Определение №117/29.03.2021 по дело №51/2021

Спорът е разрешен с Решение №60084/14.07.2021 по дело №51/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Дали следва откритото заседание по делото да бъде отложено по реда на чл. 142, ал. 2 ГПК, когато страната по делото, която не се представлява от адвокат, не може да се яви поради заболяване и постъпване за лечение в медицинско заведение и по какъв начин следва да се установи обстоятелството, довело до невъзможност за страната да се яви лично по делото, когато тя е постъпила в медицинско заведение и не работи?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 51/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Л. К. Д. е обжалвала въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав № 2796 от 16.12.2019г. по въззивно гражданско дело № 328/2018г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено е и в нарушение на процесуалните правила, осигуряващи правото на защита на страните в гражданския процес и уреждащи задължението на съда при преценка на доказателствата да отчете възможната заинтересованост на свидетелите, а при противоречие между тях, да се мотивира на кои свидетели дава вяра и защо.

Ответниците П. П. К. и Е. А. К. изразяват становище, че въззивното решение е правилно, както и че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Поддържа се в отговора на касационната жалба, че посочената съдебна практика по приложението на чл. 142 ал.2 ГПК е категорична, че за отлагането на делото поради внезапно заболявене е необходимо да е представен болничен лист по утвърден образец. По въпроса как следва да се кредитират показанията на свидетелите се изразява становище, че няма противоречие между мотивите на решението и практиката на ВКС. Изразява се и становище, че решението не е очевидно неправилно.

Мотиви

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – осъдителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че ищците П. П. К. и Е. А. К. са собственици на процесния имот – жилище – апартамент № .... на четвъртия етаж в масивната жилищна сграда, построена в УПИ .... кв.... по плана на [населено място], м. „М.“ 1, което са закупили с договор за продажба, оформен с нотариален акт № ....г. с продавач „Елиди“ ООД. Според апелативния съд ответницата Л. К. Д. не е доказала направеното в отговора на исковата молба правоизключващо възражение за придобиване на собствеността на процесния имот по давност. Съдът е посочил в мотивите, че представеният предварителен договор с дата 30.06.2006г., сключен между „Елиди“ ООД представлявано от нея като продавач и като физическо лице – купувач по предварителния договор, е частен документ и е непротивопоставим на ищците. Същевременно предварителният договор е бил оспорен от ищците и ответницата не е представила доказателства за достоверност на датата на сключването на договора. Гласните доказателства също не са доказали владение от ответницата от сключването на договора до предявяване на иска. Освен това дори и да се приеме че владението е осъществено, то неговият срок – осем години е недостатъчен, за да настъпят последиците на давността по чл. 79 ал. 1 ЗС, защото тя е обикновен, а не добросъвестен владелец. Съдът е приел, че ползвайки имота без основание, ответницата Л. К. Д. дължи обезщетение на собствениците – ищци в размер на 14000лв. за времето от 15.12.2011г. до 15.12.2014г. Приел е също така за неоснователно възражението на ответницата за прихващане със сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените от нея подобрения, защото това твърдение не е доказано.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари