Решение №118/11.01.2021 по дело №665/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №278/05.06.2020 по дело №665/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е игнориране показанията на свидетел само поради това, че е близък роднина и пълномощник на трети за делото лица и като такъв е заинтересован от изхода на спора?

Отговор

Заинтересовани свидетели са тези лица, които имат облага от решаване на делото в полза на посочилата ги страна, като облагата следва да е непосредствена. Всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел; в такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Ако двама свидетели дават противоречиви показания съдът следва да положи усилия да разкрие кой от тях казва истината и мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и едва в резултат на това да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл.172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.

Разпоредбата на чл. 81 ЗС сочи, че с изгубването на владението за повече от шест месеца давността се прекъсва. От прекъсването на давността започва да тече нова давност - чл. 117 ЗЗД, което означава, че последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се зачитат, т.е. изгубването на владението за повече от шест месеца заличава с обратна сила изтеклия до този момент период на давностния срок. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Следователно, до момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление - позоваване /чрез предявяване на иск или възражение при спор за собственост, чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, чрез изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и др./ не може да се придобие правото на собственост; съответно, при наличие на позоваване правните последици /придобиването на собствеността/ се зачитат от момента на изтичане на определения в закона срок по чл.79 ЗС, ал.1 или ал.2.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Маринова

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
Веселка Марева, Емилия Донкова

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 665 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение № 4862 от 11.11.2019г. постановено по гр.д. № 375/2019г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 1028 от 26.03.2019г. по гр.д. № 158/2018г. на Гоцеделчевски районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на С. Г. У. и Д. К. У., че ищецът Г. К. П. е собственик на основание давностно владение на недвижим имот – ливада с площ от 6,022 дка, шеста категория, находяща се в м.“К.“ в землището на [населено място], [община], съставляваща имот №* по картата на землището на селото, както и на построената в имота стопанска сграда, със застроена площ от 80кв.м. и са осъдени ответниците С. Г. У. и Д. К. У. да предадат на ищеца Г. К. П. държането върху 3781кв.м., представляващи част от горепосочената ливада, очертана с черен контур на комбинираната скица на л.170 от първоинстанционното дело, която е неразделна част от решението; отхвърлено е искането за предаване на държането върху останалата част на имота, с площ от 2241кв.м., очертана с жълт контур на същата скица.

Касационната жалба е подадена от ответниците С. Г. У. и Д. К. У.. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Твърди се, че съдът е приел, че ищецът се легитимира като собственик въз основа на констативния нотариален акт, издаден през 2016г., без да вземе предвид, че според признанията на самия ищец към момента на издаването на нотариалния акт владението му е прекъснато за повече от шест месеца. Също така, съдът не е взел предвид доказателствата, че касаторите държат имота по силата на договор за наем, сключен с реституираните собственици. Съдът е допуснал процесуално нарушение при преценката на свидетелските показания като е отказал да кредитира изнесеното от свидетеля Х. поради това, че е роднина на трети за делото лица /реституираните собственици/ и като такъв е заинтересован.

С писмен отговор ответникът по касационната жалба Г. К. П., чрез пълномощника си адв. И. К., оспорва жалбата.

Касационен въпрос

С определение №278 от 05.06.2020г. е допуснато касационно обжалване на решението за преценка дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че констативният нотариален акт на ищеца, издаден по чл.587, ал.2 ГПК, го легитимира като собственик на имота по давност, независимо че е издаден след като владението е изгубено за повече от шест месеца и придобивната давност е прекъсната – чл.81 ЗС. Касационно обжалване е допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: допустимо ли е игнориране показанията на свидетел само поради това, че е близък роднина и пълномощник на трети за делото лица и като такъв е заинтересован от изхода на спора.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Ищецът Г. К. П. се е снабдил през май 2016г. с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение върху спорния недвижим имот, заедно с построената в него стопанска сграда, със застроена площ от 80 кв.м. В исковата молба той твърди, че около 1972г. имотът е даден за ползване на родителите му от АПК; оттогава те, а след смъртта им той владее и ползва имота; построил стопанска сграда; засадил овощни дръвчета; като започнала реституцията се появил Л. Х., който изрязал част от дръвчетата, но ищецът му казал, че няма да освободи имота; после брат му С. гледал крави в стопанската постройка; разрешил и на ответницата С. да гледа свои крави; през 2015г. С. починал и ищецът поканил С. да освободи имота, което тя и нейния съпруг Д. отказали да сторят.

Ответниците оспорват иска с твърдения, че осъществяват фактическа власт – държане като наематели на спорната ливада по договор, сключен с наследниците на Н. Х., на които е възстановена собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ. Поддържат, че ищецът не е могъл да придобие правото на собственост по давност, тъй като не е осъществявал владение. След смъртта на брат му С. през октомври 2015г. до снабдяването с констативния нотариален акт през май 2016г. владението е прекъснато за повече от шест месеца.

Видно, че с решение от 16.03.2001г. на Поземлена комисия – Гоце Делчев е възстановено на наследниците на Н. Д. Х. правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху земеделски имоти в землището на [населено място], сред които и ливада с площ от 6,022 дка в м.“К.“; въз основа на решението е издадена скица на имота. Според приложеното удостоверение за наследници на Н. Д. Х. един от тях е синът му Б. Н. Х., който след смъртта си през 1996г. е наследен от О. Х., А. Х. и М. Х.. Последните трима са упълномощили Л. Х. с пълномощно, нотариално заверено на 06.11.2006г., да ги представлява във връзка с процесния имот и да сключва всякакви видове сделки. За периода от 2011 г. до 2017 г. пълномощникът Л. Х. е сключвал договори за наем с ответницата С. У.. Въззивният съд е приел, че договорите за наем нямат достоверна дата спрямо ищеца, тъй като не са представяни в ОбСЗ, нито са декларирани доходи от наем от наемодателите. Същото е приел и за представените разходни касови ордери на името на Л. Х. за получен наем от ответницата за периода от 2009 до 2017 година.

Приетата техническа експертиза е установила и обозначила на скица конкретната част от имот № *, която се ползва от ответниците по делото, като в нея не влиза стопанската постройка.

При преценка на събраните свидетелски показания Благоевградски окръжен съд е отказал да цени изнесеното от свидетеля Л. Х. поради това, че е близък роднина и пълномощник на третите за делото лица, в чиято полза е реституиран имота; на това основание съдът го е приел за заинтересован от изхода на делото.

Съдът е възприел показанията на свидетелите на ищеца, според които имотът е даден за ползване на родителите на Г. около 1974 г. от АПК; те го обработвали; ищецът облагородил и подобрил земята, поставил е помпа и тръби за напояване, отглеждал земеделска реколта, имало и овощна градина. В началото на реституцията на земеделските земи Л. Х. предявил пред ищеца претенции за освобождаване на имота като бивш техен имот, но по-късно не е предприемал други действия. През 2010г. ищецът дал на брат си С. да отглежда крави в имота, което продължило до 2015г.; С. позволил на ответниците да отглеждат животни в имота – всъщност заедно са ги отглеждали; след смъртта на С. ищецът канил ответниците да освободят имота, но те отказали. В момента ищецът ползва постройката и малка площ от имота, а ответниците са заградили по-голямата част.

Според свидетеля Л., посочен от ответниците, преди ТКЗС имотът е бил собственост на Н. Х.. Понастоящем Л. Х. има пълномощно от наследниците и ответникът Д. му плаща наем. Свидетелят потвърждава, че сградата в имота е построена от ищеца и братята му преди демокрацията; в сградата покойния С. гледал животни, а след като У. купили съседния имот, С. направил другарлък с тях.

При тези доказателства съдът е намерил претенцията за основателна. Първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, а именно ищецът да е собственик на имота, съдът е намерил за установена от констативния нотариален акт на ищеца и от факта, че ответниците не противопоставят свое право на собственост, а само отричат правото на ищеца. Изтъкнал е, че за тях констативният нотариален акт има обвързваща доказателствена сила. Счел е, че те не могат да доказват права на неучастващи в производството лица, а именно на своите наемодатели. Конкуренцията между придобивния способ на ищеца – давностно владение и възстановеното право на собственост по ЗСПЗЗ на третите неучастващи в делото лица, според съда не може да се разрешава в настоящото производство. Освен това, от реституцията на Х. през 2001г. до удостовереното право на собственост на ищеца по давност през 2016г. е изминал период от време по-дълъг от уредения в чл.79, ал.1 от ЗС. Поради това съдът е посочил, че ответниците У. не са успели да установяват несъществуване на правото на ищеца, тъй като реституционното решение на Х. от 2001г. не доказва, че към 2016г. не е изтекла 10-годишна давност в полза на ищеца.

По втората предпоставка на иска по чл.108, ал.1 от ЗС, а именно упражняване на фактическа власт от ответниците, съдът е приел, че тя се признава от тях. Те не оспорват, че са държатели на част от имота. Същевременно, ответниците не са установили да се намират в имота на правно основание, противопоставимо на ищеца. Договорното правоотношение за наем с трети неучастващи в производството лица, не може да се противопостави на ищеца, тъй като той не е страна по договора.

По основателността

По основанията за допускане на касационно обжалване.

1/. По основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Приема се в практиката на Върховния касационен съд по Решение № 159 от 22.02.2016г. по т.д. №1871/2014г. на II т.о., Решение № 159 от 22.02.2016г. по т.д. №1871/2014г. на II т.о., Решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г. на І г.о.; Решение № 15 от 30.01.2015г. по гр.д.№ 4604/2014 г. на ІV г.о., Решение № 177 от 28.07.2015г. по гр.д.№ 6369/2014 г. на ІV г.о., че заинтересовани свидетели са тези лица, които имат облага от решаване на делото в полза на посочилата ги страна, като облагата следва да е непосредствена. Всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел; в такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Ако двама свидетели дават противоречиви показания съдът следва да положи усилия да разкрие кой от тях казва истината и мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и едва в резултат на това да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл.172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.

2/. По основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Разпоредбата на чл. 81 ЗС сочи, че с изгубването на владението за повече от шест месеца давността се прекъсва. От прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл. 117 ЗЗД, което означава, че последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се зачитат, т.е. изгубването на владението за повече от шест месеца заличава с обратна сила изтеклия до този момент период на давностния срок. Съгласно разрешението в т.2 на Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Следователно, до момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление – позоваване /чрез предявяване на иск или възражение при спор за собственост, чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, чрез изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и др./ не може да се придобие правото на собственост; съответно, при наличие на позоваване правните последици /придобиването на собствеността/ се зачитат от момента на изтичане на определения в закона срок по чл.79 ЗС, ал.1 или ал.2.

На основание изложеното се явява очевидно неправилен изводът на съда, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота, удостоверено с констативния нотариален акт от 12.05.2016г., въпреки че позоваване на изтеклия давностен срок е направено след като владението е било изгубено за повече от шест месеца и по този начин давността е прекъсната.

Въз основа на горните разрешения следва да се пристъпи към разглеждане на касационната жалба и разрешаване на спора.

На първо място, в нарушение на процесуалните правила и по-конкретно на чл.172 ГПК, Благоевградски окръжен съд е “игнорирал” показанията на свидетеля Л. Х. поради неговите родствени връзки и качеството му на пълномощник на трети за делото лица, в чиято полза е реституиран имота. Наред с това съдът е посочил, че показанията на този свидетел противоречат на показанията на друг свидетел, поради което са недостоверни, но не е изтъкнал никакви съображения за този свой извод. Както бе изяснено от горепосочената практика на ВКС съдът не може да отрече показанията на свидетел само поради евентуалната му заинтересованост, а дължи излагане на конкретни мотиви защо не възприема изнесеното от него. В случая показанията на Л. Х. несъмнено имат отношение към правнорелевантните факти, защото той е лицето, оправомощено от възстановените собственици да се грижи за имота им, той го е наглеждал, отдал го е под наем на ответниците и е получавал наемната цена. Според този свидетел мястото е било дадено на родителите на ищеца за лично ползване от ТКЗС, но при реституцията той представлявал роднините си при въвода във владение. Свидетелят е видял ищеца в имота един път – през 2016г. и тогава ищецът му отправил закани.

Неправилни са и изводите, че представените договори за наем на процесния имот, сключени от Л. Х. като пълномощник на наследниците на Н. Х. и жалбоподателката С. У., нямат достоверна дата спрямо ищеца като трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, поради което не могат да му се противопоставят. Както е констатирано в определението по чл. 288 ГПК този извод не съответства на разбирането за “трети лица“ по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, възприето в практиката по Решение № 235 от 04.06.2010г. по гр.д. № 176/2010г. на II г.о. /Това несъответствие не е послужило като основание за допускане на касационно обжалване понеже не се е отразило на решаващите изводи на съда/. В случая не е необходимо договорите за наем да имат достоверна дата спрямо ищеца, тъй като той не черпи права от някоя от страните по договора за наем и правата му не биха могли да бъдат увредени от евентуално антидатиране на договорите. Тези договори, като частни документи, се ползват с доказателствената сила по чл. 180 ГПК – доказват, че изявленията са направени от лицата, които са ги подписали.

От решаващо значение за изхода на спора е изводът на съда, че констативният нотариален акт на ищеца се ползва с обвързваща доказателствена сила спрямо ответниците за удостовереното в него право на собственост и те не са доказали несъществуване на правото на ищеца. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. В случая касаторите /ответници по иска/ не претендират свое право на собственост, тъй като те държат имота като наематели на реституираните собственици. Същевременно, те оспорват възможността ищецът да е придобил правото на собственост по давност поради това, че повече от шест месеца преди позоваването на давността чрез снабдяването с констативен нотариален акт, владението е било изгубено и това е довело до прекъсване на придобивната давност. Фактическите обстоятелства, обосноваващи това възражение се признават от ищеца в исковата молба – той твърди, че с негово разрешение имотът е ползван от брат му С., който от своя страна разрешил на ответниците също да го ползват; след смъртта на С., настъпила на 15.10.2015г., в имота останали само ответниците и отказали да го напуснат. Следователно, в момента на снабдяването с констативния нотариален акт на 12.05.2016г. ищецът не е владял имота и владението му е било изгубено преди повече от шест месеца. Ето защо, както бе посочено по-горе, изводът на съда, че ищецът успешно се легитимира с констативния нотариален акт като собственик по давност, е очевидно неправилен. Легитимиращото действие на акта в случая следва да се счита за отпаднало поради проведеното доказване, че титулярът не е собственик.

Въз основа на изложеното предявеният от Г. К. П. ревандикационен иск се явява неоснователен. Обжалваното решение на Благоевградски окръжен съд, с което искът е уважен, следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение за отхвърляне на иска.

В полза на касаторите следва да се присъдят разноските по водене на делото в трите инстанции, които са: 500 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 500 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 85 лв. държавни такси за касационното производство или общо 1085лв.

Диспозитив

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 4862 от 11.11.2019г. постановено по гр.д. № 375/2019г. на Благоевградски окръжен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. К. П. ЕГН [ЕГН] против С. Г. У. и Д. К. У. и тримата от [населено място], [община], с правно основание чл. 108 ЗС за признаване собствеността на основание давностно владение върху недвижим имот – ливада с площ от 6,022 дка, шеста категория, находяща се в м.“К.“ в землището на [населено място], [община], съставляваща имот №* по картата на землището на селото, както и на построената в имота стопанска сграда, със застроена площ от 80кв.м. и за предаване владението върху 3781кв.м., представляващи част от горепосочената ливада, очертана с черен контур на комбинираната скица на л.170 от първоинстанционното дело, която е неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Г. К. П. да заплати на С. Г. У. и Д. К. У. сумата 1085 /хиляда осемдесет и пет/ лева разноски по делото за три инстанции.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №278/05.06.2020 по дело №665/2020 1
    Определение №278/05.06.2020 по дело №665/2020
    Допустимо ли е игнориране показанията на свидетел само поради това, че е близък роднина и пълномощник на трети за делото лица и като такъв е заинтересован от изхода на спора?
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 159 от 22.02.2016 г. по т. д. № 1871 / 2014 г.
    По въпроса за задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други е в противоречие с формираната по същия задължителна практика на ВКС.
  • Решение
    Решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г.
    Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник ?
  • Решение
    Решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г.
    За задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо.
  • Решение
    Решение № 177 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 6369 / 2014 г.
    Следва ли при противоречие в свидетелските показания съдът да изложи мотиви кои от тях и защо възприема като обективно и безпристрастно дадени и следва ли да бъдат обсъдени всички представени писмени доказателства ? Длъжен ли е съдът при присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ да съобрази доказателствата…
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4 / 2012 г.
    1. При приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право, касае ли хипотезите на придобивна давност? 2. Изтеклият, установен от закона срок по чл. 79 ЗС води ли автоматично до придобиване на право на собственост и позоваването на давност елемент ли е…
  • Решение
    Решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г.
    Относно прилагането на чл. 145 ГПК /отм./ с цел изясняване на кръга на визираните от закона „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата, което е от значение за точното прилагане на закона.
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 11/2012 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г.
    Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми