Определение №120/19.02.2021 по дело №3684/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпроси

Задължава ли разпоредбата на чл.124 от Търговския закон съдружниците в ООД да осигуряват парични средства за развиване на търговската дейност на дружеството?

Съществува ли вземане за неоснователно обогатяване на съдружник в ООД, възникващо от обслужване на отпуснат на съдружник по решение на Общото събрание банков кредит, когато с отпуснатите средства дружеството е придобило собственост върху недвижим имот и се е задължило като ипотекарен длъжник за вземанията на банката по договора за кредит към съдружника?

Ако такова вземане съществува, от кой момент започва да тече погасителна давност за него – от момента на придобиване на собствеността от дружеството върху имота с отпуснатите средства от кредита, респективно от ипотекирането му за обезпечение на задълженията на съдружника към банката или от момента на погасяване на всяка месечна вноска по кредита от съдружника?


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3684 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. С. С. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат С. против въззивно решение № 1306 от 22.06.2020г. по в.гр.д. № 4339 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4056 от 5.06.2019г. по гр.д. № 15597/2017г. на СГС като е отхвърлен иска му срещу „Активи С и С“ ООД [населено място], с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000лв., част от сумата 250 441.83лв., с която неоснователно се е обогатило в резултат на незаплатени месечни анюитетни вноски по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008г., за периода 1.11.2012г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017г., като са присъдени разноски.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поставя следните два въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд, да даде указания относно релевантните за иска обстоятелства и за разпределението на доказателствената тежест за тях, ако е установил направени от първоинстанционния съд нарушения при докладване на делото? Позовава на противоречие с т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с посочени решения на ВКС, 2. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за изхода на делото, които първоинстанционният не е включил в доклада, за тях не е разпределял доказателствена тежест и не е давал указания? Твърди противоречие с решения, постановени по т.д.№ 3489/2014г.на ІІ т.о., т.д.№ 1635/2015г.на ІІ т.о., т.д.№ 907/2015г.на ІІ т.о.

На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя и следните въпроси: 3. Задължава ли разпоредбата на чл.124 ТЗ съдружниците в ООД да осигуряват парични средства за развиване на търговската дейност на дружеството?, 4. Съществува ли вземане за неоснователно обогатяване на съдружник в ООД, възникващо от обслужване на отпуснат на съдружник по решение на Общото събрание банков кредит, когато с отпуснатите средства дружеството е придобило собственост върху недвижим имот и се е задължило като ипотекарен длъжник за вземанията на банката по договора за кредит към съдружника? и 5. Ако такова вземане съществува, от кой момент започва да тече погасителна давност за него – от момента на придобиване на собствеността от дружеството върху имота с отпуснатите средства от кредита, респективно от ипотекирането му за обезпечение на задълженията на съдружника към банката или от момента на погасяване на всяка месечна вноска по кредита от съдружника? Отделно, касаторът се позовава и на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Активи С и С“ ООД [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Х., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Развиват се и доводи, касаещи съществото на спора, като счита въззивния акт за правилен.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадената касационна жалба, съгласно посочените от касатора основания за допустимост, намира следното:

Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен с решаващият мотив, че намаляването на имуществото на ищеца С., в резултат на изплащането от него на кредитни вноски по сключения с ОББ АД договор за кредит, изтеглен за закупуване и ремонт на апартамент, закупен на името и по решение на Общото събрание на ответното дружество, е станало на законно основание – в изпълнение на задължението по чл.124 ТЗ на съдружник в ООД да изпълнява решенията на Общото събрание и да съдейства за дружествените работи. Действията на ищеца са били, както в интерес на дружеството, така и на съдружниците и няма данни ищецът да е изразил несъгласие с взетото решение. Предоставяйки средства на дружеството за закупуване и ремонт на процесния имот, съдружникът е действал на годно правно основание, обусловено от съвместния интерес за развиване на търговска дейност. Отделно, въззивният съд е приел, че на основание чл.110 ЗЗД, искът е погасен по давност, считайки че давностният срок тече от придобиването на имота в патримониума на дружеството /26.03.2008г./, евентуално от момента, когато получателят на банковия кредит е придобил качеството „длъжник“/т.е.26.03.2008г., когато е сключен договорът за кредит/, защото това е денят на получаването на облагата по смисъла на т.7 от Постановление № 1/1979г.на Пленума на ВС и тогава е настъпило разместването на благата. Според съдът – плащането на вноските е довело до намаляване на дълга, но не и до промяна в правната сфера.

Касационни въпроси

Съобразявайки така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по последните три поставени от касатора въпроси следва да се допусне касационно обжалване, доколкото третият, четвъртият и петият въпроси отговарят на изискванията за общо основание за допустимост /свързани са с решаващите мотиви на съда и са от значение за изхода на спора/ и са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика. Съгласно нея и съгласно чл.59 ЗЗД, неоснователното обогатяване, като източник на облигационни правоотношения, е налице винаги когато има такова разместване на блага, при връзка на корелация между обогатяването и обедняването на страните, в резултат на което едно лице /обогатилият се/ получава в патримониума си имущество, което не му се следва, обогатява се без правно основание и поради това дължи паричният еквивалент на това обогатяване /до размера на обедняването на другото лице/. Посочените в чл.124 ТЗ задължения на съдружника – да изплати или внесе дяловата вноска, да участва в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание – не могат да обосноват надлежно основание, тогава когато е налице нарушение на основен принцип за недопускане неоснователно преминаване на блага от едно лице в друго./Разместване на блага има след като въззивният съд е приел за установено, че ищецът е заплащал кредитни вноски по договор за кредит, предназначен за закупуване и ремонт на имот, придобит от ответника, без да е установено наличие на насрещна престация/.

Касационно обжалване по петия поставен от касатора въпрос следва да се допусне, защото съгласно чл.114 ГПК давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая, ищецът е подал исковата си молба на 30.11.2017г., като е заявил, че претендира посочената от него сума, като произтичаща от неоснователно обогатяване на ответната страна, настъпило в резултат на заплатени от него вноски по изплащан кредит за конкретно посочен период – 1.11.2012г.-30.11.17г. Касае се за заявена претенция за конкретни вземания, произтичащи от договор за кредит, като твърдението е, че разместването на блага произтича от спестяване на съответните -на дела на ответното дружество – разходи за заплащането им. Необходимостта от преценка на съответствието на така заявената претенция с тезата на въззивния съд за начало на давностния срок от придобиването на имота в патримониума на дружеството, също налага допускане до касация.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1306 от 22.06.2020г. по в.гр.д. № 4339 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд

УКАЗВА на касатора С. С. С. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, адвокат С., че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари