Решение №120/13.07.2021 по дело №3377/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №63/03.02.2021 по дело №3377/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Следва ли земеделския стопанин да не търпи никакви санкции, след като не е изпълнил част от дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е предвидена в сключения договор?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3377 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

История на спора

Касационно обжалване е допуснато с определение № 63 от 3.02.2021г. по касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място], представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуалния представител А. против въззивно решение № 127 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 191/2020г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 1344 от 9.12.2019г. по гр.д.№ 2815/2018г. на Районен съд Добрич, като е отхвърлен предявения иск за установяване на вземания от Н. С. К. в размер на 24 694.22лв., главница по договор 08/531305/0044536 - 29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, ведно със законната лихва считано от 10.03.2017г., от 3 906.96лв., представляваща лихва за забава по договора за периода 2.06.2015г. до 10.03.2017г. и 329.23лв., лихва за забава върху вземането по анекса за периода 21.12.2015г. до 10.03.2017г., за които е издадена въз основа на извлечение от счетоводни книги заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 559 от 31.03.2017г. по ч.гр.д.№ 864/2017г.на РС Добрич и са присъдени разноски.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ отговорността на земеделския стопанин при констатирано частично неизпълнение на поети от него договорни задължения в договорения петгодишен срок, с оглед евентуалното му разрешаване в противоречие с установената практика по приложението на чл.88 ЗЗД, предоставящ право на кредитора за обезщетение за вреди при неизпълнение на договора и по-специално: Следва ли земеделския стопанин да не търпи никакви санкции, след като не е изпълнил част от дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е предвидена в сключения договор?

В проведеното съдебно заседание, касаторът не се явява. Постъпили са писмени бележки от процесуалния му представител юрисконсулт М.. Искането е за уважаване на покадената касационна жалба, отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с уважаване на иска. Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък, в общ размер на 3 055.83лв., от които за държавни такси 2 055.83лв., за експертиза 150лв. и за юрисконсулско възнаграждение 850лв. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за насрещната страна.

Ответната страна се явява лично. Счита въззивния акт за правилен и желае да бъде потвърден. Становището му е, че в случая не е доказано, че той – в качеството му на земеделски стопанин не е изпълнил сключения договор. Твърди, че предявеният от Държавен фонд земеделие /ДФЗ/ иск е установителен, а не осъдителен и касае само 2015г. За финансовата 2016г. счита, че неизпълнение не е установявано, защото такова би било възможно да се установи най-рано на 31.12.2016г. или през 2017г., а в случая проверката е от 26.04.2016г. Отделно заявява, че вреди за касатора не са настъпили, тъй като авансово платената помощ е била усвоена и използвано по предназначение за закупуване на инхибитори на токсини във фуражите и заменяне на животинските протеини при захранването на птиците с такива от растителен произход. Счита, че настъпили вреди има само за него. Като се позовава на докладна записка от 11.05.2016г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в която е посочено,че „не може да се установи бенефициентът изпълнил ли е или не“ задълженията си по договора, счита че ищецът не е сигурен

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари