Решение №117/22.12.2020 по дело №780/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №307/15.06.2020 по дело №780/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

В действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о.?

Отговор

В т.8 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр.д. № 5:1972 г. е дадено тълкуване, че за определяне на неравни дялове от общото имущество се изхожда от наличието на две предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия, като ръководно значение има изискването за изключителен случай, чрез което изискване на закона се цели да не се превръща изменението на равенството в дяловете от изключение в правило.

Това тълкуване е дадено при действието на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 /отм./, според която норма в изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество. Нормите на чл. 28, ал. 3 СК 1985 /отм./ и на чл. 29, ал. 3 СК /действащия от 2009 г./ са идентични, като предвиждат, че при прекратяване на общността поради развод или по съдебен ред през време на брака съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

Независимо, че в нормите на СК от 1985 г. и от 2009 г. не е възпроизведена предпоставката „изключителен случай“ практиката на ВС и на ВКС по прилагането им /израз на която е и решението, послужило като основание за допускане на касационното обжалване/ приема, че по-голям дял от общото имущество може да се определи само в изключителни случаи, отчитайки общите принципи на трите Семейни кодекса, въз основа на които е уреден режима на съпружеската имуществена общност – равни права и задължения на съпрузите в брака и общи усилия за осигуряване благополучието на семейството. Практиката на ВКС е доразвила дадените в ППВС № 5/1972 г., т.8 примери кога е налице изключителен случай /когато е установено, че единият съпруг е работил и пестил, а другият или не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства/, като приема, че когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл.29 ал.3 СК. Към посоченото тълкуване следва да се добави, че многократно по-големите доходи на единия съпруг, при еднакъв нематериален принос, могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл.29, ал.3 СК, когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 780 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПКчл.293 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Б. М. М. чрез пълномощника му адвокат С. М. против решение № 267 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 533 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отменено решение № 189 от 27.05.2019 г. по гр.д. № 933/2018 г. на Районен съд-Троян и вместо него е постановено друго за определяне на основание чл.29, ал.3 СК на Ц. И. С. по-голям дял в размер на 49/50 идеални части от имуществото, придобито през време на брака й с Б. М. М., прекратен с развод, като ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за двете инстанции в размер на 2380 лв. и е потвърдено решение № 287 от 29.07.2019 г. по същото дело на Районен съд-Троян, имащо характер на определение, с което е оставена без уважение молбата на Б. М. М. по чл.248 ГПК за изменение на решение № 189 от 27.05.2019 г. в частта за разноските.

Ц. И. С. чрез пълномощника си адвокат М. З. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски..

Касационен въпрос

С определение № 307 от 15.06.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с по въпроса: в действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о..

Мотиви

Въпросът е относим по настоящия спор, образуван по предявен от Ц. С. против Б. М. иск за определяне на по-голям дял от семейното имущество в размер от 49/50 ид.ч. и изводите на въззивният съд, че след като от брака няма родени деца, а ищцата и ответника са били трудово ангажирани, при преценка приноса на всяка от страните не следва да се преценяват две от изброените в закона форми – грижи за децата и в работа в домакинството. Ищцата е работила като банков служител, а ответникът по трудово правоотношение с търговско дружество („Вурман“ ЕООД), а впоследствие (след 2009 г.) като негов управител, за което и двамата са били възмездявани с получаване на възнаграждения. С оглед на тази тяхна ангажираност, не може да се приеме, че страните са влагали труд в придобиването на вещи в режим на съпружеска общност. Наглеждането от ищцата и ответника на строежа и довършителните работи по къщата в Т., даване на указания от ответника към строителите и други работници по обекта, е изява на обичайната дължима грижа и заинтересованост на възложителя към влаганите средства. Затова съдът е приел, че влаганите от страните средства са единствената формата на съвместен принос. Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото съпружеско имущество е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи, при значително надхвърляне на доходите му. Такова значително надхвърляне е налице през целия период от брака на страните, вкл. при придобиване на апартамента и при построяване на къщата в Т.. Значително по-високият доход на ищцата е позволявал и практически е осигурил финансиране на строителството и придобиването на тези имоти. Общият размер на дохода на ответника за периода 2000-2011 г. е 42462,29 лв., а на ищцата – 1774664,66 лв., като в процентно съотношение този на ответника е 2%, а на ищцата 98%, което изразено в проста дроб е 49/50 ид.ч. Съдът е посочил, че разясненията в П-5-72, Пленум, т.8 относно предпоставката за изключителност на случая не са актуални. Те са дадени при действието на Семейния кодекс от 1968 г. и прилагането на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 /отм./ от същия кодекс, като с тях е обърнато внимание че една от предпоставките за определяне на по-голям дял е изключителност на случая, че тази предпоставка има ръководно значение за прилагането на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 /отм./, като са дадени общи примери за наличие на изключителни случаи по смисъла на същата разпоредба. В тази им част разясненията не са валидни, защото действащият чл.29, ал.3 СК не установява предпоставка изключителност на случая, за разлика от чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 /отм./.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

В т.8 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр.д. № 5:1972 г. е дадено тълкуване, че за определяне на неравни дялове от общото имущество се изхожда от наличието на две предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия, като ръководно значение има изискването за изключителен случай, чрез което изискване на закона се цели да не се превръща изменението на равенството в дяловете от изключение в правило.

Това тълкуване е дадено при действието на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 /отм./, според която норма в изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество. Нормите на чл. 28, ал. 3 СК 1985 /отм./ и на чл. 29, ал. 3 СК /действащия от 2009 г./ са идентични, като предвиждат, че при прекратяване на общността поради развод или по съдебен ред през време на брака съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

Независимо, че в нормите на СК от 1985 г. и от 2009 г. не е възпроизведена предпоставката „изключителен случай“ практиката на ВС и на ВКС по прилагането им /израз на която е и решението, послужило като основание за допускане на касационното обжалване/ приема, че по-голям дял от общото имущество може да се определи само в изключителни случаи, отчитайки общите принципи на трите Семейни кодекса, въз основа на които е уреден режима на съпружеската имуществена общност – равни права и задължения на съпрузите в брака и общи усилия за осигуряване благополучието на семейството. Практиката на ВКС е доразвила дадените в ППВС № 5/1972 г., т.8 примери кога е налице изключителен случай /когато е установено, че единият съпруг е работил и пестил, а другият или не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства/, като приема, че когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл.29 ал.3 СКРешение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение № 144 от 06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Към посоченото тълкуване следва да се добави, че многократно по-големите доходи на единия съпруг, при еднакъв нематериален принос, могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл.29, ал.3 СК, когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

Изводът на въззивния съд, че при действието на чл.29, ал.3 СК не се изисква изключителност на случая и че доколкото от брака няма родени деца, а ищцата и ответника са били трудово ангажирани, при преценка приноса на всяка от страните не следва да се преценяват две от изброените в закона форми – грижи за децата и в работа в домакинството и по-големият принос следва да се определи като математическо съотношение от реализирания от двамата съпрузи доход, противоречи на практиката на ВКС.

По делото е установени следните ревантни факти:

Бракът между страните е сключен на 19.06.1999 г. и е прекратен с развод на 23.03.2018 г.

По време на брака в периода 2005/2010-2011 г. е построена и обзаведена къща в [населено място] в имот лична собственост на съпруга с придобивна стойност по експертно заключение 239 040 лв. с ДДС, а през 2011 г. е закупен апартамент и гараж в [населено място] за 80 000 евро. Апартаментът и гаражът са придобити със средства от ипотечен кредит за 159 600 лв., отпуснат на името на ищцата Ц. С. /удостоверение № 0250-64-006521/2.05.2018 г. на „УниКредит Булбанк“ АД установява именно това обстоятелство, а не както поддържа касаторът, че банковият кредит е отпуснат и изплащан от него/. Освен ипотечния кредит от 2.05.2011 г. Ц. С. обслужва потребителски кредит – по договор № 230/0071/21.10.2014 г. за сумата 50 000 лв.; ипотечен кредит – по договор № 31/17.05.2012 г. за сумата 420 000 лв.; овърдрафт кредит – по договор № 252/05.02.2008 г. с кредитен лимит 25 000 лв. и е погасила задълженията по: ипотечен кредит – по договор от 07.07.2005 г., отпуснат за 70 000 лв., закрит на 29.02.2008 г.; ипотечен кредит – по договор от 03.12.2009 г., отпуснат за 195 000 лв., закрит на 29.08.2014 г.; потребителски кредит – по договор от 05.03.2007 г., отпуснат за 20 000 лв., закрит на 20.02.2008 г.; потребителски кредит – по договор от 13.12.2007 г., отпуснат за 60 000 лв., закрит на 02.05.2011 г.; и потребителски кредит – по договор от 12.04.2011 г., отпуснат за 50 000 лв., закрит на 11.04.2014 г. На 28.08.2014 г. страните продали закупен по време на брака апартамент и гараж за сумата от 70 000 евро, преведена от купувача по банковата сметка на Ц. С., със знанието и съгласието на Б. М.. Не се спори, че след продажбата, семейството е живяло в апартамент, собственост на „Резиде“ ЕООД, който бил довършен и обзаведен /показанията на свидетеля С. Д./.

В периода 06.04.2006 г. – 31.07.2008 г. ищцата превела на Л. Г. М. /майка на ответника/ 55 000.00 лв. В периода 2011 – 09.01.2016 г. ищцата превела по сметката на ответника различни суми в общ размер 68 860.00 лв.

В периода септември 2008 г. – 2014 г. Б. М. изкупил дружествените дялове във „Вурман София” ООД общо за сумата 5000.00 лв. според представените договори за прехвърляне на дружествени дялове /като недоказано е твърдението на ищцата, че за придобиването са платени 325 000 лв. и 25 000 евро, които тя е предоставила/.

С договор от 16.07.2012 г. Ц. С. е изкупила дяловете на „А. А. П.“ ЕООД от „Резиде“ ЕООД за сумата 200 000.00 евро, като в периода 16.07.2012 г. – 2.02.2016 г. управител на това дружество е бил Б. М.. Не се спори, че след продажбата на друг апартамент, семейството е живяло в апартамент, собственост на „Резиде“ ЕООД, който бил довършен и обзаведен /показанията на свидетеля С. Д./.

В периода 1999 г. – 2016 г. Б. М. е получил брутен доход от „Вурман София“ ЕООД в размер общо на 89 138.08 лв. Не се спори между страните, доколкото ищцата не е представила доказателства за нещо различно, че като управител на „Резиде“ ЕООД ответникът не е получавал възнаграждение /липсват доказателства, подкрепящи твърдението й, като управител, ответникът е ползвал парични суми на дружеството, които са съставлявали и възнаграждението му/..

За периода 2000 г. – 2016 г. Ц. С. е получила брутен доход в обща размер от 4 503 033.15 лв. според представената данъчно-осигурителна информация от НАП. В периода 22.02.2010 г. – 29.02.2016 г. същата е била командирована и е работила на територията на А., като се е връщала през почивните дни.

Установено е, че ищцата е влагала средства в строителството и обзавеждането на къщата в [населено място] /показанията на свидетелите С., Л. и Н., както и представени писмени доказателства/. Грубият строеж на къщата е осъществен от две бригади, тъй като не било харесано качеството на работа на първата. Довършителните работи били извършени от други майстори, като на строежа всеки ден присъствал бащата на Б. М., който и работил по дървената част, понякога се разплащал с майсторите, а ответникът уреждал материалите и също посещавал строежа, докато ищцата идвала по-рядко /показанията на свидетелите Д., Л. и Х./.

При горните факти въззивното решение се явява неправилно. Преценявайки приноса по смисъла на чл.29, ал.3 СК следва да формира извод въз основа на всички установени по делото факти през времетраене на брака, респ. фактическата раздяла, а не само тези осъществили се до момента на придобиване на съответното имущество. Затова извода на съда, че определянето на по-голям дял от имуществото следва да се определи като съотношение на доходите им след сключване на брака до 2011 г., когато имотите са придобити и обзаведени е направен в нарушение на материалния закон. Наличието и произходът на парични средства и влагането им при осъществяване на придобивния способ, са от значение при иска по чл.23, ал.1 или ал.2 СК. При иска по чл.29, ал.3 СК от значение е всяка форма на принос – изброените в чл.21, ал.2 СК влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството и изведените по тълкувателен път в т.8 на ППВС № 5/1972 г. създаване от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното благосъстояние на семейството. Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиването на общото съпружеско имущество не е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо само при значително надхвърляне на доходите му и то само ако доходът се е реализирал като принос, т.е. без него не би било придобито общото имущество, като се отчитат фактите, осъществени през цялото времетраене на брака..

В случая страните са придобили по време на брака си и притежават и понастоящем имущество на обща стойност 395,506.40 лв. – къщата в [населено място] на стойност 239 040.00 лв. и апартамент и гараж в [населено място] на стойност 80 000.00 евро, равняващи се на 156 466.40 лв. според фиксирания курс на БНБ. Доходът на ответника от сключване на брака до 2016 г. в размер на 89 138.08 лв. не позволява придобиване на имущество на посочената стойност. Следователно без значително по-високия доход на ищцата /и то без значение дали същия е в размер на 4 503 033.15 лв. за периода 2000 г. – 2016 г. или според възраженията на ответника до 2015 г. доходът е 3 504 098.91 лв./ това имущество не би могло да бъде придобито, а това може да е основание да й се определи по-голям дял от общото имущество, но при предпоставките на чл.29, ал.3 СК. Допълнително ищцата е ползвала и погасила по време на брака банкови кредити на стойност 395 000.00 лв. и погасява към момента на прекратяване на брака банкови кредити на стойност още 654 600.00 лв.. Освен общото имущество всяка от страните е влагала средства и в придобиване на лично имущество за осъществяване на търговска дейност – ищцата е закупила дяловете на „Резиде“ ЕООД за 200 000.00 евро, равняващи се на 391 166.00 лв. и автомобил за 100 000 лв. на името на дружеството, довършен и обзаведен е и апартамент на същото дружество след 2012 г., /когато са придобити дяловете на дружеството/, а ответникът е закупил дяловете на „Вурман София” ООД общо за 5 000.00 лв. През времетраене на брака страните са подпомагали дейността си /сумата от продажбата през 2014 г. на придобит по време на брака апартамент – за чиято придобивна стойност не са ангажирани доказателства, но и не се твърди придобиването да е резултат от по-голям принос на единия съпруг – е постъпила по сметка на ищцата със съгласието на ответника, а същевременно ищцата е превеждала парични суми на ответника и на майка му/. Ответникът е участвал в строителството на къщата в [населено място] лично /организирал доставката на материалите/ или чрез баща си /който бил всеки ден на строежа и участвал в част от работите/, а и дворното място, в която е построена сградата е негова лична собственост /поради което са спестени значителни разходи по придобиване собствеността върху терена или на право на строеж върху него/. В периода 22.02.2010 г. – 29.02.2016 г. ищцата е работила на територията на А. и се е връщала в страната през почивните дни, от което следва, че ответникът е осъществявал непосредствените грижи както за общото, така и за личното имущество на ищцата, като от момента на придобиване на дяловете на „Резиде“ ЕООД до февруари 2016 г. е бил и управител на същото без да получава възнаграждение за това. Същевременно в този период ищцата не е могла да се грижи за домакинството и доколкото не се твърди за това да са наемани трети лица, следва, че грижите са полагани от ответника. По делото не са ангажирани доказателства как се е осъществявала грижата за домакинството на семейството преди командироването на ищцата в А., доколкото от епизодичните впечатления на свидетелите, свързани с гостуване и посрещането им от ищцата, не може да се направи извод за всекидневието на семейството.

Отчитайки посочените факти, установяващи, че всяка от страните според възможностите си се е грижила за семейното благополучие, придобиване на общото имущество, а ответника след 2012 г. и за личното имущество на ищцата като управител на търговското дружество, на което тя е едноличен собственик на капитала, но и обстоятелството, че без значително по-високия доход на ищцата не би могло да бъде придобито общото имущество, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.29, ал.3 ЗС и на ищцата следва да бъде определен по-голям принос в размер на 22 % или искът е основателен за 72 %.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което на ищцата да се определи по-голям дял от общото имущество на основание чл.29, ал.3 СК в размер на 72 %. Тъй като съдът не е обвързан от претендирания от ищеца размер на по-големия принос, не следва да се постановява отхвърлителен диспозитив по иска.

По разноските:

В съдебното производство ищцата е направила разноски общо за 3580 лв., а ответникът – за 3085 лв. С оглед изхода на спора ответникът следва да възстанови на ищцата 2 577.60 лв., а ищцата следва да възстанови на ответника 863.80 лв.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 267 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 533 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.29, ал.3 СК на Ц. И. С., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], махала /улица/ „Р.“ № 50, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат М. З. по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака й с Б. М. М., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], махала /улица/ „Р.“ № 50, в размер на 72 %.

ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], махала /улица/ „Р.“ № 50 да заплати на Ц. И. С., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], махала /улица/ „Р.“ № 50, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат М. З. разноски за съдебното производство в размер на 2577.60 лв.

ОСЪЖДА Ц. И. С., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], махала /улица/ „Р.“ № 50, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат М. З. да заплати на Б. М. М., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], махала /улица/ „Р.“ № 50 разноски за съдебното производство в размер на 863.80 лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №307/15.06.2020 по дело №780/2020 1
    Определение №307/15.06.2020 по дело №780/2020
    В действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о.?
  • Пленум на ВС
    Постановление № 5/72 от 31.10.1972 г.
    За обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 СК 1968 /отм./ и чл. 14 СК 1968 /отм./
  • Решение
    Решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874 / 2014 г.
    Има ли правно значение за приноса в придобиването на имуществото разликата в получаваните от съпрузите доходи и следва ли само съпоставянето на разликата в получаваните доходи да е от значение за съда при постановяване на решението и присъждането на значително по-голям дял?
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607 / 2016 г.
    Ако и двамата съпрузи имат равен принос, който се изразява в полагане на личен труд в домакинството, грижи за дома и създаване на спокойна обстановка на другия съпруг, за да може той пълноценно да работи, многократно по-високият доход на единият съпруг основание ли е за определяне на по-голям принос от…
  • Решение №144/06.12.2019 по дело №1076/2019 2
    Решение №144/06.12.2019 по дело №1076/2019
    За определянето на нематериалния принос в осигуряване благополучието на семейството.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми