Решение №123/18.12.2020 по дело №4892/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №441/19.05.2020 по дело №4892/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно момента на възникване на задължението за плащане на таксата, дължима на основание чл.35а ЗЕВИ – чл.35б от ЗЕВИ към държавния бюджет, които разпоредби са обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд по к.д.№ 1/2014г. и пред вид мотивите на Конституционни съд, съдържащи се в решение № 3 по к.д.№ 5/2019г.

Отговор

Правоотношението между държавата и производителя на електрическа енергия /като длъжник/ по отношение таксата се счита за приключило с настъпване на падежа на плащането в държавния бюджет, което става на 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Задължението е на производителя на енергията /той е платецът/, но заплащането – по силата на изрично, законово учредена представителна власт, се извършва от трето лице /обществен доставчик или краен снабдител/. По силата на този финансов автоматизъм, при изкупуване на електрическата енергия /когато издава фактурата/, общественият доставчик заплаща цената на енергията и удържа таксата, като превежда разликата на производителя веднага, но внася удържаната от него такса в полза на държавата до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася /В случая, таксата за изкупена енергия за месеците юли и август, се внася на 15.10./ Съответно, момента на възникване на задължението за плащане на таксата, дължима на основание чл.35а ЗЕВИ – чл.35б от ЗЕВИ към държавния бюджет, е 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. След нарочно отправено запитване на състав на ВКС, СЕС с определение от 30.04.2020г. по дело С-818/19 и С-878/19 прие, че чл.3, §3, ал.1, б.“а“ от Директива 2000/28/ЕО допуска подобна национална правна уредба, въвеждаща такса за производство на енергия от възобновяеми източници.

Със свое решение № 13 от 31.07.2014г. по к.д.№ 1/2014г. /влязло в сила 10.08.2014г./, Конституционният съд обяви за противоконституционни т.2 и 3 от §6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014г., с който са създадени чл.35а, ал.1,2 и 3, чл.35б ЗЕВИ, ал.1,2,3 и 4 и чл.35в ЗЕВИ, ал.1, 2 и 3. Известно е, че Народното събрание не уреди правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон до влизане в сила на решението на Конституционния съд.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4892 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

История на спора

Касационно обжалване е допуснато с определение № 441 от 19.05.2020г. по касационната жалба на от „Безмер Енерджи”ЕООД град София, представлявано от управителя Лоурейро, чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 2085 от 14.08.2019г. по в.гр.д. № 368 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1433 от 6.07.2018г., поправено с решение № 1902 от 25.09.2018г. по т.д.№ 718/2017г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска му срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, на основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД, сумата 121 725.67лв., претендирана като получена без основание такса за електрическа енергия, произведена от възобновяем източник през периода м.юли – м.август 2014г., внесена на основание чл.35а ЗЕВИ – чл.35б от ЗЕВИ /обявени за противоконституционни с РКС № 13/2014г., обн.ДВ бр.65/14г./ и е отхвърлен и предявения като евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 121 725.67лв., претендирана за имуществено изравняване поради неоснователно обогатяване на държавата със същата сума и обедняването на ищеца с нея, получена без основание такса за електрическа енергия, произведена от възобновяем източник през периода м.юли – м.август 2014г., внесена на основание чл.35а ЗЕВИ – чл.35б от ЗЕВИ и са присъдени разноски.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато по въпрос относно момента на възникване на задължението за плащане на таксата, дължима на основание чл.35а ЗЕВИ – чл.35б от ЗЕВИ към държавния бюджет, които разпоредби са обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд по к.д.№ 1/2014г. и пред вид мотивите на Конституционни съд, съдържащи се в решение № 3 по к.д.№ 5/2019г.

В проведеното съдебно заседание, страните не се явяват, но се представляват. Становището на касатора е, че процесните правоотношения са „заварени“ по смисъла на к.д.№ 5/2019г. – възникнали са при действието на обявения противоконституционнен закон и спрямо тях той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект /към момента, в който процесната сума е удържана и е постъпила в държавния бюджет, липсва законово основание за получаването й/. Висящият спор следва да се разреши съобразно Конституцията, принципите и закона. Счита, че правно основание за удържане на таксата няма, защото моментът на възникване на задължението за заплащане към държавния бюджет настъпва след приключване на периода, за който задължението се отнася /15-то число на месеца следващ съответното тримесечие/. В периода 1.07.-9.08.2014г. не е съществувала норма, на чието основание КЕВР да получи плащане. Претендира направените разноски в размер на 9 545лв., съобразно представен списък.

Становището на министъра на финансите, изразено в представени писмени бележки от главен юрисконсулт Ц., е за неоснователност на подадената жалба. Счита, че въззивният акт следва да бъде потвърден, тъй като настоящият спор не попада в посочените от Конституционния съд изключения от правилото на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ /т.е. не е налице хипотеза на правоотношения, предмет на висящи съдебни производства към датата на влизане в сила на решението на КС, защото процесните публични правоотношения са се развили и са приключили през 2014г./ Към датата на внасяне на сумите по сметката на КЕВР -15.10.2014г, е съществувало основание за заплащане на таксите, а именно: действалите през периода 1.07.-9.08.2014г. норми на раздел V от глава четвърта на ЗЕВИ. Към датата на влизане в сила на Решение №13 от 10.08.2014г. на КС правоотношенията, свързани с процесните такси за месеците юли и август са били приключили, независимо от настъпването на техния падеж на 15.10.2014г. Съгласно чл.35а ЗЕВИ задължението за заплащане на такса възниква с производството на определеното количество електроенергия от ВЕИ производител. Датата на която, трето за спора лице /електроразпределително дружество или краен снабдител/ следва да преведе удържаните суми по сметка на ДКЕВР не представлява дата на падеж или дата на изискуемост на публичното вземане. Счита, че публичното правоотношение е приключило на 10.08.2014г. Претендира юрисконсулско възнаграждение в максимален размер и прави възражение за прекомерност на направените от касатора разноски.

Мотиви

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното по въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване :

Законът за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници /чл.1 т.1/ Същият предвиди, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, сключват дългосрочен договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора, като общественият доставчик и крайните снабдители изкупуват от тях електрическата енергия по определената от КЕВР преференциална цена /чл.30 и сл./ Държавата, чрез ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014г.,прие разпоредбите на чл.35а ЗЕВИчл. 35в ЗЕВИ, с които наложи такса за производството на енергия от възобновяеми източници/чл.35а ЗЕВИ/, определи механизъм за нейното начисляване и събиране /чл.35б ЗЕВИ/, както и предвиди начисляване на лихви /чл.35в ЗЕВИ/. Производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия бяха задължени да внасят такса в размер, определен по посочена формула. Предвиди се, че таксата се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител, въз основа на подадена от него тримесечна справка по образец, утвърден от ДКЕВР. Справката се подава до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Дължимата такса се внася в държавния бюджет в срока на подаване на справката. За невнесената в срок такса се начислява и дължи лихва, съгласно закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От описаната уредба следва, че правоотношението между държавата и производителя на електрическа енергия /като длъжник/ по отношение таксата се счита за приключило с настъпване на падежа на плащането в държавния бюджет, което става на 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Задължението е на производителя на енергията /той е платецът/, но заплащането – по силата на изрично, законово учредена представителна власт, се извършва от трето лице /обществен доставчик или краен снабдител/. По силата на този финансов автоматизъм, при изкупуване на електрическата енергия /когато издава фактурата/, общественият доставчик заплаща цената на енергията и удържа таксата, като превежда разликата на производителя веднага, но внася удържаната от него такса в полза на държавата до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася /В случая, таксата за изкупена енергия за месеците юли и август, се внася на 15.10./ Съответно, момента на възникване на задължението за плащане на таксата, дължима на основание чл.35а ЗЕВИ – чл.35б от ЗЕВИ към държавния бюджет, е 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. След нарочно отправено запитване на състав на ВКС, СЕС с определение от 30.04.2020г. по дело С-818/19 и С-878/19 прие, че чл.3, §3, ал.1, б.“а“ от Директива 2000/28/ЕО допуска подобна национална правна уредба, въвеждаща такса за производство на енергия от възобновяеми източници.

Със свое решение № 13 от 31.07.2014г. по к.д.№ 1/2014г. /влязло в сила 10.08.2014г./, Конституционният съд обяви за противоконституционни т.2 и 3 от §6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014г., с който са създадени чл.35а, ал.1,2 и 3, чл.35б ЗЕВИ, ал.1,2,3 и 4 и чл.35в ЗЕВИ, ал.1, 2 и 3. Известно е, че Народното събрание не уреди правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон до влизане в сила на решението на Конституционния съд.

По основателността

Съобразно така даденият отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен. Конкретно установените факти по делото са следните:

„Безмер Енерджи”ЕООД е собственик на обект за производство на електрическа енергия от възобновяем източник /слънчева енергия/, фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/ с обща инсталирана мощност 4000 КВтч, находяща се в землището на [населено място].Същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпре-деление” ЕАД, по силата на договор за присъединяване от 13.07.2010г. и въведена в експлоатация от 20.04.2011г. Въз основа на сключен договор № 151 от 29.03.2011г., „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД се е задължило, за срок от 25 години, да изкупува произведената от съоръжението на „Безмер Енерджи” ЕООД електрическа енергия по преференциална цена от 699.11лв. /МВтч без ДДС/. С две фактури № 45 от 31.07.2014г. и № 46 от 31.08.2014г. „ЕВН България Електроразпре-деление” ЕАД е заплатило по този договор на „Безмер Енерджи” сумите от 581 084.57лв.с ДДС и 553 346.12лв. с ДДС, цена на електроенергия, произведена съответно за м.юли и м.август и е превело с авизо сумите от 479 679.20лв. и 520 486лв. По фактури № 45 и № 46 са удържани и сумите от 96 847.43лв. за м.юли и от 24 878.25лв.за м.август /общо 121 725.68лв./, такса за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, на основание чл.35а ЗЕВИ. Таксата е преведена в държавния бюджет на 15.10.2014г. Ищцовото дружество претендира връщането й, като твърди че е заплатена без основание. Доколкото вземанията за такси са публични държавни вземания, по делото е съществувал спор относно подведомствеността и правното основание на настоящия иск, който е окончателно разрешен с определение № 86 от 31.01.2018г. по ч.т.д.№ 3001/2017г. на І т.о.на ВКС, с което е прието,че искът срещу държавата на производителя на електрическа енергия за връщане на заплатени на основание чл.35а, ал.1 ЗЕВИ държавни такси за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, пред вид обявяването на нормата за противоконституционна, подлежат на разглеждане по правилата на неоснователното обогатяване по общия гражданскоправен ред.

При тези факти, въззивният съд е преценил предявеният иск за неоснователен, позовавайки се на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ. Счел е таксата платена на правно основание, защото задължението за нейното заплащане е възникнало с факта на производството на електрическа енергия и нейното изкупуване, съобразно действащите към този момент законови норми, породили това задължение. Изцяло се е позовал на решение по к.д.№ 25/95г., за правният ефект, на което Конституционният съд в свое решение по к.д.№ 5/2019г. прие, че „е изчерпан“, както и че е „изгубило актуалност и е неприложимо“.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд относно релевантния момент, към който следва да се преценяват правните последици на решение № 13 от 31.07.2014г. по к.д.№ 1/2014г. а Конституционният съд, с което разпоредбите на чл. 35а ЗЕВИчл. 35в ЗЕВИ бяха обявени за противоконституционни. Влезлите в сила решения на Конституционния съд се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на всички и съдът е длъжен служебно да я зачита. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ – актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. В случая, относно чл.35а ЗЕВИчл. 35в ЗЕВИ, тази дата е 10.08.2014г. От този момент нататък /занапред/ той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба. Ефектът на решението на Конституционния съд не може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения. Конкретният случай не е такъв. Правоотношенията не са приключени, а заварени, защото както беше посочено по-горе, „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД е заплатило с фактури № 45 от 31.07.2014г. и № 46 от 31.08.2014г. на „Безмер Енерджи” сумите от 581 084.57лв. и 553 346.12лв., цена на електроенергия /с ДДС/, произведена съответно за м.юли и м.август, удържало е общо 121 725.68лв., /съответно за м.07.2014г.- 96 847.43лв. и за м.08.2014г.- 24 878.25лв./, такса за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, на основание чл.35а ЗЕВИ, но е превело таксата на държавата на 15.10.2014г. /т.е. след влизане в сила на 10.08.2014г. на решение № 13 от 31.07.2014г. по к.д.№ 1/2014г. на Конституционният съд за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл.35а ЗЕВИчл. 35в ЗЕВИ. Съгласно решение № 3 по к.д.№ 5/19г. на Конституционния съд, „за разлика от приключилите правоотношения, при правоотношенията, които не са приключили по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд /заварени правоотношения/, въздействието на противоконсти-туционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, неговото прилагане е вече забранено“. „По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като „отнема“ регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат“. Това свое разбиране Конституционният съд потвърждава и в следващото си решение № 4 по к.д.№ 9/19г., в мотивите на което изрично е посочено: „В случай че бъде прогласена противоконституционност на атакувана законова разпоредба, след влизане в сила на решението на Конституционния съд тя става неприложима, тъй като „по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага“ /т.2 от Решение № 3 от 2020 г. по к.д. № 5/2019 г.“ Съгласно същото „за тях Народното събрание следва да уреди правните последици от обявения за противоконституционен закон“. Във всички случаи „обявеният за противоконституционен закон не може да се приложи към висящото производство /това би било в противоречие с принципа за върховенство на Конституцията и би било в нарушение на забраната на чл. 5, ал. 1 КРБ/.

Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че извършеното на 15.10.2014г. плащане на сумата 121 725.68лв., такса за производството на енергия от възобновяеми източници, след обявяване на 10.08.2014г. на закона, с който е въведена за противоконституционен, е платена при липса на основание. Държавата не е имала право да получа тази такса, независимо че тя е начислена за по-ранен период. Искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, касаторътима право да получи заплатените от него разноски за производството и възнаграждение за адвокат. В случая е установено реалното заплащане на такси пред касационната инстанция в размер на 2 465лв. и адвокатско възнаграждение от 7 080лв./съгласно представено платежно нареждане от 16.10.2020г. и фактура № 8651 от 30.09.2020г./ Пред вид направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото и минималния възможен размер за случая /от 3 965лв./, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 6 000лв.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2085 от 14.08.2019г. по в.гр.д. № 368 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд и отмененото с него решение № 1433 от 6.07.2018г., поправено с решение № 1902 от 25.09.2018г. по т.д.№ 718/2017г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОСЪЖДА Република България, представлявана от министъра на финансите да заплати на „Безмер Енерджи“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 121 725.67лв. /сто двадесет и една хиляди седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, получена без основание такса за произведена в периода м.07.- м.08.2014г. енергия от възобновяем източник, внесена на 15.10.2014г., на основание обявен за противоконституционен с РКС № 13/2014г. чл.35а ЗЕВИ, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2017г. до окончателното й изплащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в размер на 8 465лв./осем хиляди четиристотин шейсет и пет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №441/19.05.2020 по дело №4892/2019 1
    Определение №441/19.05.2020 по дело №4892/2019
    Oтносно момента на възникване на задължението за плащане на таксата, дължима на основание чл. 35а ЗЕВИ – чл. 35б ЗЕВИ към държавния бюджет, които разпоредби са обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд по к.д.№ 1/2014г. и пред вид мотивите на Конституционни съд, съдържащи се…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми