Решение №121/13.01.2021 по дело №936/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №408/23.09.2020 по дело №936/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Отговор

Пасивната легитимация по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС обосновава с упражняваната от ответницата фактическа власт върху мазето, връщането на която е предмет на предявената претенция. Търсената с иска по чл. 108 ЗС защита е осъждането на ответника да предаде вещта на ищеца, неин собственик, с оглед спорния предмет – нарушеното вещно право. Няма спор в теорията и съдебната практика по това, че вещта, която се ревандикира, трябва да е индивидуално определена , което следва от това, че всяко вещно право е конкретизирано върху определена вещ. Индивидуализацията предпоставя посочване на основните и индивидуализиращи белези, които макар и да зависят от вида на конкретната вещ, следва да са такива, че да са достатъчни за отграничаването на претендираната вещ от всяка друга такава от същия вид. По отношение на недвижимите имоти такива признаци са техните граници, местоположение, площ, актуален градоустройствен статут, като индивидуализацията на вещта е условие за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. В нея се приема още, че когато става въпрос за реална или несамостоятелна част от обект в сграда, индивидуализацията трябва да е такава, че да може да се направи еднозначен извод за неговото местоположение, граници и площ. В случай, че предметът на искова защита по описанието в исковата молба не съответства на фактическото положение, а реално съществува друг обект на собственост, от който той е част, обектът трябва да се индивидуализира с реалния му статут и описание. Искът за собственост по чл. 108 ЗС винаги предполага наличие на точно индивидуализиран обект на правото на собственост, тъй като със съдебното решение се цели признаване със сила на присъдено нещо на правото на собственост и осъждане да бъде предадено владението върху конкретна вещ.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 936 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на К. К. М. от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. Х. от АК – Ямбол, против въззивното решение № 121 от 5.12.2019 год. по гр. д. № 235/2019 год. на Ямболския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 10.06.2019 год. по гр. д. № 3956/2018 год. на Ямболския районен съд в обжалваната част, с която се признава за установено по отношение на касаторката, че Н. С. Д. е собственик на прилежащо мазе към жилището му-апартамент, разположен на целия втори етаж на сградата, находяща се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** с площ 93.34 кв. м., а именно-мазе с площ 6.70 кв. м., находящо се в приземния етаж по северната страна на сграда с идентификатор *** и касаторката е осъдена да му предаде владението върху него.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за обезсилването му, респ. отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск за собственост бъде отхвърлен, с присъждане на направените пред всички инстанции разноски.

Ответникът по касационната жалба – Н. С. Д. оспорва жалбата като неоснователна по съображенията в писмената му защита с искане въззивното решение да бъде потвърдено, с присъждане на направените разноски.

Касационен въпрос

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 408 от 23.09.2020 год. по настоящето дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради констатираното противоречие с практиката на ВКС по въпроса за служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск за собственост.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Предявеният иск е за собствеността и предаване на владението върху прилежащото към апартамента на ищеца мазе, с площ 6.70 кв. м., находящо се в приземния етаж по северната страна на сградата. В исковата молба се поддържа местонахождението по източната страна на сградата, както и че е налице преустройство без строителни книжа, вследствие на което спорното мазе попада в изградена в приземния етаж баня.

Ищецът обосновава правото се на собственост върху прилежащото към придобитото жилище мазе с покупко-продажбата по нот. акт № 86/2017 год. Пасивната легитимация по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС обосновава с упражняваната от ответницата фактическа власт върху мазето, връщането на която е предмет на предявената претенция. Търсената с иска по чл. 108 ЗС защита е осъждането на ответника да предаде вещта на ищеца, неин собственик, с оглед спорния предмет – нарушеното вещно право. Няма спор в теорията и съдебната практика по това, че вещта, която се ревандикира, трябва да е индивидуално определена , което следва от това, че всяко вещно право е конкретизирано върху определена вещ. Индивидуализацията предпоставя посочване на основните и индивидуализиращи белези, които макар и да зависят от вида на конкретната вещ, следва да са такива, че да са достатъчни за отграничаването на претендираната вещ от всяка друга такава от същия вид. По отношение на недвижимите имоти такива признаци са техните граници, местоположение, площ, актуален градоустройствен статут, като индивидуализацията на вещта е условие за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. В този смисъл е представената съдебна практика – решение № 74 от 22.03.2013 год. на ВКС по гр. д. № 757/2012 год., I г. о.; решение № 384 от 02.11.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 год., I г. о.; решение № 25 от 08.03.2019 год. на ВКС по гр. д. № 840/2018 год., I г. о.; решение № 47 от 25.02.2014 год. на ВКС по гр. д. № 5425/2013 год., I г. о. В нея се приема още, че когато става въпрос за реална или несамостоятелна част от обект в сграда, индивидуализацията трябва да е такава, че да може да се направи еднозначен извод за неговото местоположение, граници и площ. В случай, че предметът на искова защита по описанието в исковата молба не съответства на фактическото положение, а реално съществува друг обект на собственост, от който той е част, обектът трябва да се индивидуализира с реалния му статут и описание. Искът за собственост по чл. 108 ЗС винаги предполага наличие на точно индивидуализиран обект на правото на собственост, тъй като със съдебното решение се цели признаване със сила на присъдено нещо на правото на собственост и осъждане да бъде предадено владението върху конкретна вещ.

Действително, в решение № 132 от 31.10.2018 год. по гр. д. № 4116/2017 год. на 1 г. о. е прието, че индивидуализацията на мазето като прилежаща част на жилището може да бъде извършена и с други средства, когато такава липсва в представените документи за собственост. В настоящия случай, видно и от твърденията в исковата молба спорното мазе не съществува като обект на правото на собственост, а реално площта му попада в изградената от ответницата баня, което предпоставя указване на ищеца да приведе исковата си молба в съответствие с действителното фактическо положение, както и да уточни конкретното местонахождение на претендираната площ. Изискването за индивидуализация важи и при предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, съгласно посочената съдебна практика, която се споделя изцяло от настоящият състав.

По основателността

В настоящия случай искането за предаване на владението на мазе с площ 6.70 кв. м., находящо се в ет. 0 от сградата с посочен идентификатор, прилежащо към жилището на ищеца, не съответства на част от изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, а и на установените от събраните доказателства по делото, в т. ч. заключение на техническата експертиза, данни, че такова мазе не съществува, а е налице вследствие извършеното преустройство на приземния етаж баня. Това несъответствие е следвало да се отстрани със съответните указания към ищеца да конкретизира и индивидуализира претенцията си за предаване на владение като съдържание, с оглед липсата на мазе като обект към настоящия момент, като в случай, че се претендира реална част от друг обект, последната да се индивидуализира с посочване конкретното й местонахождение и границите. Необходимостта от тези действия е обусловена от твърдението за нарушено вещно право, като предмет на иска по чл. 108 ЗС, което включва произнасяне относно правото на собственост и предаване на владението върху конкретната вещ или недвижим имот.

Въззивният съд се е произнесъл по предявения иск по чл. 108 ЗС без да даде указание на ищеца за индивидуализиране на обекта на спорното право, с оглед установените по делото данни за преустройство на мазето в приземния етаж в баня, т. е. постановено е предаване на обект, който не съществува. Като инстанция по същество на спора, макар и в условията на ограничен въззив, въззивният съд дължи даване на указания за поправяне нередовности в исковата молба, по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, с оглед постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В хипотезите на нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е приложимо приетото в т. 4 на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по гр. д. № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, вкл. и по отношение на правомощията на касационната инстанция, съгласно мотивите на т. 5 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Въз основа на горните разяснения въззивното решение подлежи на обезсилване, като делото се върне на въззивния съд за предприемане на процесуални действия по отстраняване на констатираните нередовности в исковата молба по индивидуализация на спорното право и уточняване петитума на предявения ревандикационен иск.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК в зависимост от изхода по делото.

Диспозитив

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 121 от 5.12.2019 год. по гр. д. № 235/2019 год. на Ямболския окръжен съд и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия въззивен съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията за предприемане на процесуални действия за индивидуализацията на спорното право и произнасяне по същество.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №408/23.09.2020 по дело №936/2020 1
    Определение №408/23.09.2020 по дело №936/2020
    За служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС.
  • Решение
    Решение № 74 от 22.03.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г.
    Легитимирани ли са член-кооператорите преди прекратяването на ж.с.к. да защитават правата си срещу трети лица с искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, вместо чрез прекия иск по чл. 38, б. а ЗЖСК? Дали е редовна искова молба за защита на реална част от недвижим имот, на която…
  • Решение
    Решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г.
    Може ли съдът да се самосезира и да упражнява косвен контрол по действителността на договор за доброволна делба с трето лице без предявен самостоятелен иск за това, или направено възражение? Може ли съдът да уважи иск за собственост за идеална част, придобита по сделка, ако приеме, че ищеца не е…
  • Решение
    Решение № 47 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 5425/2013 г.
    Извършените след отчуждаването и след реституцията премествания на преградните стени не водят до вещно правни трансформациии при липса на изразена воля за това от собствениците. Отнемането и присъединяването на площи при новото ситуиране на преградни стени и следващите им премествания не води до приложението на чл. 97 ЗС и до…
  • Решение на ВКС
    Решение № 132 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 4116/2017 г
    За задължението на съда да обсъди всички събраните по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка.
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г.
    1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен? 2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър? 3.…
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
    Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми