*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

Спорът е допуснат до касация със следното Определение


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

„Очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК поради нарушенаване на принципа на законност в гражданския процес (чл. 5 ГПК).

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове:
БОРИС ИЛИЕВ, ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ ****** по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано по касационна жалба от 12.04.2021 г. на „Лайт Кредит“ ООД чрез юрисконсулт В. Я. срещу решение № 260368 от 11.03.2021 г. по в.гр.д. № 3148//2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 260850/14.10.2020 г. по гр.д.№ 17751//2019 г. на Районен съд Пловдив и е уважен предявения иск на Й. Т. Т. против „Лайт Кредит“ ООД, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата 8226,99 лева - платена без основание възнаградителна лихва по договор за заем № 5593/11.06.2014 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на сумата.

Мотиви

От фактическа страна въззивният съд е приел, че между страните има сключен договор за заем от 11.06.2014 г., за предоставяне на 15 000 лева, с уговорено възнаграждение в размер на 3,416 % месечно, ГПР 49.580 %, платими на 24 месечни вноски от 925,94 лева, в периода от 11.07.2014 г. до 11.06.2016 г., който е обезпечен с договорна ипотека. Съдът е установил, че с анекс от 08.07.2015 г., ищцата е договорила предоставяне на допълнителна сума от 8783,92 лева за рефинансиране на заема, но възнаградителната лихва е заплатена без основание, тъй като при сключване на първоначалния договор са нарушени формалните изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 ЗПК, т.7-12, относно общо дължимата сума за погасяване от потребителя, поради което е недействителен, а предявения иск за недължимо платената възнаградителна лихва е основателен. Крайните изводи на въззивния съд се основават на нормата на чл. 4 ЗПК /ДВ бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., /, според която разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 ЗПК, т.7-12 се прилагат и по обезпечените с ипотека договори за кредит, т.е. решаващият състав на съда е приложил редакция на закона, която не е действала при сключване на договора ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари