Решение №126/31.10.2019 по дело №1184/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
101 Shares

Анотация

Въпрос

Следва ли страната, която легитимира своето право на собственост с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание?

Отговор

Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
Маргарита Соколова

Членове:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1184/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Б. А., С. Г. А., Б. Г. А. и М. Г. А. срещу решение № 317/15.10.2018 г. по в. гр. д. № 341/2018 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 179/07.03.2017 г. по гр. д. № 05456/2017 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу А. Й. С. положителен установителен иск за признаване на установено, че ищците са собственици на УПИ …-….от кв. ….по плана на [населено място], [община]. Иска се неговата отмяна като неправилно – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация – ответник по иска, оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците са наследници по закон – преживяла съпруга и деца, на Г. С. А., починал на 17.04.1999 г., който с н. а. № …/19.09.1989 г. е признат за собственик на спорния по делото имот, съставляващ празно дворно място, на основание наследство и давностно владение.

Ответникът е собственик на съседен имот.

В защитата си по същество срещу иска ответникът противопоставил правопрекратяващото възражение, че е собственик на процесния имот, за доказване на което представил н. а. № …/29.06.2017 г. за собственост по давност.

По делото не е спорно, че през 2016 г. ищците предприели действия по откриване на строителна линия в спорния имот и положили ограда от бетонни колове, която ответникът разрушил през м. април 2017 г.

Спорни по делото са въпросите дали след м. април 1999 г. /когато починал наследодателят на ищците/ ответникът е установил фактическа власт върху имота и с какво намерение – дали със съзнанието, че владее имота за себе си като собственик и дали е извършил действия, обективно годни да бъдат възприети от ищците, и от които може да се направи извод, че счита имота за свой.

Първоинстанционният съд поставил в основата на своето решение показанията на свидетелите Ц. С., И. Д. и К. Д., според които след 1999 г. ответникът, с помощта на своята баба, обработвал процесния имот и го засаждал със земеделски култури, през 2016 г. разрушил плевнята, намираща се на границата между неговия и спорния имот и изградил кокошарник в спорното място. Съдът кредитирал тези показания като последователни, непротиворечиви и логически свързани и тъй като свидетелите са съседи и имат преки, постоянни и редовни наблюдения на случващото се в спорния имот, помагали са при обработването или засаждането му, а св. Д. и прекопавал периодично дворното място; св. Д. е приятелка с бабата на ответника и често е посещавала нейната къща, която е в съседство, поради което има преки възприятия за случващото се в имота. Съдът не кредитирал показанията на св. Н. М., посещавала имота от 2013 г. нататък, като непоследователни и противоречиви, противоречащи на показанията на останалите свидетели, които имат преки и постоянни наблюдения върху имота, противоречащи и на показанията на св. Л. К., който е посещавал имота заедно с ищците с цел почистването му от бурени, но намерил, че тези посещения са били инцидентни и епизодични.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел, че извършените от ответника действия по обработване и засаждане на имота с посеви и ползването му като зеленчукова градина към собствения на ответника имот, следва да се окачествят като упражняване на фактическа власт върху имота, установена след смъртта на наследодателя на ищците. При приложение презумпцията на чл. 69 ЗС, която е останала необорена от ищците, съдът приел, че с действията по упражняване на фактическата власт ответникът е демонстрирал намерение за своене на вещта и че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Съдът посочил, че инцидентните посещения на имота и почистването му от бурени от страна на ищците не са били насочени към отблъскване и противопоставяне на установеното владение от ответника. При тези посещения ищците са се запознали с осъществяваната фактическа власт върху имота и не са предприели необходимите действия по отблъскване на владението. Обстоятелството, че ищците са заплащали данъци и такса битови отпадъци за имота не опровергава презумпцията по чл. 69 ЗС, доколкото тези действия са извършени към съответната община и не са насочени срещу ответника, респ. няма как да отблъснат неговото владение. Тъй като фактическата власт върху изцяло чуждия имот е придобита при липса на правно основание, съдът приел, че ответникът е недобросъвестен владелец, придобивната давност в чиято полза е изтекла след 10-годишно владение на 17.04.2009 г., при доказано намерение да държи вещта като своя, обективирано във фактическите действия по обработване и засяване на имота и при липсата на доказателства да я държи за друг или оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС.

Въззивният съд намерил за неоснователни: оплакването във въззивната жалба на ищците относно кредитирането на свидетелските показания и неразпитването в исковото производство на една от свидетелките, разпитана от нотариуса, признал правото на собственост на ответника; оплакването, че не били взети предвид писмените доказателства за собственост, представени от ищците, както и оплакването за действията на нотариуса във връзка с издадения на името на ищците констативен нотариален акт за собственост. Погрешното посочване от районния съд на датата на констативния нотариален акт за собственост на ответника е квалифицирано като явна техническа грешка, а фактът, че ответникът се е снабдил с титул за собственост след като премахнал поставената от ищците ограда, не е обстоятелство, което да доведе до обратен извод за собствеността. Въззивният съд приел, че ответникът е установил владение от 2000-та г. /а не веднага след смъртта на наследодателя на ищците, както е прието от районния съд/ и съответно давността е изтекла в началото на 2010 г., но това не е променило извода му, че първоинстнанционното решение е правилно като краен резултат.

Касационен въпрос

С определение № 322/19.06.2019 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса: следва ли страната, която легитимира своето право на собственост с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание, с цел извършване на преценка дали подобно доказване е проведено, а оттам – и дали е налице противоречие на въззивното решение с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Мотиви

С ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

По основателността

В разглеждания случай ищците се легитимират за собственици на спорния имот, съставляващ празно дворно място, по силата на наследствено правоприемство от Г. С. А., починал на 17.04.1999 г., който с н. а. № …/19.09.1989 г. бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение, а през 2017 г. се снабдили с констативен нотариален акт № …/26.01.2017 г., съставен в производство по чл. 587, ал. 1 ГПК въз основа на представени писмени доказателства.

Ответникът е противопоставил правопрекратяващото възражение, че е придобил имота по давност, поради което ищците са изгубили правото си на собственост /чл. 99, предл. първо ЗС/. Легитимирал се е с нотариален акт за собственост по давност № …/29.06.2017 г.

При така възникналия спор по принадлежността на правото на собственост всяка от страните следва да докаже осъществяването на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание – така, както е указано в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Това, че ищците се легитимират за собственици като наследници на Г. А., не е спорно по делото. Спорът се е концентрирал около удостовереното в полза на ответника придобивно основание и ако същото е осъществено – дали ищците са изгубили своето право на собственост по силата на правилото на чл. 99, предл. първо ЗС. За да се произнесе по елементите от фактическия състав на придобивната давност, съдът е извършил преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като кредитирал показанията на свидетелите на ответника и частично – на свидетеля К., доведен от ищците, а показанията на свидетелката М. отказал да постави в основата на своето решение по съображения, че са непоследователни и противоречиви, противоречащи на показанията на останалите свидетели, които имат преки и постоянни наблюдения върху имота, противоречащи и на показанията на свидетеля К..

Този извод на съда е необоснован. Внимателният прочит на гласните доказателства сочи, че в действителност няма две групи противоречиви свидетелски показания, при което положение съдът следва да кредитира едните и да не даде вяра на другите. Показанията не са противоречиви, защото свидетелите не споделят впечатления за едни и същи моменти. Всяка група установява обстоятелства, различни от установените от другите свидетели, защото показанията им касаят различни периоди от време. Така, К. и М. свидетелстват за посещения от ищците на собствения им имот, с цел поддържането му в добро състояние или за почивка, а С., Д. и Д. – за обработването на имота от ответника, за разрушаването на стара и построяването на нова стопанска сграда от ответника. И тъй като е установено, че от спорещите страни само ответникът пребивава постоянно в [населено място], с изключение на зимния период, когато е там в почивните дни, и живее в съседен на спорния имот, а ищците живеят в други населени места, то логично е фактическата власт да е осъществявана от страните в различни периоди. Обстоятелството, че посещенията от страна на ищците са били инцидентни и епизодични, не рефлектира върху притежаването от тях на правото на собственост, тъй като, за разлика от владелеца, който трябва да осъществява владението непрекъснато /като един от елементите на придобивната давност/, собственикът не е длъжен да упражнява правомощията си, като това не води до изгубване на правото на собственост. Не се установява и това само една от страните да е осъществявала фактическа власт по начин, че другата страна да не е имала такава възможност.

Съвкупната преценка на гласните доказателства налага и друг правен извод. Извършваните от ответника действия спрямо имота на ищците представляват търпими действия, които не могат да служат за основание за владение. Изводът се налага от данните за роднински отношения между страните по делото, при което действията на ответника не са представлявали значително безпокойство за собствениците на имота, извършвали са се с предполагаемо тяхно съгласие и са били търпяни от собствениците само по силата на създадените лични отношения и предвид обстоятелството, че собствениците не пребивават непрекъснато в имота. Действията не са довели до установяване на фактическо владение върху имота от страна на ответника с намерение за своене. Ответникът е ползвал имота за нужди, различни от тези, за които ищците са го ползвали, и извършваните от него действия не са препятствали ищците да ползват собствения си имот, след като не са били отстранени от него. Липсата на изрично противопоставяне от страна на ищците на упражняването на търпими действия е ирелевантна, тъй като същите не са възпрепятствали ползването на имота от тяхна страна. А след като ответникът е извършвал търпими действия, не е необходимо да се излагат съображения във връзка с оборването на презумпцията на чл. 69 ЗС, според която предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Следва да се добави и това, че първата демонстрация от страна на ответника, че е завладял имота за себе си, е премахването от него на поставени от ищците оградни колове, което е извършено през м. април 2017 г. – малко преди да се снабди с нотариален акт за собственост по давност през м. юни същата година.

В обобщение следва да се заключи, че и след смъртта на техния наследодател ищците са продължили да упражняват фактическа власт, а осъщественото от ответника ползване след 1999 г. чрез извършване на търпими действие не е довело до осъществяване на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС и придобиване по давност на собствения на ищците имот, поради което не може да се приеме, че те са изгубили правото си на собственост поради придобиването му от ответника. Ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на придобивното си основание, удостоверено от нотариуса с нотариалния акт от 2017 г., за разлика от доказването, проведено от ищците, поради което следва да се приеме, че не е настъпила правната последица, регламентирана в чл. 99, предл. първо ЗС – ищците не са изгубили правото си на собственост, тъй като не се установява ответникът да го е придобил. Ето защо въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение за отхвърляне на иска за собственост, като постановени в противоречие на разясненията, дадени в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, следва да бъдат отменени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като предявеният положителен установителен иск за собственост бъде уважен.

Като правна последица от уважаването на иска, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, и на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК следва да бъде отменен нотариалният акт, с който ответникът се легитимира за собственик на спорния имот на основание придобивна давност.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците доказаните като извършени от тях и заявени в съответните списъци разноски по водене на делото във всички инстанции в размер на 4 253 лева.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 317/15.10.2018 г. по в. гр. д. № 341/2018 г. на Пернишкия окръжен съд и потвърдено с него решение № 179/07.03.2017 г. по гр. д. № 05456/2017 г. на Пернишкия районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Й. С., че И. Б. А., С. Г. А., Б. Г. А. и М. Г. А. са собственици на недвижим имот, съставляващ УПИ …-… от кв. …по плана на [населено място], [община], при граници по скица: от запад – улица, от север – УПИ …-…, от изток – УПИ …-… и УПИ …-…. и от юг – УПИ …-….

ОТМЕНЯ н. а. № …, том …, рег. № …., дело № …./29.06.2017 г. на нотариус Р. М. – нотариус с район на действие Районен съд [населено място], № 141 в регистъра на Нотариалната камара.

ОСЪЖДА А. Й. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], вх. Б, ет. 2, ап. 38, да заплати на И. Б. А., С. Г. А., Б. Г. А. и М. Г. А. разноските по водене на делото във всички инстанции в размер на 4 253 /четири хиляди двеста петдесет и три лв./ лева.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 11/2012 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. Докладчик: съдия Веселка Марева Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост?

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите