Решение №118/07.02.2020 по дело №51/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За правомощията на въззивния съд за служебно попълване на делото с факти и доказателства.

Отговор

Правомощията на въззивния съд за служебно попълване на делото с факти и доказателства са ограничени: относно фактите – само когато от същите зависи правилното приложение на императивна материалноправна норма или са от значение за интереса на страна или трето лице, за чиято защита съдът по силата на нарочна разпоредба е длъжен да следи служебно, а относно доказателствата – когато се отнасят до същите факти, или когато има надлежно въведено оплакване във въззивната жалба, респ. отговора, за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост, и то само доказателствата, които поначало могат да се събират служебно (експертиза, оглед и освидетелстване). Извън тези изключения въззивният съд не може да установява факти, на които страните не са се позовали (по аргумент и от чл. 269, изр. 2 ГПК).


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в открито заседание на 14.10.2019 г. в състав:

Председател:
Елеонора Чаначева

Членове:
Росица Божилова, Васил Христакиев

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Ангел Йорданов разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 51 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Д. срещу решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Инфраструктурна компания“ АД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът не изразява самостоятелно становище. Синдикът на същия оспорва жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивния съд за служебно попълване на делото с факти и доказателства.

Мотиви

За да намери за неоснователен предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 646649.93 лв., представляваща неплатена част от цената на основание договор за цесия, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен процесният договор за цесия от 22.10.2014 г., с който ищецът е прехвърлил на ответника свои вземания срещу „Корпоративна търговска банка“ АД (1132586.15 лв. главница и 50710.32 лв. лихва за периода от 01 януари до 07 октомври 2014 г.) срещу цена от 900149.93 лв. Действието на цесията, в частност задължението за плащане на цената, страните са поставили в зависимост от настъпването на условие – да бъде извършено от страна на ответника-цесионер прихващане на прехвърляните с цесията вземания срещу негови задължения към третото лице „КТБ“ АД (н). Приел е също, че така уговореното условие не се е сбъднало, тъй като не е настъпило погасяване на задължението на цесионера към третото лице. Последното въззивният съд е обосновал с факта, че с влязло в сила решение от 12.02.2018 г. по предявен от синдика на „КТБ“ АД (н) иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН извършеното с изявление от 22.10.2014 г. от ответника прихващане с негово задължение към банката по договор за кредит е било обявено за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелната банка. Това решение съдът е приел за установено от публикация на интернет-страницата на постановилия го Софийски градски съд.

В открито съдебно заседание на 20.11.2017 г. въззивният съд е дал ход по съществото на спора. Преди постановяване на решението обаче съдът е констатирал, че с решение от 01.11.2017 г. спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност, поради което с определение от 09.01.2018 г. е отменил дадения ход по същество и е спрял производството на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. След събиране на доказателства, установяващи, че процесното вземане е било предявено от ищеца по реда на чл. 685 ТЗ и не е било прието от синдика, въззивният съд е възобновил производството, в проведеното на 04.06.2018 г. открито заседание ответникът и неговият синдик не са се явили, нито са направили доказателствени искания, след което въззивният съд е постановил обжалваното решение.

Съгласно разясненията по т. 1-3 от ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК правомощията на въззивния съд за служебно попълване на делото с факти и доказателства са ограничени: относно фактите – само когато от същите зависи правилното приложение на императивна материалноправна норма или са от значение за интереса на страна или трето лице, за чиято защита съдът по силата на нарочна разпоредба е длъжен да следи служебно, а относно доказателствата – когато се отнасят до същите факти, или когато има надлежно въведено оплакване във въззивната жалба, респ. отговора, за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост, и то само доказателствата, които поначало могат да се събират служебно (експертиза, оглед и освидетелстване). Извън тези изключения въззивният съд не може да установява факти, на които страните не са се позовали (по аргумент и от чл. 269, изр. 2 ГПК).

В разглеждания случай нито ответникът, нито неговият синдик, са въвели твърдение за постановяването на решение по иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН по отношение на процесното прихващане, нито са посочили доказателства в тази насока – независимо от възможността да сторят това в проведеното на 04.06.2018 г. съдебно заседание при съобразяване на обстоятелството, че с оглед посочената от въззивния съд дата на постановяване на това решение (12.02.2018 г.) същото би представлявало новонастъпил факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК вр. чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК. Доколкото не са налице посочените по-горе изключения неправилно въззивният съд е приел за установен факта на постановяване на това решение и то по реда на чл. 155 ГПК (въз основа на публикация в интернет-страница), поради което изложеното в този смисъл оплакване в касационната жалба е основателно, съответно налице е основание въззивното решение да бъде отменено.

По основателността

Предявеният иск е основателен.

Не е налице спор между страните относно основните обстоятелства по делото, а именно, че е сключен процесният договор за цесия, че длъжникът по прехвърляното вземане е уведомен от цедента за прехвърлянето, както и че ответникът е отправил до третото лице – длъжник изявление за прихващане със свои насрещни задължения към длъжника. Спорът се свежда до уговореното условие и до неговото сбъдване.

В чл. 2 от договора за цесия страните са уговорили, че цената се дължи в 7-дневен срок от приключване на работата на назначения специален банков надзор и при условие, че се реализира посочената в същия чл. 2 съвкупност от факти, а именно: самият договор за цесия, уведомление от страна на цедента до длъжника, изявление за прихващане от страна на цесионера до длъжника и удостоверение или друг документ, издадено на която и да е от страните, което да удостоверява, че прихващането е извършено, като липсата на такова удостоверение или заместващ документ е условие да не се поражда прехвърлителният ефект на цесията.

На 06.02.2015 г. квесторите на „КТБ“ АД са издали адресирано до ищеца удостоверение изх. № 728, съгласно което е осчетоводено прихващането, извършено с уведомления вх. № 9640/22.10.2014 г. и 10155/30.10.2014 г. Установява се, че цитираните в това удостоверение уведомления са тези, с които ищецът е уведомил длъжника за цесията съгласно чл. 99 ЗЗД, а не изявлението на ответника-цесионер за извършване на прихващането.

Установено е също, че на 16.02.2015 г. страните са сключили допълнително споразумение към договора за цесия, с което изрично са се съгласили, че потвърждават настъпилия прехвърлителен ефект на договора за цесия, че цесионерът междувременно е заплатил част от уговорената цена общо 253500 лв., и че остатъкът от цената ще бъде заплатен до 30.03.2015 г. В чл. 3 от допълнителното споразумение страните изрично са уговорили, че уговорките по чл. 5 и чл. 2, ал. 2-3 от основния договор за цесия са загубили значение и са занапред неприложими към отношенията между страните. Установено е и обстоятелството, че в счетоводството на длъжника „КТБ“ АД е отразено прехвърлянето на вземанията, без да е установено осчетоводяване и на извършеното от ответника прихващане.

Изложените обстоятелства обосновават от правна страна изводите, че се е сбъднало условието, в зависимост от което страните са поставили действието на сключения между тях договор за цесия, следователно се е стабилизирало прехвърлянето на цедираните вземания, както и съответното задължение на ответника да заплати уговорената цена. По сбъдването на условието страните са постигнали изрично съгласие с допълнителното споразумение от 16.02.2015 г., подкрепено от доказаните уведомления от страна на ищеца за извършеното прехвърляне на вземанията и изявлението на ответника за извършване на прихващане на тези вземания със задълженията му към банката. Със същото споразумение страните освен това са изменили договора си, прекратявайки действието на клаузите по чл. 5 (относно последиците в случай на неизвършване на прихващането) и по чл. 2, ал. 2-3 (относно условието) въз основа на постигнатото съгласие за сбъдване на условието. Поради това ответникът дължи да заплати на ищеца неплатения остатък от уговорената цена в претендирания с иска размер.

Неоснователни са възраженията на ответника, обосновани с недействителност по чл. 59 ЗБН и с нищожност на допълнителното споразумение като противоречащо на чл. 59 ЗБН, ал. 5-6.

Разпоредбите по чл. 59 ЗБН уреждат недействителност, и то относителна (само спрямо останалите кредитори на банката в несъстоятелност) на извършени прихващания на вземания на отделни кредитори на банката с техни насрещни задължения. Цесията, с която прихващащият кредитор придобива вземането си срещу банката, обаче не е предмет на уредба в чл. 59 ЗБН. Тя представлява самостоятелен договор, страни по който са предишният и новият кредитор и който не е свързан с последващото прихващане, чиито последици се проявяват в отношенията между банката и цесионера. Обективно връзка между цесията и прихващането е налице само дотолкова, доколкото цесията е условие да бъде извършено самото прихващане (тъй като именно цесията легитимира цесионера като кредитор с насрещно вземане, което да бъде прихванато срещу неговото задължение). С оглед на това последващата недействителност на прихващането по чл. 59 ЗБН по никакъв начин не може да се отрази на действителността на предхождащия прихващането договор за цесия и на произтичащото от него задължение на цесионера да заплати уговорената цена за прехвърляното вземане.

По същите съображения неоснователно е и възражението за нищожност на допълнителното споразумение поради противоречие с чл. 59 ЗБН, ал. 5-6.

Очевидно несъстоятелни са изтъкнатите от синдика аргументи, че в случай на уважаване на иска ищецът би разполагал с две отделни основания за удовлетворяване – спрямо ответника и спрямо банката – длъжник по цедираното вземане поради това, че на основание § 8 ЗИДЗБН ищецът следва да е вписан като кредитор на банката в несъстоятелност. Доколкото недействителността на прихващане съгласно чл. 59 ЗБН не засяга действителността на предхождащото придобиване на вземането срещу банката, кредитор по това вземане остава приобретателят му (цесионерът в случаите на придобиване чрез цесия), в настоящия случай – ответникът. Т. е. така изтъкнатите аргументи нямат никакво отношение към договора за цесия и произтичащото от него задължение за цена.

С оглед горното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен след съответна отмяна на обжалваното решение. При този изход на спора ответникът няма право на разноски, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължи на ищеца направените разноски за всички инстанции.

Диспозитив

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

Отменя решение № 1991/25.07.2018 г. по гр. д. № 3412/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 с-в, и потвърденото с него решение № 1326 28.02.2017 г. по гр. д. № 6208/2015 г. по описа на Софийски градски съд, І-7 с-в, вместо което постановява:

Осъжда „Инфраструктурна компания“ АД (н), ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Неофит Рилски“ № 32, да заплати на В. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „Д-р Л. Русев“ № 6, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 646649.93 лв., представляваща незаплатен остатък от цената по договор от 22.10.2014 г. за прехвърляне на вземане, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс № 85007/03.09.2012 г., сключен между В. П. Д. и „Корпоративна търговска банка“ АД.

Осъжда „Инфраструктурна компания“ АД (н), ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Неофит Рилски“ № 32, да заплати на В. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „Д-р Л. Русев“ № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски: за първоинстанционното производство – в размер на 36131 лв., за въззивното производство – в размер на 27395 лв. и за касационното производство – в размер на 5030 лв.

Осъжда „Инфраструктурна компания“ АД (н), ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Неофит Рилски“ № 32, да заплати по сметка на Върховния касационен съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ вр. чл. 637, ал. 3 ТЗ държавна такса в размер на 3233.25 лв.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми