Определение №127/16.07.2020 по дело №1466/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Дали подлежи на вписване, респ. отбелязване съдебното решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, постановено по вписана молба за отмяна?

Отговор

Законът изисква вписване, съответно отбелязване само на онези съдебни решения, с които се признава правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти. Съдебното решение, постановено в отменително производство, с което се отменя на основание чл. 303, ал. 1 ГПК влязло в сила решение и делото се връща за ново разглеждане в надлежния съд, съгласно чл. 307, ал. 3 ГПК, не представлява такова решение, правните му последици се изразяват в погасяване последиците на отмененото решение, вкл. силата на пресъдено нещо и се възстановяване висящността на съдебното производство, чрез „повторно” поставяне в ход на исковото производство, което към датата на подаване на молбата за отмяна не е било висящо /цитираните мотиви на тълкувателното решение/. Т. е. с него не се решава спора по същество, не се признава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, което изключва това решение от актовете, подлежащи на вписване съгласно тълкуваните разпоредби на ЗС. Поради това, макар и да е постановено в производство по молба за отмяна, подлежаща на вписване, съгласно чл. 112, б. к ЗС, отменителното решение, с което се връща делото за ново разглеждане по същество на спора, не подлежи на вписване, нито на отбелязване. Това не изключва оповестителното, респ. защитно действие на вписването на актовете по чл. 112, б. з ЗС, във вр. с чл. 4, б. з ПВп, тъй като такова имат влезлите в сила решения, които заместват актовете по б. „а”, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.


Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1466/2020 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

История на спора

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на К. Л. И. и В. Н. И., чрез пълномощника им адв. В. Р., срещу определението с № 657 от 11.05.2020 год. по ч. гр. д. № 736/2020 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 5.03.2020 год. на съдията по вписванията при РС – Асеновград, с което е отказано вписване на решение на ВКС № 18 от 4.02.2020 год. по гр. д. № 4328/2019 год., с което се отменя на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, предл. 1 влязлото в сила решение от 18.03.2019 год. по гр. д. № 1558/2018 год. на Асеновградския районен съд и се връща делото за ново разглеждане от друг състав.

Жалбоподателите поддържат становище за неправилност на определението с молба за отмяната му. Съображенията им са във връзка с предвидените в чл. 115 ЗС правни последици от отбелязването на решението към исковата молба, поради което и решението на ВКС за отмяна на влязло в сила съдебно решение би следвало да бъде вписано с оглед даване гласност на отмяната пред третите лица.

Жалбоподателите се позовават на противоречие с т. 2 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС по поставените правни въпроси: 1. Решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, постановено по вписана молба за отмяна на влязло в сила решение, подлежи ли на вписване, респ. отбелязване? и 2. Решението, постановено по вписана молба за отмяна на влязло в сила решение представлява ли акт по чл. 112, б. з ЗС или чл. 14 ПВп.? Поддържат и становище, че горните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото ще се изясни съдържанието на нормите на чл. 112 ЗС, б. „з” и б. „к” и действието на чл. 113 ЗСчл. 115 ЗС, така и на чл. 14 ПВ, във вр. с чл. 11 ПВ и чл. 4, ал. 1, б. л ПВ. Поставят и въпроса относно защитата на вписването на молбата за отмяна при липса на отбелязване на решението по отмяната и противопоставими ли са придобитити права на молителя, което създава затруднения в практиката.

Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по вписване, респ. отбелязване на съдебно решение, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Касационен въпрос

Настоящият състав на ВКС счита, че поставеният в частната касационна жалба въпрос дали подлежи на вписване, респ. отбелязване съдебното решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, постановено по вписана молба за отмяна е обуславящ изхода по настоящия спор, и доколкото не е налице практика на ВКС по него, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Мотиви

Както е разяснено в мотивите на т. 2 на ТР № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, на което се позовават и жалбоподателите, въведеното с изменението на ЗС с ДВ бр. 100/2010 год. изискване на чл. 112, б. к ГПК за вписване на молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване, има за цел да се даде гласност на съдебния спор относно недвижим имот, което е от значение за сигурността на гражданския оборот, както и при уреждане на правоотношенията с лица, породени от фактически или правни действия спрямо този имот. Това изискване се обяснява и с необходимостта оповестителната фунция на вписването да се обезпечи от един по-ранен момент – сезирането на ВКС с молбата за отмяна, а не от момента на постановяване на решението. Посочено е още, че с постановяване на решението /при позитивен за молителя изход на делото, както е и в настоящия случай/, се пораждат правните последици на конститутивния съдебен акт – погасяват се последиците на отмененото решение, включително силата на пресъдено нещо и се възстановява висящността на съдебното производство, чрез „повторно” поставяне в ход на исковото производство, което към датата на подаване на молбата за отмяна не е било висящо. Правните последици, които законът свързва с изпълнение на разпоредбата чл. 112, б. к ЗС – посочените функции на вписването, се пораждат от момента на вписването на молбата за отмяна и действат през целия период на висящност на извънинстанционното производство. Преди това такива последици, но във връзка с изпълнение разпоредбата на чл. 114, б. в ЗС, са били настъпили при висящността на исковия процес, до приключване на исковото производство с влязло в сила решение, както и 6 месеца след това в хипотезата на чл. 115, ал. 2 ЗС. Затова и релевантният правен въпрос дали подлежи на вписване, респ. отбелязване решението на ВКС, постановено в извънинстанционното производство по отмяната, се обуславя не от еднаквостта на целта на вписването като правно действие, обуславящо приетата в цитираното тълкувателно решение еднаквост на правните разрешения по движение на двете производства, а от същността на съдебното решение, постановено в отменителното производство. С оглед на това е приложимо въведеното с изменението на чл. 112, б. а ЗС /ДВ бр. 34/2000 год./ изискване за вписване на всички актове, с които се признава правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, а съгласно б. „з”- влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по б. „а”, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви. Тълкуването на тези разпоредби налага извод, че законът изисква вписване, съответно отбелязване само на онези съдебни решения, с които се признава правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти. Съдебното решение, постановено в отменително производство, с което се отменя на основание чл. 303, ал. 1 ГПК влязло в сила решение и делото се връща за ново разглеждане в надлежния съд, съгласно чл. 307, ал. 3 ГПК, не представлява такова решение, правните му последици се изразяват в погасяване последиците на отмененото решение, вкл. силата на пресъдено нещо и се възстановяване висящността на съдебното производство, чрез „повторно” поставяне в ход на исковото производство, което към датата на подаване на молбата за отмяна не е било висящо /цитираните мотиви на тълкувателното решение/. Т. е. с него не се решава спора по същество, не се признава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, което изключва това решение от актовете, подлежащи на вписване съгласно тълкуваните разпоредби на ЗС. Поради това, макар и да е постановено в производство по молба за отмяна, подлежаща на вписване, съгласно чл. 112, б. к ЗС, отменителното решение, с което се връща делото за ново разглеждане по същество на спора, не подлежи на вписване, нито на отбелязване. Това не изключва оповестителното, респ. защитно действие на вписването на актовете по чл. 112, б. з ЗС, във вр. с чл. 4, б. з ПВп, тъй като такова имат влезлите в сила решения, които заместват актовете по б. „а”, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.

С оглед тези съображения по поставения правен въпрос, изводът на въззивния съд, че решението на ВКС за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане не е от кръга на актовете, подлежащи на вписване, съгласно чл. 112, б. з ЗС, тъй като с него не се решава спора по същество, поради което не замества акт по чл. 112, б. а ЗС, е правилен и обжалваното въззивно определение следва да се остави в сила. Решаващото съображение за постановения отказ е същността на отменителното решение, за което законът не е предвидил вписване, което кореспондира с горните мотиви в настоящето определение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

Диспозитив

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 657 от 11.05.2020 по ч. гр. д. № 736/2020 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от К. Л. И. и В. Н. И., чрез пълномощника им адв. В. Р., частна касационна жалба против него, като го ОСТАВЯ В СИЛА.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми