Решение №119/14.05.2021 по дело №3353/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    2

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 119

    гр. София, 14.05.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков

    ЧЛЕНОВЕ: 1. Ерик Василев

    2. Десислава Попколева

    при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3353 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.307 ГПК.

    Образувано е по молба на Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение № 111/23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2694/2019 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС.

    Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа становището си, чрез своя процесуален представител.

    Молбата се основава на разпоредбата на чл.303, т.4 ГПК.

    С решение № 111/23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2694/2019 г. са отхвърлени субективно съединените искове на Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. с правно основание чл.200 КТ против „Дентален център – 1“ С., като неоснователни.

    Съдът е приел с решението, че самоубийството / suicidium/ е акт, при който човек умишлено причинява собствената си смърт. Умисъл у работника причиняването на увреждането е налице, когато има интелектуалното и волево съдържание, определено в чл.11 от НК - увреденият е съзнавал какви са последиците от него деянието и е искал настъпването на тези последици.Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.1 КТ отговорността на работодателят се изключва при вреди от трудова злополука, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. Прието е, че настоящият случай е такъв, с оглед на което предявените искове по чл.200 ал.1 КТ са изцяло неоснователни. Съдът е обсъдил посочените решения на административен съд, посочени като основания да се приеме, че е налице противоречие по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК - решение № 13861/18.11.2010 г по адм.дело № 5405/2010 г на ВАС, Шесто отделение е оставено в сила решение № 1 от 3.2.2010 г по адм.дело № 112/2009 г на Административен съд-Сливен.С последното е отменено решение № 7/10.4.2009 г на директора на РУ „Социално осигуряване“ [населено място] за отхвърляне жалбата на ответниците по касация против разпореждане № 89/24.2.2009 г, с което злополуката не е била призната за трудова. Безспорно е било установено, че с влязло в сила експертно решение №....../11.2.15 г на НЕЛК смъртта на П. е приета за трудова злополука, поради наличие на причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до смъртта й.

    Отмяната на влязлото в сила решение на ВКС се търси, на основание противоречие между възприетото с решенията на административните съдилища, с които е потвърдено експертно решение № ..../11.2.15 г на НЕЛК, с което смъртта на П. е приета за трудова злополука, поради наличие на причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до смъртта й.

    Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари