Решение №126/31.05.2021 по дело №535/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    1

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 126

    гр.София,

    31.05.2021 г.

    Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

    Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА

    ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

    при секретаря В.Стоилова

    като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 535 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

    Образувано е по молба вх.№ 25147648 от 16.10.2020 г. на „Юнион Ивкони“ ООД чрез адв. А. И. от САК, за отмяна на влязло в сила Решение № от 09.07.2020 г. по гр. д. № 942/2020 г. на ГС – София, в частта с която е потвърдено решение № 282933 от 22.11.2019 г. по гр.д. № 34392/2018 г по описа на РС - София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

    Молителят - „Юнион Ивкони“ ООД , поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, твърди се, че молителят не е могъл да се снабди с писменото доказателство, тъй като банката обслужваща сметката на ответната страна в производството е отказала да предостави удостоверението.

    Ответната страна И. К. И. не изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна.

    Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:

    Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице, а с оглед изложените в молбата за отмяна съображения, поддържаното отменително основание е това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

    С решение от 22.11.2019г. по гр.д.№34392/2019г. Софийски районен съд по подадена искова молба от И. И. срещу „Юнион Ивкони“ ООД е уважил искове с правно основание по чл. 128, т.2 и чл. 224, ал.1 КТ. Съдът е приел за установено, че с договор от 25.08.2015г. молителят е бил назначен на длъжност “шофьор на автобус“ и е изпълнявал същата до 14.11.2017г., когато трудовият договор между страните е бил прекратен на основание чл.325,ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие. Съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.128, ал.1, т.2 КТ за сумата 4 325,06лева незаплатено трудово възнаграждение за времето от 08.2016т. до 08.2017г. Счел е за основателен и иска с правно основание чл.224 КТ за сумата 500 лева-обезщетение за неизползуван отпуск.

    С атакуваното решение Софийски градски съд , като е потвърдил първоинстанционното решение частично , е уважил предявения иск с правно основание чл.128, ал.1, т.2 КТ за сумата 4 325,06 лева незаплатено трудово възнаграждение за времето от 08.2016т. до 08.2017г. Със същото решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение в частта му по отношение на иска с правно основание чл.224 КТ, го е отхвърлил. Въззивният съд също е приел, че за времето от 08.2016г. до 08.2017г. на И. И. не е изплатено трудово възнаграждение общо в размер на 4 325,06лева.

    В молбата си за отмяна молителят твърди, че са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които страната не е могла да се снабди своевременно. Твърди се, че от новото писмено доказателство -Удостоверение с изх. № 2105 – 20 – 00670/03.08.2020 г. издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, може да се направи извод, че дружеството молител е заплатило ищеца по делото, чиято отмяна се иска дължимите суми по заявения иск с правно основание по чл. 128, т.2 КТ, по банковата му сметка. Твърди се дружеството не е могло да се снабди своевременно с това писмено доказателство, защото банката е отказала издаването му, тъй като удостоверението съдържа лични данни, които банката е длъжна да пази.

    Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна.

    Представеното от молителя удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като установеното с него плащане на суми от молителя на ответника, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред. Молителят обаче е имал обективна възможност, полагайки дължимата грижа за добро водене на делото, да се снабди с данни от банката при висящността на спора за осъщественото

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари