Решение №118/21.10.2020 по дело №2027/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е решаващият спора съдебен състав да изложи във въззивното решение съображенията си по възраженията и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, а също и поддържани пред първата инстанция?

Отговор

Въззивната инстанция извършва самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 30 септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2027/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

История на спора

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] срещу решение №928 от 19.04.2019 г. на САС по т. д. №4941/2018г., с което след отмяна на решение №1187/151.06.2018 по т.д. № 2261/17 на СГС- ТО 4 ти с-в , САС е осъдил касатора да заплати на „ОББ“АД в качеството му на процесуален субституент по чл.510 ГПК на „ЕМ строй“ ООД сумата от 96 167,25 евро от общо 400 000 евро представляващо половината от вземане на ДЗЗД Ем строй Галчев Инженеринг към АПИ, основано на подклауза 14.3 от ОУ от договорно споразумение, сключено между АПИ и горното ДЗЗД на 30.08.2013 г. ,съобразно дяловото участие на ЕМ СТРОЙ ООД като съдружник в последното. В КЖ се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска като основателен.

Ответната страна ОББ АД в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата е неоснователна .

Касационен въпрос

С определение постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК за проверка за съответствие със задължителната практика на ВКС, по въпроса: длъжен ли е решаващият спора съдебен състав да изложи във въззивното решение съображенията си по възраженията и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, а също и поддържани пред първата инстанция.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 ГПК и сл. констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД от ищец, чиято процесуална легитимация е по реда на чл. 510 ГПК, въз основа на делегирано с постановление от съдебния изпълнител правомощие за събиране на вземане на длъжника „Ем строй“ ООД към АПИ. Вземането се основава на клауза 14.3 от ОУ от договорно споразумение, сключено между АПИ и ДЗЗД на 30.08.2013 г. , и се претендира съобразно дяловото участие на ЕМ СТРОЙ ООД като съдружник в ДЗЗД и представлява част от дължимото възнаграждение за изпълнените СМР, която част /10%/ е била задържана от възложителя АПИ , като гаранция за отстраняване на дефектите

Договорът за дружество по чл. 357 ЗЗД е форма на обединение на две или повече лица за постигане на стопанска цел с общи усилия и общи средства. Съществени елементи на договора за дружество са общата стопанска цел, общата дейност и намерението за сдружаване. Общата дейност може да се извършва и без общо имущество, а усилията на съдружниците могат да се изразяват в различна форма, включително и с участие от неимуществен характер за постигането на общата цел, без да е задължително приносът им да бъде равен /аргумент от чл. 359, ал. 2 ЗЗД/. В гражданското дружество разпределението на печалбата между съдружниците не е обвързано с конкретната дейност на всеки един от съдружниците и съобразно чл. 361, ал. 1 ЗЗД, печалбите и загубите на дружеството се разпределят съобразно дела на всеки един от тях, освен ако в договора им не е уговорено друго, каквато клауза в случая не е налице. Затова, възражението на ответника, доколко СМР по договорното споразумение от 30.08.2013 г. са изпълнявани или не от „Ем строй“ ООД, е ирелевантно за участието на този съдружник в разпределението на общите приходи на Обединението, каквато представлява и сумата, предмет на процесното вземане. На 29.11.2016г. е взето, еднолично от съдружника в ДЗЗД „Галчев инженеринг“ ЕООД, решение за нареждане към възложителя АПИ за превеждане на дължимите, задържани като гаранция суми по договора , в полза на трети лица. Според съда, това решение е незаконосъобразно и не обвързва с последиците си съдружника „Ем строй“ ООД. Вземанията на гражданското дружество по сключените договори с трети лица са по своята същност вземания на отделните съдружници, тъй като дори и договорът да е сключен с дружеството, с оглед неговата същност следва да се счита, че е сключен с отделните съдружници. Ето защо, вземанията за възнаграждение по договора с АПИ са средства, които са собственост на отделните съдружници, поради което запорното съобщение на съдебния изпълнител може да бъде изпълнено. Съобразно разпоредбите на чл. 358, ал. 2 ЗЗД и чл. 359, ал. 1 ЗЗД парите, били те внесени от съдружниците в гражданското дружество или придобити от последното, и в двата случая са обща собственост на съдружниците. Тази обща собственост е неделима, докато съществува гражданското дружество, но не и бездялова. Дяловете в нея съответстват на дяловете на съдружниците в дружеството така, както са уговорени, а при липса на уговорка са равни. Във външните отношения на гражданското дружество, за пред третите лица и извън вътрешните отношения между съдружниците, парите на длъжника в частта, в която същият има дял в дружеството, са негова собственост. Затова съдружниците в Обединението имат парични вземания от АПИ до размера на дяловото им участие съобразно споразумението за учредяване на обединение. Съдебният изпълнител се е съобразил с дяловото участие на длъжника „Ем строй“ ООД в дружеството и е наложил запора до 1/2 от паричната сума, дължима от АПИ, като изрично е посочил кой от търговците, участващи в дружеството, е задълженото лице.

Според съда, плащането на процесната сума от АПИ е на нелегитимирано да я получи лице е извършено и след датата на запорното съобщение. Запорното съобщение е връчено на ответника на 30.03.2016 г. или преди нареждането от АПИ на 28.12.2016 г. за превод по сметка на „Фармвил“ ЕАД на сумата в размер на 5 380 390, 70 лв., включваща и дължимите към Обединението задържани суми по подклауза 14.3 от ОУ, от които са вземане към Агенцията на „Ем строй“ ООД. По тези съображения предявеният иск е счетен за основателен и е уважен.

По отношение отговора на правния въпрос и правилността на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното:

Съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, постановено по приложението на отменения ГПК, но напълно актуално и за уредбата в действащия ГПК от 2007 г., въззивната инстанция извършва самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора.

По основателността

В случая решаващия спора въззивен състав не е обсъдил изобщо следните установени пред първата инстанция факти и не ги е подложил на правна преценка, съобразно изрично поддържаните пред първата инстанция доводи и възражения на ответника, изложени и в отговора на въззивната жалба:

С писмо вх.№ 53-00-10633/ 22.12.2016 г., изходящо и подписано от представителите на съдружниците в ДЗЗД Ем строй Галчев Инженеринг: „Галчев инженеринг“ ЕООД и „Ем-строй „ООД, от името на консорциума-изпълнител по договора с възложителя Агенция за пътна инфраструктура е наредено на последния да преведе дължимите суми, задържани като гаранция за дефекти в изпълнението, на трето лице „ФАРМВИЛ“ЕАД и още две лица. Последното е изпълнено от страна на длъжника АПИ на 29.12.2016 г..

От страна на ответника, касатор в настоящото производство, АПИ е поддържана защитната теза, за надлежно изпълнение с погасителен ефект спрямо цялото задължение по отношение на своя кредитор-неперсонифицирано дружество /консорциум/ в хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД , с оглед изричното нареждане, от страна на кредитора, за плащане по делегация на трето лице, което изрично е посочено в цитираното писмо.

В първоинстанционното производство и в отговора на ВЖ е наведено и възражението за извършено надлежно изпълнение по делегация в условията и активна солидарност , с оглед уговорките в т.4.1 и т.5 от Договора за създаване на обединение от 21.09.2012 г. , уреждащи отношенията между съдружниците по повод плащанията извършвани от трети лица на самото ДЗЗД. Наведени са доводи, че дори да се приеме, че нареждането за плащане да изхожда само от страна на единия от съдружниците в консорциума, то с оглед горните уговорки следва да се приеме наличие на активна солидарност в условията на която плащането от длъжника на един от солидарните кредитори поражда действие на освобождаването му от задължението и към другите кредитори-съдружници в консорциума.

Пропускът на въззивния съд да обсъди и да изложи съображения по гореизложените факти от значение за спора, както и по така наведените възражения,представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.236 ал.2 ГПК и води до неговата отмяна – чл.293 ал.2 ГПК и връщането му за ново разглеждане от страна на друг състав на въззивния съд.

При повторното разглеждане на спора, въззивният съд следва изрично да обсъди всички факти от значение за спора, изложени по-горе, като ги прецени съобразно с наведените от ответника възражения за извършено от негова страна плащане при условията на делегация, съответно при наличие на активна солидарност на кредиторите, в който случай плащането на един от тях го освобождава от задължението и към останалите кредитори, следователно и към „ЕМ строй“ ООД, чийто субституент по чл.510 ГПК се явява ищцовата банка.

По отношение на разноските :

Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.

Диспозитив

Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №928 от 19.04.2019 г. на САС по т. д. №4941/2018г.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд-София за повторно разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми