Определение №128/29.03.2021 по дело №80/2021

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 128

    София, 29.03.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: К. М.

    Членове: Веселка Марева

    Емилия Донкова

    като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 80/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

    С решение № 317 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 526/2020 г. на Сливенския окръжен съд, е потвърдено решение от 02.07.2020 г. по гр. д. № 5370/2019 г. на Сливенския районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на община Сливен, че И. Н. И. е собственик на поземлен имот № *** по кадастралната карта в м. „Д.“ в землището на [населено място], представляващ земеделска земя, с площ от 1 944 кв. м., при описани граници.

    Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от юрисконсулт И. Г. като пълномощник на ответника община

    Сливен, в която са изложени съображения относно недопустимостта на обжалвания съдебен акт, както и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

    Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.

    Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:

    Производството пред районния съд е образувано по предявен от И. Н. И. срещу община иск за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху процесния имот. В исковата молба са изложени твърдения, че правата му произтичат от наследствено правоприемство от Й. С. /починала през 2005 г./, която през 1959 г. е закупила процесния имот. Същият не е включван в ТКЗС и не е било изгубено владението върху него. Ответникът е въвел твърдение, че имотът съставлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ /протоколно решение от 26.05.2009 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Сливен за определяне на имотите по землища/.

    По делото е установено, че процесният имот е идентичен с имот пл. сн. № *, за който е отреден парцел *, в кв.4, описан в нотариален акт № 140/1959 г., по плана от 1937 г. По плана от 1966 г. същият е изключен от регулация - представлява имот пл. сн. № *, а по плана от 2001 г. – част от имот пл. № *.

    Продавачът по договора от 1959 г. С. М. /дядо на Й. С./ се е легитимирал като собственик с нотариален акт № 162 от 1959 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверкадавностно владение и покупка. В актовете имотът е описан като дворно място, съставляващо парцел *, в кв.4, при граници: П. Й., М. Р., . От събраните свидетелски показания се установява, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ владение е упражнявано ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари