Определение №117/08.05.2020 по дело №4662/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

1. По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания по чл.35а от ЗЕВИ-по общия съдопроизводствен ред в ГПК с предявяване на кондикционен иск с предмет частноправно вземане в полза на заинтересованото лице, от което е събрана държавната такса, или по установения в ДОПК, АПК или ЗДТ ред за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания? Отпада ли публичноправният характер на получени от държавата такси съгласно чл.35а от ЗЕВИ, удържани за периода от 1.1.2004 г. до 9.08.2014 г. с влизане в сила на решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на КС на 10.08.2014 г., с което нормата е обявена за противоконституционна, и допустимо ли е възстановяването на платените суми за този период да се търси по общия исков ред като частноправно вземане на финансово задълженото лице срещу държавата? Запазва ли се публичноправният характер на вземането на държавата за таксата съгласно чл.35а от ЗЕВИ след влизане в сила на решение на КС, с което чл.35а от ЗЕВИ и сл. са обявени за противоконституционни и по кой процесуален ред следва да се търси връщане на удържаните суми за погасяване на публичноправно задължение за такса по чл.35а от ЗЕВИ за периода преди влизане в сила на решение по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България. Отпада ли публичноправният характер на приключило публично правоотношение след влизане в сила на решение на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на законовите разпоредби, които са уреждали публичното отношение и по какъв ред следва да се претендира възстановяване на суми, удържани недължимо за погасяване на публичноправни задължения за периода преди законът да бъде обявен за противоконституционен-съответно по съдопроизводствения ред на ГПК като вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, или по специалния ред, установен от законодателя за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания?
2. Представлява ли приложимо право нормата на чл.35а от ЗЕВИ за периода от 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституцинна с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на КС, в сила считано от 10.08.2014 г. и удържаната въз основа на нея такса за периода 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание? Може ли гражданският съд на основание чл.5, ал.1 и ал.2 от Конституцията да откаже да приложи чл.35а от ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 1.1.2014 г. и е бил задължителен до 10.08.2014 г.? Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл.35а-35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от момента на влизането им в сила до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила решение на Конституционния съд и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите на ЗЕВИ в този период, или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание? Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавна такса по реда на чл.35а-чл.35в от ЗЕВИ за периода преди тези разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни с решението на Конституционния съд? Представляват ли приложимо право и запазва ли се правното действие на разпоредбите на чл.35а-35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от влизането им в сила до обявяването им за противоконституционни? Влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието на този закон с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание по смисъла на първия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД?
3. Допустимо ли е органите на съдебната власт да извършват косвен контрол за конституционосъобразност на закон, който контрол не е нормативно уреден и правните последици от него не са установени в закон?
4. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор? При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, опорочен ли е съдебният акт и какъв е порокът?

Достъпно за логнати потребители и абонати

За да прочетете този съдебен акт трябва да сте влезли в профила си или да се регистрирате безплатно. Можете да го направите тук.

или

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите