Решение №124/28.10.2019 по дело №1427/2017

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
54 Shares

Анотация

Въпрос

Относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт когато лицата не са били припознати от починалия.

Отговор

Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД и обхваща в случай на смърт на пострадалия неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия, най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.

С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Върховния съд е допълнен кръгът на лицата, определен с ППВС 4/61 г., за които е прието, че справедливостта изисква да бъдат обезщетени за причинената смърт на техния родственик като е прието, че право на обезщетение имат лица, които по закон имат право на издръжка от пострадалия и лицата, които като нетрудоспособни са били издържани от него, макар и да нямат право на издръжка, както и взетото за отглеждане, но още неосиновено дете. Правото на обезщетение се дължи само когато претендиращият докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. При наличие на родствена връзка, макар и не сред посочените лица, по изключение, при наличие на доказателства може да се присъди обезщетение за неимуществените вреди за причинените морални болки и страдания, надхвърлящи по интезитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, дори когато нямат установена от закона семейна родствена връзка или фактическа връзка, когато претендиращият докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължителен проявление във времето. Следователно кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните отношения между починалия и лицето, което е в особено близки и трайни житейски отношения с починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане. Следва да се защити правото на лицата, чийто лични отношения са били фактически идентични на такива, за които би могло да се определят като родствени, независимо дали има изискуеми от закона доказателства за тяхна родствена връзка. Създадената фактическа връзка между тях, която е съответна на родствена връзка създава изключителна привързаност в отношенията между лицата и справедливостта, предвидена в чл. 52 от ЗЗД изисква да бъде обезщетен преживелият за причинената смърт на починалия при непозволено увреждане.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Лилия Златкова като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 1427 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

История на спора

А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С. чрез своята майка и законен представител С. С. А. чрез адв. Вихър Н. обжалват решение № 510 от 6.3.2017 г. по гр.д. 4916/16 г., Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е отменено решение № 4941 от 13.6.2016 г. по гр.д. 652/15 г. по описа на СГС, 1 ГО, 10 състав в частта, с която са уважени предявените от А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД и вместо него са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на всеки от тях по 120 000 лв, представляващо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 28.11.2013 г. застрахователно събитие до договор за застраховка „Гражданска отговорност“ смъртта на Р. Ф. А. ведно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и е потвърдено решението в частта, с която са отхвърлени исковете им до пълния предявен размер от 200 000 лв за всяко дете.

Излага съображения, че изводите, че не попадат сред кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие загубата на праводателя им, тъй като същите не били припознати от починалия Р. А.. Доказано било, че Р. А. е баща на А., С. и Г. Ф., а и на А. Ф. и Р. С.. А., Ф. и Р. С. не били признати от баща си, но били отглеждани от него от момента на тяхното раждане. Доказало се, че майка им и починалия били живели в изключително близки и сърдечни отношения и ги е свързва силна любов и разбирателство. Съгласно показанията на свидетелите, Р. А. се грижел за семейството си и много обичал децата си. Починалият бил помагал в домакинството, ходел на работа и се грижел за всичките си деца като семейството било живеело в разбирателство и взаимна обич. Горните обстоятелства не били съобразени от въззивния съд. САС не бил взел предвид, че по делото бил приобщен социален доклад на Агенция за социално подпомагане, в който е отразено, че А., С. и Г. Ф., А., Ф. и Р. С. били родени от съвместното съжителство на С. А. и Р. А.. Посочено било в удостоверенията за раждане на А., Ф., Р. С. няма вписан баща, тъй като същият към момента на тяхното раждане не бил имал валиден документ за самоличност. Излагат подробни правни съображения, че е справедливо да бъдат обезщетени неимуществените им вреди от смъртта на баща им. Излагат съображения за претърпените от тях болки и страдания. Моли да се отмени решението и да им се присъди обезщетение от по 200 000 лв на всеки от тях.

ЗК „Лев инс“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че касационните жалбоподатели А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С. не са от кръга, имащи право на обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на Р. Ф. А. с оглед ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г. Наличието на родствена връзка, респ. създадената с осиновяването била абсолютна предпоставка за наличието на материално право на иск, което е сред обективните предпоставки, определящи понятието справедливост и в предмета на изследване и осъждане в настоящето производство. Поради това, че по делото не било установено тези лица да са деца на пострадалия, то не следвало да бъдат обезщетявани за смъртта му. Нямало установена такава връзка като от произход или приравнена. Иска решението на въззивния съд да се потвърди.

Решението е обжалвано от С. С. А., С. Р. Ф., А. Р. Ф., Г. Р. Ф., Ф. А. С. в частта, с която не са уважени исковете им за разликата над присъдените им суми до напълно предявените размери от по 200 000 лв за всеки от тях. Решението е обжалвано и от ЗК „Лев инс“ АД в частта, с която са уважени исковете. С определение № 238 от 16.04.2019 г. Върховният касационен съд по настоящето дело не е допуснал касационно обжалване на решението по касационните жалби на ЗК „Лев инс“ АД и на С. С. А., С. Р. Ф., А. Р. Ф., Г. Р. Ф. и Ф. А. С..

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното :

С решение № 510 от 6.3.2017 г. по гр.д. 4916/16 г., Софийски апелативен съд, 8 състав, е отменил решение № 4941 от 13.6.2016 г. по гр.д. 652/15 г. по описа на СГС, 1 ГО, 10 състав в частта, с която са уважени предявените от А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С., малолетни, действащи чрез тяхната майка и законен представител С. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД и вместо него е отхвърлил исковете им с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на всеки от тях по 120 000 лв, представляващо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 28.11.2013 г. застрахователно събитие до договор за застраховка „Гражданска отговорност“ смъртта на Р. Ф. А. ведно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното й изплащане и е потвърдено решението в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен до напълно предявения размер от 200 000 лв.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт когато лицата не са били припознати от починалия и съответствието на даденото разрешение от въззивния съд с разясненията в задължителната съдебна практика съгласно Тълкувателно решение № 1 /2016 г. 06.06.2018 г. по т.д. 1/2016 г. от ОСНГТК на ВКС.

Мотиви

С оглед разясненията в посоченото Тълкувателно решение 1 /2016 г. от 06.06.2018 г. по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, задължителни за съдилищата на основание чл. 130 от ЗСВ, както и разясненията в Постановление на Пленума на Върховния съд 4/1961 г., кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД и обхваща в случай на смърт на пострадалия неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия, най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.

С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Върховния съд е допълнен кръгът на лицата, определен с ППВС 4/61 г., за които е прието, че справедливостта изисква да бъдат обезщетени за причинената смърт на техния родственик като е прието, че право на обезщетение имат лица, които по закон имат право на издръжка от пострадалия и лицата, които като нетрудоспособни са били издържани от него, макар и да нямат право на издръжка, както и взетото за отглеждане, но още неосиновено дете. Правото на обезщетение се дължи само когато претендиращият докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. При наличие на родствена връзка, макар и не сред посочените лица, по изключение, при наличие на доказателства може да се присъди обезщетение за неимуществените вреди за причинените морални болки и страдания, надхвърлящи по интезитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, дори когато нямат установена от закона семейна родствена връзка или фактическа връзка, когато претендиращият докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължителен проявление във времето. Следователно кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните отношения между починалия и лицето, което е в особено близки и трайни житейски отношения с починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане. Следва да се защити правото на лицата, чийто лични отношения са били фактически идентични на такива, за които би могло да се определят като родствени, независимо дали има изискуеми от закона доказателства за тяхна родствена връзка. Създадената фактическа връзка между тях, която е съответна на родствена връзка създава изключителна привързаност в отношенията между лицата и справедливостта, предвидена в чл. 52 от ЗЗД изисква да бъде обезщетен преживелият за причинената смърт на починалия при непозволено увреждане.

По основателността

При отговор на така поставения материалноправен въпрос, в конкретния случай, съдът установи, че наред със съпругата, бащата и децата на пострадалия Р. Ф. А., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, са предявили и А. С. С., Ф. С. С., Р. С. С.. Претенцията се основава на претърпените от тези деца неимуществени вреди от смъртта на Р. Ф. А. когото те са познавали като свой баща. Отговорността е на застрахователното дружество, което е сключило договор за застраховка по риска „гражданска отговорност“ с лицето, което при управление на автомобил е причинило смъртта на Р. Ф. А..

Установява се от влязла в сила присъда, видно от решение № 178 от 15.12.2014 г. по внохд 233/14 г. на Апелативен съд – [населено място], че на 09.11.2013 г. в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица], находящо се в [населено място], област В., Х. А. Я., управлявайки МПС „Опел А.“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата – неспазил пътен знак Б 2 „С.! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, чл. 6 ЗДвП и чл. 50 ЗДвП – при движение на кръстовище, когато единият път е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат с предимство и в резултат на непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице – две лица, сред които Р. Ф. А.. Смъртта на Р. Ф. А. е настъпила на 28.11.2013 г., видно от писмените доказателства по делото.

По делото е установено, че родствени връзки с Р. Ф. А., пострадалият починал в пътно-транспортното произшествие имат баща му Ф. А. С., баща, Г. Р. Ф. дъщеря, А. Р. Ф., дъщеря, С. Р. Ф., дъщеря, А. Ф. А. брат и В. Ф. А. брат. За децата са представени и удостоверения за раждане, в които Р. Ф. А. е посочен като баща на тези деца. Относно касационните жалбоподатели Р. С. С., А. С. С., Ф. С. С. са представени удостоверения за раждане, в които за техен баща не е посочен Р. Ф.. Посочена е за тяхна майка С. С. А., която е майка и на другите деца, чийто баща е Р. Ф. А..

Установява се от разпита на свидетелката Б. Х. А., че е разбрала за катастрофата на 09.11.2013 г. Баща му на Р., Ф. А. й бил казал. Всички отишли в болницата, но след 19 дена престой Р. починал. С. и Р. се познавали от деца. Били заедно 10 години. Нямали сключен граждански брак, но живеели на семейни начала заедно. Имали шест деца, Г., А., Р., Г., Ф. и А. и С., близнаци. Имали добри отношения. Р. се грижел за децата си, работел не по договор, на частно където намери. Децата се чувствали зле след смъртта му. Дъщерите му и синът му не можели да го забравят, плачели, спели с негова снимка, натъжавали се, питали къде е баща им. Знае, че част от децата са записани на името на Р., а А., Р. и Ф. не са признати от бащата Р.. Когато се родила най-голямата дъщеря имал страхове да я признае, защото майката била малолетна, Р. като се родила, бил на работа извън селото и му била открадната личната карта и не могъл да я признае.

От разпита на свидетелката А. Б. е установено, че Р. и С. имали 6 деца. Работел много, разбирали се. Не били записани децата А., Р. и Ф. на името на баща си. Р. помагал в отглеждането на децата, освен , че работел ги водел на детска градина и пазарувал. Разбирали се със С..

Служебно, на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, е изпратено искане за изготвяне на социален доклад. В получения от съда социален доклад, след проверка, е отразено, че в актовете за раждане на децата А., Ф., Р. няма вписан баща, тъй като Р. Ф. не е имал валиден документ за самоличност към момента на раждането на децата. Децата живеят заедно, живели са с бащата, а сега с майка си и баба си. Посочено е, че децата не са се възстановили от загубата на бащата.

С оглед свидетелските показания, както и социалния доклад, настоящият съдебен състав намира, че децата А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С. са с неустановен произход от бащата Р. Ф.. Но при установяване на този факт, въззивният съд е следвало да прецени какви са били действителните отношения между починалия и децата, преди да отрече правото им на справедливо обезщетение. Въззивният съд е изходил от формалното установяване на произход от бащата и е приел, че децата, за които няма установен произход от починалия в пътно-транспортното произшествие, нямат право на обезщетение.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е отчел установените факти по делото с посочените свидетелски показания и социалния доклад. От тези доказателства се установява, че починалият Р. Ф. А. е приемал А., Ф. и Р. за свои деца, а те него за техен баща. Действително няма установена връзка на произход между тях, но са живели като семейство. Р. се е грижел общо за всички деца, помагал е на С. при грижите за децата като е пазарувал, водел ги е на детска градина и училище и всички деца е приемал за свои като не е имало разделение между децата. Самите деца са привързани едно към друго. По същество С., Р. и децата са били едно семейство. Въпреки липсата на установен произход от бащата всички деца са считали Р. за баща, включително и А., Ф. и Р., а той ги е приемал за свои деца. Въззивният съд е изложил мотиви, че децата А., Ф. и Р. не са деца на починалия и съответно Р. не е техен баща. Въззивният съд е приел, че след като имало припознаване на другите деца, за които има установен произход от бащата, то за останалите, след като е припознал част от децата, а останалите са „без титул за произход от бащата“ не можело да се приеме, че са родни деца и не може да им се признае право на обезщетяване . Освен това нямало данни да имал намерения Р. да осинови децата, затова и отглеждането не било релевантно, така както е разяснено в задължителната практика на Върховния съд. Тези изводи на въззивния са необосновани и не отчитат действителните отношения между децата и починалия. Независимо от липсата на установен произход от починалия Р., както и липсата на припознаване или законова презумпция, децата и бащата са се възприемали като такива. Действителните им фактически отношения са именно такива на баща и деца, заедно с майката те са били едно семейство. Децата са претърпели изключителни болки и страдания.

Както бе посочено, след анализ на доказателствата се налага извод, че всички деца са живели заедно със С. и Р.. Отношенията им са били сърдечни, Р. е проявявал грижа към всички деца еднакво и ги е осигурявал материално. Между децата и родителите е имало обич и уважение, всички са живели заедно като тясно са общували и с другите роднини, бащата на Р. и брата на Р. и съпругата му. Децата А., Ф. и Р. са претърпели болки и страдания както другите деца С., А. и Г., за които има данни, че Р. е техен баща като това обстоятелство е отразено в актовете им за раждане. За всички деца, включително А., Ф. и Р. смъртта на Р. в катастрофата е отнело лицето, което те са считали за свой баща. Установи се от свидетелските показания, че между бащата и всички деца е съществувала емоционална близост, зависимост един от друг. Бащата определено е имал роля във възпитанието и отглеждането на децата, в издръжката на дома и децата. Налице е била материална и морална подкрепа, обезпечаване на живота, полагане на грижа към всички деца, включително и тези, за които няма съставен акт за раждане, в който Р. Ф. А. да е вписан като баща. Обстоятелството, че не са припознати децата или не е установен по друг правен ред произход от тях, не може да доведе до извод, че децата нямат право на обезщетение, както децата, чийто произход е установен. Действително не е налице хипотезата, разяснена в ППВС 5/69 г. относно взетото за осиновяване и отглеждано дете. Но в случая следва да се приеме, че е справедливо и тези деца да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р.. Налице е изключителна степен на близост, установена фактически, която следва да се признае като изключително обстоятелство по смисъла на разясненията, дадени с ТР 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Установената в хода на процеса фактическа връзка на отглеждане, обгрижване, възпитание, обич и привързаност на децата от пострадалия без оглед на това дали в акта за раждане пострадалият е вписан като баща или не, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че са налице изключителни обстоятелства в отношенията между Ф., Р. и А. и Р. и тези изключителни отношения дават основание да се приеме, че децата са отглеждани от Р. като свои деца. Наличието на тази емоционална връзка и установеното страдание на децата след смъртта на бащата, дават основание да се приеме, че е справедливо да се обезщетят причинените им вреди.

Установено е, че са претърпели страдания, отношенията са били равни на родствени и макар и правно да не са регламентирани, то създадената близост в съвместния живот, сигурността от отглеждането им от Р., създават такива отношения , които са изключителни,трайни и близки по този начин, както с децата, чийто произход е установен. Създадената житейска връзка, както и установените силни интензивни страдания от смъртта на един от най-близките хора в живота, налага извод, че децата следва да получат обезщетение. Справедливо е да се приеме, че следва да получат обезщетение за смъртта на човека когато са считали за свой баща. Житейската ситуация, установена от свидетелските показания по делото, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че е справедливо да бъдат обезщетени причинените нематериални вреди на децата от смъртта на Р.. При доказване на изключителната връзка, създадена между Р. и децата, следва, че подлежи на обезщетяване.

Ето защо изцяло не са съобразени с фактите, установени по делото, изводите на въззивния съд. При неправилно установената фактическа обстановка съдът не е дал правилно правно разрешение. Ще следва да се отмени решението на въззивния съд и да се постанови друго, с което се присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди. Размерът на обезщетението съдът определя като взема предвид равнището на икономиката към момента на увреждането 2013 г., стойността на лимитите на застраховка гражданска отговорност, съгласно чл. 266 КЗ /отм./, обективните факти, от които установи характера на причинените неимуществени вреди, степента на засягане на живота и психиката на децата, необратимостта на загубата и липсата , която ще усещат през голяма част от живота си децата.

Установи се , че при пътно-транспортното произшествие са пострадали две лица. Отговорността на застрахователя съобразно чл. 266, ал. 1, т. 1, б. б КЗ /отм./ в редакцията към увреждането, при две пострадали лица е 10 000 000 лв. Въпреки присъдените обезщетения на С. С., Ф. С. и три от децата С. Р. Ф., А. Р. Ф. и Г. Р. Ф. , лимитът на отговорността не е достигнат и следва да се определи обезщетение и за А., Ф. и Р..

При определяне на обезщетението настоящият съдебен състав взема предвид, че децата са на много ниска възраст и са били зависими от Р., когото са възприемали за баща. Прекъснатата връзка е преждевременна, децата няма да имат опора както в детството си, така и впоследствие като зрели хора. Освен това загубата на лицето, което са приели за баща, ще създава винаги дефицит в отношенията и тази липса не може да бъде запълнена. Установено от показанията на разпитаните свидетели, че децата са страдали, плакали, продължават да имат нужда от физическо присъствие на Р. като държат негова снимка и питат защо не се връща. Страданията им са постоянни, продължителни.

При определяне на обезщетението съдът счита, че на основание чл. 52 от ЗЗД следва да вземе предвид установените неимуществени вреди. Тяхното обезщетяване следва да се извърши по справедливост като се отчете възрастта на починалия, а именно само 31 години, степента на близост на децата и починалия между които е имало отношения като между родител и деца. Емоционалната болка от загубата на родител, осъзнаването на липсата в дълъг и продължителен период от време, осъзнаването с израстването на децата на това каква е загубата, както и липсата на възможност да се получи такава емоционална и материална подкрепа от родител, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че обезщетението за смъртта на Р. Ф. за децата А., Ф. и Р. следва да е по 130 000 лв за дете. Искът до напълно предявения размер за разликата над 130 000 лв до 200 000 лв е неоснователен.

В този смисъл следва да се отмени решението в частта по исковете на А. С. С., Ф. С. С., Р. С. С., с която е отхвърлен искът на тези лица за сумата от 120 000 лв и потвърдено отхвърлянето за 10 000 лв, като в частта, с която е отхвърлено за разликата до 200 000 лв, бъде оставено в сила решението като се приеме, че искът за неимуществени вреди за разликата бъде оставено в сила решението.

Ищците са освободени от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗК „Лев инс“ АД следва да заплати дължимата държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на Върховния касационен съд върху уважената част от исковете или 7 800 лв.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на основание чл. 38 ЗАдв на адвокат Вихър Н. следва да се заплати възнаграждение за предоставената правна помощ на А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С. от по 4 130 лв за всеки от тях или 12 390 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се заплатят и направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски апелативен съд, съразмерно на уважената част от иска или сумата от 12 390 лв за представителството, осъществено от адвокат Н. за лицата А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С..

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 510 от 06.03.2017 г. по гр.д. 4916/16 г., Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е отменено решение № 4941 от 13.06.2016 г. по гр.д. 652/15 г. по описа на СГС, 1 ГО в частта, в която са уважени представените от А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С. и са отхвърлени исковете им за сумата от 120 000 лв всеки и в частта , с която е потвърдено решението за отхвърляне на тези лица за сумата от 10 000 лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на А. С. С., ЕГН [ЕГН], Ф. С. С., ЕГН [ЕГН], и Р. С. С., ЕГН[ЕИК], действащи чрез своята майка С. С. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Долни чифлик, [улица] по 130 000 лв на всеки, ведно със законната лихва от 28.11.2013 г., представляващо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Ф. А. в пътно-транспортно произшествие на 28.11.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, с която е потвърдено решението за отхвърляне на исковете на А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С. за разликата над 130 000 лв до напълно предявения размер от 200 000 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Р България сумата от 7 800 лв, представляваща дължима държавна такса по разгледаната касационна жалба.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Вихър Н. [населено място], [улица], ет. 5, ап. 9 сумата от 12 390 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв, за представителство пред Върховния касационен съд на Р България.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Вихър Н. [населено място], [улица], ет. 5, ап. 9 сумата от 12 390 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв, за представителство пред Апелативен съд – [населено място].

Решението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. Докладчик: съдия Веска Райчева Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?
Постановление № 5/69 от 24.11.1969 г. Докладчик: съдия Сава Манчев За допълване на т. 2 от раздел III от Постановление № 4/61 г. на пленума относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт.
Постановление № 4/61 от 25.05.1961 г. Докладчик: Върховен съд на РБ За обобщаване на практиката по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите