Решение №121/22.10.2019 по дело №3419/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
74 Shares

Анотация

Въпрос

Кога се счита приложена дворищната регулация и в кои случаи следва да се приеме, че е отпаднало отчуждителното й действие и тя отпада като придобивно основание за собствеността върху придаваемите места?

Отговор

Стабилизирането на отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове, одобрени при действието на ЗТСУ и ЗПИНМ настъпва при наличието на няколко алтернативни хипотези - заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части; заемането им по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ /отм./ или чрез въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на бившия собственик по давност, или след изтичане на 10-годишен срок на владение на придаваемите места. Това разрешение е приложимо и към уреждане на облигационните отношения във връзка с изравняване на частите между съсобствениците на образуван по регулация съсобствен парцел за малкоетажно и средноетажно застрояване. При изпълнение на тези изисквания планът се счита приложен и парцелните граници по него се считат за имотни при изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал. 3 ЗТСУ /отм./ във вр. чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ /отм./. Когато до изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3419/2018 г. година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Р. И., К. Б. И. и Ж. Б. И. чрез техния процесуален представител адв. Ст. И., срещу въззивно решение № 127 от 07.06.2018 г. по в.гр.д. № 85/2018 г. на Окръжен съд – Добрич. С него е потвърдено решение № 13 от 05.01.2018 г. по гр.д. № 1584/2017 г. на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлен предявеният от В. Р. И., К. Б. И. и Ж. Б. И. против Д. Г. Г. и Я. Л. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищците са собственици на 83 кв.м, заснети като част от поземлен имот с идентификатор …. по КК на [населено място], разположени на вътрешната кадастрална граница с поземлен имот с идентификатор …., и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху този имот, и за отмяна по реда на чл. 537 ГПК на нотариален акт № …. г. на нотариус с рег. № 160 в регистъра на НК в частта му относно 83 кв.м.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Считат за необоснован с оглед събраните по делото доказателства направеният от въззивния съд извод, че регулацията между техния имот и този на ответниците не е била приложена.

Ответниците по касация са изразили становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационен въпрос

С определение № 295 от 04.06.2019 г въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса кога се счита приложена дворищната регулация и в кои случаи следва да се приеме, че е отпаднало отчуждителното й действие и тя отпада като придобивно основание за собствеността върху придаваемите места, като е констатирано противоречие на произнасянето на въззивния съд по този въпрос с разясненията, дадени в ТР № 3/15.07. 1993 г. по тълк.д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на иска за ревандикация е терен с площ 83 кв.м, за който по делото е установено, че е заснет като част от ПИ с идентификатор …. по КК на [населено място], собственост на ответниците. Твърдението на ищците, които основават правата си на правоприемство от К. Е. К. и Г./ Г./ Е. К. е било, че с регулационния план на [населено място]/ Т./ от 1948 г. спорният терен е бил придаден по регулация към парцел, собственост на техните праводатели, които са заплатили същия и са придобили правото на собственост върху него.

По делото е установено, че по регулационния план на [населено място] от 1948 г. за имоти пл.№ …. и …. е бил отреден съсобствен по регулация парцел ХІ-…. в кв. …., целият с площ 879.17 кв.м. Установено, че за собственици на имот пл.№ …. са били записани праводателите на ищците – К. Е. Г. и Г. Е. К., а имот пл.№ …. е бил записан на името на Д. В. С. и Г. Х. К.. С протокол от 16.07.1952 г. на комисията по чл. 67 ППЗПИНМ е взето решение за придаване към парцел ХІ- ….,…. на 127 кв.м + 60.20 кв.м от имот пл.№ …./ в протокола е посочен като …./, собственост на М. и П. П. и И. Д. Д.. Придаваемото място е оценено по 8 лв. за кв. м, общо за сумата 1 497.50 лв. С нотариален акт № 41 , т.І, дело № 136 от 20.08.1954 г. К. Е. К. и Г. Е. К. са признати за собственици по регулация на 127 кв.м при съседи [улица], н- ци на Е. К., и М. и П. П., което се отчуждава и им се придава от мястото на М. и П. П.. В нотариалния акт е посочено, че стойността на това място, възлизаща на сумата 1 016 кв.м, е депозирана в ДСК.

За да отхвърли предявеният иск за ревандикация на процесните 83 кв.м, съдът е приел, че те са част от придадените към парцел …., …. по плана от 1948 г. 127 кв.м, но е намерил, че макар стойността на придаваемото място да е била заплатена и за него собствениците на парцела да са се снабдили с нотариален акт за собственост по регулация, към момента на влизане в сила на ЗУТ регулацията от 1948 г. не е била приложена и нейното действие е отпаднало, тъй като липсват доказателства да са били уредени регулационните сметки между съсобствениците за изравняване на частите им в съсобствения парцел …., …., към който е била придадена частта от имот пл.№ ….

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/ 1993 г. на ОСГК на ВС, стабилизирането на отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове, одобрени при действието на ЗТСУ и ЗПИНМ настъпва при наличието на няколко алтернативни хипотези – заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части; заемането им по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ /отм./ или чрез въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на бившия собственик по давност, или след изтичане на 10-годишен срок на владение на придаваемите места. Това разрешение е приложимо и към уреждане на облигационните отношения във връзка с изравняване на частите между съсобствениците на образуван по регулация съсобствен парцел за малкоетажно и средноетажно застрояване. При изпълнение на тези изисквания планът се счита приложен и парцелните граници по него се считат за имотни при изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал. 3 ЗТСУ /отм./ във вр. чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ /отм./. Когато до изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план.

По основателността

При постановяване на своето решение въззивният съд не се е съобразил с цитираната задължителна съдебна практика. Съдът е придал решаващо значение на обстоятелството, че по плана от 1948 г. спорният терен е придаден към съсобствен по регулация парцел …., отреден за имоти пл.№ …. и …. Въпросът дали сметките между съсобствениците за изравняване на частите в съсобствения парцел са били уредени не е бил въведен като предмет на делото, за изясняването му не са събирани доказателства, а и този въпрос е неотносим към спора за собственост на процесния терен, който е със статут на придаваемо място от съседен имот. Но дори и да се приеме, че облигационните отношения за изравняване на частите в общия парцел не са били уредени, това означава, че собствениците на съставните имоти са запазили правото си на собственост върху тях в граници по кадастралната основа преди неприложената регулация, и тези граници следва да бъдат съобразени при изработването на следващия дворищнорегулационен план, като няма пречка урегулирането на имотите по новия план да се извърши по различен начин, включително и с отреждане на самостоятелен парцел за имот, включен в съсобствен по регулация парцел.

В случая следващият кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен през 1958 г. В този план имотът на ищците е заснет с пл.№ 4285 и за него е отреден самостоятелен парцел …. в кв. …. по плана на града, чиято площ и конфигурация видимо се различават от тези на съсобствения по регулация парцел …. по предходния план. В плана от 1958 г. процесният терен е отразен като придаваемо място към парцел …. от съседния имот с пл.№ …. По делото има данни /виж Скица № 2915 от 15.01.1952 г., приложена на л. 8 и към заключението на СТЕ на л. 233 от делото/, че още преди 1958 г. имотът на ищците е бил заснет с пл.№ …. и за него е отреден самостоятелен парцел. Преди влизане в сила на дворищнорегулационния план от 1958 г. на праводателите на ищците е издаден и Протокол № 215 от 01.08.1955 г. за определяне на строителна линия и ниво за построяване на жилищна постройка, в който техният имот също е отразен като парцел …. Тези доказателства не са обсъдени от въззивния съд, което е довело до необоснованост на извода му, че се касае за придаваемо място към съсобствен по регулация парцел, респ. че в случая е следвало да се извърши изравняване на частите на съсобствениците, за да се счита регулацията за приложена. С оглед представените по делото доказателства, че стойността на придаваемото място с площ 127 кв.м е било заплатено от праводателите на ищците на праводателите на ответниците през 1952 г., и същите през 1954 г. са се снабдили с нотариален акт за него, следва да се приеме, че регулацията в тази част е била приложена, поради което праводателите на ищците – Г. Е. К. и К. Е. К. са придобили правото на собственост върху придадените части.

Като е направил друг извод, а именно, че поради отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1948 г. с оглед липсата на доказателства за изравняване на частите на съсобствениците в образувания общ по регулация парцел, ищците не могат да се легитимират като собственици на придаваемото място от съседния имот, макар да са заплатили същото на собственика, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което съставлява основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение като неправилно.

Тъй като е приел, че липсва първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, въззивният съд не е изследвал и не е взел становище по заявеното от ответниците възражение за придабиване по давност на спорната част. Обсъждането на това правопрекратяващо възражение налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Диспозитив

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 127 от 07.06.2018 г. по в.гр.д. № 85/2018 г. на Окръжен съд – Добрич.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 3/1993 от 15.07.1993 г. по тълк. д. № 3/1993 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев 1. Кога следва да се счита за приложен дворищнорегулационният план:
а) със заемането по законоустановения ред на придаваемите се части от имоти по утвърдения дворищнорегулационен план;
б) или от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници?
2. Относимо ли е към понятието "приложен план" по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ /отм./, заемането на придадения имот?


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите