния собственик, които могат да бъдат противопоставени на взискателя, са противопоставими и на купувача на имота.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Председател:
Камелия Маринова

Членове:
Веселка Марева, Емилия Донкова

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1026/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

С определение № 351 от 27.06.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 355 от 05.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 482/2018 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, по касационната жалба на С. В. К.. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 53/17.05.2018 г. по гр. д. № 728/2017 г. на Радомирския районен съд и вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу И. К. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост на ищеца върху 1/2 ид. ч. от масивна триетажна жилищна сграда № 1, построена в поземлен имот в землището на [населено място], махала „К.“, съставляващ имот № ** – имот * от кадастрален район № *, по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-11/2007 г., изменен със заповед № РД -78/05.05.2011 г., при описани граници и за предаване на владението върху описаната идеална част. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационни въпроси

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. има ли качеството на съпруг – недлъжник, съпругът, срещу когото изпълнителен лист не е издаван, ако вземането, за което е издаден изпълнителен лист срещу другия съпруг произтича от задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството; 2. има ли постановлението за възлагане вещно-правно действие при неуведомяване на другия съпруг съобразно правилата на чл.502 ГПК и чл.503 ГПК за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност.

Мотиви

На така поставените правни въпроси следва да се дадат следните отговори:

По първия въпрос.

Съгласно чл.32, ал.2 от СК за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Цитираната разпоредба дава възможност на кредитора да предяви иск за изпълнение на задължението и срещу двамата съпрузи, дори задължението да е поето само от единия от тях. В случай че претенцията е била насочена само спрямо съпруга, поел задължението и съответно само срещу този съпруг е постановено осъдително решение, качеството длъжник в изпълнителното производство има само този съпруг. Съпругът, срещу когото не е издаден изпълнителен лист, има качеството на съпруг – недлъжник по смисъла на чл.502 ГПК и чл.503 ГПК. При положение, че не е налице неговото съгласие изпълнението да бъде насочено върху целия имот, на основание чл.504, ал.2 ГПК, който препраща към чл.500 ГПК, може да бъде продадена само идеалната част на длъжника, макар имотът да е описан изцяло. Горното е възприето в решение № 351/06.07.2010 г. по гр. д. № 518/2009 г. на ВКС, второ г. о. и изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

По втория въпрос.

При неуведомяване на съпруга-недлъжник за извършването на публична продан на имот, притежаван в съпружеска имуществена общност, неговите права могат да бъдат противопоставени на взискателя съгласно чл.502 ГПК. Според чл.496, ал.2 ГПК съпругът-недлъжник запазва правата си при неспазване на установения в глава 44 ГПК ред за изпълнение върху вещи съпружеска общност. По отношение на неговите права извършената публична продан не произвежда вещно-правни последици. В този случай постановлението за възлагане не поражда вещно-прехвърлителното си действие по отношение на идеалната част, притежавана от съпруга-недлъжник. В цитирания смисъл е решение № 47/04.03.2015 г. по гр. д. № 5995/2014 г. на ВКС, първо г. о. Стабилитетът на публичната продан не важи за продажбата на чужд недвижим имот – правата на действителния собственик, които могат да бъдат противопоставени на взискателя, са противопоставими и на купувача на имота /решение № 92/18.08.2010 г. по т. д. № 645/2009 г. на ВКС, второ т. о., решение № 365/22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г. на ВКС, първо г. о., решение № 153/12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г. на ВКС, второ г. о./.

По основателността

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата, приема за установено следното:

Ищецът е изложил твърдения, че заедно със съпругата си Г. М. са придобили при условията на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесната жилищна сграда. Придобивното основание е договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 111/25.08.2011 г., в който като купувач е посочена съпругата. Уговорено е заплащане на продажната цена на продавачите в срок до 25.08.2013 г. Въз основа на издаден изпълнителен лист срещу Г. М. за горното вземане, върху целия имот е насочено принудително изпълнение. Същият е бил обект на публична продан, след извършването на която ответникът е обявен за купувач с влязло в сила на 01.07.2016 г. постановление за възлагане. Посочил е също така, че ответникът не е придобил правото на собственост върху притежаваната от него 1/2 ид. ч. от процесния имот. Правото на собственост върху тази идеална част не е било изгубено от него, тъй като не е бил уведомен за извършената публична продан. Постановлението за възлагане не е породило вещно-прехвърлително действие за притежаваната от него идеална част.

Ответникът е изложил съображения за недопустимост на иска, евентуално го е оспорил със съображения за изгубване на правото на собственост от ищеца и придобиването му по силата на постановлението за възлагане.

С обжалваното въззивно решение е прието, че процесният имот е придобит в режим на СИО, като за изпълнение на поетото задължение за заплащане на продажната цена двамата съпрузи отговарят солидарно /по аргумент от чл.32, ал.2 СК, който установява солидарна отговорност за възникнало задължение за задоволяване на нужди на семейството/. За изпълнение на това задължение принудителното изпълнение е насочено върху целия имот. Обоснован е извод, че ищецът няма качеството на съпруг – недлъжник, поради което не намира приложение разпоредбата на чл.502 ГПК. Тази разпоредба е относима единствено за хипотезите, при които изпълнението е насочено върху имот, притежаван в съпружеска имуществена общност, за личен дълг на единия съпруг. Настоящата хипотеза не попада в предметния й обхват, поради което не е било необходимо спазване в изпълнителния процес на правилата на чл.502 ГПК и чл.503 ГПК. Постановлението за възлагане е породило вещно-прехвърлително действие за целия имот. Ответникът се легитимира като негов собственик.

По правилността на въззивното решение.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Ищецът и Г. М. са сключили брак на 28.05.2010 г. в Украйна /свидетелство за брак/.

Видно от договор за покупко-продажба /нотариален акт № 111 от 25.08.2011 г./, сключен между Г. Ю. и Ю. Г., като продавачи, и Г. М., като купувач, със същия е прехвърлено правото на собственост върху следния недвижим имот: жилищна сграда, построена в имот № ** по ПНИ на [населено място]. Уговорена е продажна цена от 11 000 евро, която купувачът ще изплати на продавачите до 25.08.2013 г./т.2 от акта/. Вписана е законна ипотека върху имота, обект на покупко-продажба.

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, на 26.11.2013 г. е издаден изпълнителен лист срещу Г. М. за заплащане на сумата 11 000 евро, представляваща описаната по-горе продажна цена по договора за покупко-продажба.

По молба на взискателите Г. Ю. и Ю. Г. е образувано изпълнително производство срещу длъжника – купувач Г. М. /изпълнително дело № 14 от 2014 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при РС – Радомир/. Видно от приложеното изпълнително дело, ищецът не е бил уведомен за насочването на принудителното изпълнение върху процесния имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, както и за извършването на публична продан на същия.

С постановление за възлагане от 09.06.2016 г., влязло в сила на 01.07.2016 г., процесният имот е възложен на ответника. С подадена на 16.12.2016 г. жалба от С. Курпа са атакувани действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насрочване и извършване на публичната продан, обявяването на купувач и възлагането на недвижим имот по изпълнително дело № 14/2014 г. Жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима с влязло в сила на 21.06.2017 г. определение по гр. д. № 222/2017 г. на Пернишкия окръжен съд.

С оглед дадения отговор на първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, във въззивното решение неправилно е прието, че ищецът няма качеството на съпруг-недлъжник, с оглед на което не намира приложение правилото на чл.502 ГПК. Претенцията на продавачите – кредитори е била насочена само спрямо съпругата, срещу нея са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което по смисъла на чл.502 ГПК и чл.503 ГПК ищецът се счита за съпруг – недлъжник. Той разполага със самостоятелни права в изпълнителния процес, изразяващи се в посочване на имущество на съпруга – длъжник, върху което да се насочи изпълнението, да обжалва изпълнителните действия, да оспори вземането и да участва в наддаването при публичната продан на вещта. В случай че не е налице неговото съгласие имотът да бъде продаден изцяло, може да бъде продадена само идеалната част на длъжника /по аргумент от чл.504, ал.2 ГПК във вр. с чл.500 ГПК/. Въз основа на дадения отговор на втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, трябва да се приеме, че е необосновано направеното заключение за това, че ответникът се легитимира като собственик на целия имот по силата на влязлото в сила постановление за възлагане, което е породило вещно-прехвърлителното си действие. Поради неспазването на установения в глава 44 ГПК ред за изпълнение върху вещи – съпружеска имуществена общност, ищецът е запазил правата си върху 1/2 ид. ч. от процесния имот. Ответникът се легитимира като собственик на идеалната част, придобита от съпруга – длъжник, по отношение на която публичната продан е породила вещно-правните си последици.

Неоснователен е въведения в писмената защита на ответника по касация довод, свързан с вписването на законна ипотека върху имота в полза на отчуждителите на основание чл. 168, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Съпругът /солидарен длъжник по материалното правоотношение, срещу когото не е издаден изпълнителен лист/ не е трето лице по смисъла на чл.429, ал.3 ГПК. От изложените по-горе съображения следва, че съпругът-недлъжник по смисъла на цитираните разпоредби на чл.502 ГПК и чл.503 ГПК е специфична страна в изпълнителния процес, която разполага с установени от закона привилегии и възможности. Именно защото търпи процесуална принуда в този процес, когато изпълнението е насочено върху недвижим имот – обект на съпружеска общност, трябва да бъде спазен описания ред за изпълнение. Неспазването му има за последица запазването на правата на съпруга – недлъжник.

Предявеният иск за ревандикация на процесната идеална част от имота е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК – необоснованост на фактическите и правни изводи относно неоснователността на иска за ревандикация, а оттам – и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ищеца са основателни.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира предявеният иск за основателен, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което същият да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 2 159,50 лв. /съобразно представения списък по чл.80 ГПК/.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 355 от 05.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 482/2018 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. В. К. срещу И. К. Д. иск с правна квалификация чл.108 ЗС, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от масивна триетажна жилищна сграда № 1, със застроена площ от 32,50 кв. м., с разгъната застроена площ от 100 кв. м., която е построена в южната част на поземлен имот, придобит като земя за земеделско ползване на основание параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в землището на [населено място], [община], област П., в махала „К.“, с площ 2 166 кв. м., съставляващ имот № ** – имот * от кадастрален район № *, по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-11/2007 г., изменен със заповед № РД -78/05.05.2011 г., при граници по скица: черен път, общински имот, имот № **, горски фонд и имот № **, като ОСЪЖДА И. К. Д. да му предаде владението на 1/2 ид. ч. от гореописания имот, като на собственик на основание договор за покупко-продажба.

Осъжда И. К. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.С, ет.1, офис 1, адв. Л. А., да заплати на С. В. К. със съдебен адрес: [населено място], пл. „В.“ № 5, ет.3, офис 9, адв. Д. П., разноски за водене на делото в общ размер на 2 159,50 лв. /две хиляди сто петдесет и девет лева и петдесет стотинки/.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение №351/06.07.2010 по дело №518/2009 Докладчик: съдия Светлана Калинова Има ли качеството длъжник в изпълнителното производство съпругът на лицето,срещу което е насочено изпълнение по издаден на извънсъдебно основание изпълнителен лист за задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството в производството по чл. 288 ГПК /отм./?
Решение № 47 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 5995/2014 г. Докладчик: съдия Светлана Калинова Длъжен ли е частният съдебен изпълнител да прекрати публичната продан, насочена към имот, част от който принадлежи на соридарни длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, когато при условията на чл. 291 ГПК е направено пълно погасяване на общото задължение от единия солидарен длъжник, а остават непогасени задължения по делото от присъединени други изпълнителни листове към другия солидарен длъжник, по които платилият солидарен длъжник не е задължено лице, както и за непогасени публични задължения ?Какъв е характерът на публичните задължения и при какви условия изпълнителните действия по удовлетворяването на тези задължения могат да бъдат насочени към имот,притежаван в режим на съпружеска имуществена общност ? Има ли неуведомяването на съпруга-недлъжник за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност за последица заличаване на вещно-правния ефект на същата, предвид лишаването му от възможността да упражни привилегиите и възможностите, дадени му от чл. 502 и чл. 503 ГПК ?
Решение № 92 от 18.08.2010 г. по търг. д. № 645/2009 г. Докладчик: съдия Марио Бобатинов При доказано с влязло в сила съдебно решение, постановено на основание чл. 254 ГПК /отм./ несъществуващо вземане на кредитор спрямо длъжник съществува ли за последния исков ред за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл. 380-чл. 383 ГПК/отм./? Процесуално допустим ли е иск, предявен от длъжника за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл. 380-чл. 383ГПК/отм./извън основнията, посочени в чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./? Какъв е способа на придобиване правото на собственост от кредитора, настъпило от деня на постановлението за възлагането на процесните имоти/чл. 384, ал. 2 ГПК-отм./-оригинерен или деривативен?
Решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г. Докладчик: съдия Жанин Силдарева Оригинерен, или деривативен способ за придобиване на вещни права е публичната продан. Публичната продан на чужд имот прави ли добросъвестния купувач собственик? По силата на чл. 482, във вр. с чл. 496, ал. 2 ГПК могат ли да бъдат противопоставени права на трети лица, на последващ купувач на имота, когато тези права вече са били противопоставени на взискателя и има влязло в сила решение, с което иска им е отхвърлен по отношение на взискателя ?
Решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г. Докладчик: съдия Стойчо Пейчев Дължи ли съдът произнасяне по възражения, наведени във въззивната жалба, извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК? Може ли в рамките на спор за собственост съдът да се произнася по действителността на постановление за възлагане на недвижим имот от съдебен изпълнител и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан или това се извършва единствено чрез обжалване постановлението за възлагане или атакуването му по исков ред – чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./?

Цитирани норми