*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 118

    София, 29.03.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

    Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

    ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 121 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    С решение № 260630 от 15.10.2020 г. по в. гр. д. № 1375/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 1614 от 24.03.2020 г. по гр. д. № 10499/2019 г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. П. Н. срещу община Варна отрицателен установителен иск – че община Варна не е собственик на ПИ с идентификатор .... по КККР на [населено място], местност „Я.“, с площ от 6922 кв. м.

    Въззивният съд е приел от фактическа страна, че имотът се намира в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като в КВС/1994 г. е част от по-голям ПО-... с площ от 139 539 кв. м. В следващия комбиниран план от 1997 г., който съдържа информация за старите имотни граници и за ползвателите на имотите, процесният имот отново не е нанесен като самостоятелен, а попада в по-голям имот с площ от 51 824 кв. м., който в регистъра на собствеността е записан като „неидентифициран собственик“. В ПНИ от 2004 г. имот № .... е нанесен като самостоятелен и той отговаря на имота по КККР от 2015 г. В ПНИ имотът отново е записан на неидентифициран собственик. За процесния имот няма данни за отчуждаване и одържавяване преди колективизацията. Имотът е бил част от ТКЗС „Тополи“ през периода 1945-1959 г., след което преминава към ОТКЗС „Черно море“ до 1962 г., след това към ДЗС „Варна“ до 1963 г., към ДЗС „Димитър Кондов“, което през 1970 г. е преименувано в АПК „Димитър Кондов“, а след 1978 г. до 1990 г. – към АПК „Георги Петлешков“. Имотът не е бил изкупен от ползватели по реда на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е за установено също, че ищецът е владял процесния имот в продължение на 15 г. За имота има съставен АЧОС № 8515/22.06.2015 г., като посоченото от общината придобивно основание е чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.

    При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че спорните въпроси са два – дали община Варна е могла да стане собственик на поддържаното от нея придобивно основание по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и дали ищецът е могъл да придобие имота по давност. За да установи основанието по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ общината трябва да докаже, че процесният имот е земеделски, не е реституиран или изкупен от ползватели по реда на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че не е държавен. Тези факти са установени по делото. Според експертното заключение имотът има земеделски характер, бил е включен в баланса на ТКЗС, не е бил възстановен ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари