Решение №117/31.10.2019 по дело №1852/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
61 Shares

Анотация

Въпрос

Относно обективното съединяване на искове за неустойка.

Отговор

Вземането за неустойка за забава е уговорено в нотариалния акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда. В него е разписано общо задължение на приемателя към съсобствениците за заплащане на неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД при неспазване на сроковете за започване и извършване на строителството и получаване на разрешение за ползване и въвеждане на сградата в експлоатация, определена по следния начин: 0.1 % на ден за всеки ден забава, изчислени върху квадратните метри застроена площ на обектите /с включени идеални части/, описани в т.2 и т.3 от нотариалния акт и умножени по 400 евро, като всеки от съсобствениците получава неустойка, пропорционално на получаваните от него квадратни метри обезщетение. Предвид така уговореното, съответно описано и в обстоятелствената част на исковата молба като основание на претенцията, посочването на размера на неустойката за отделни обекти в сградата е само с оглед обосноваване цената на иска, чиято база са получените като обезщетение общи квадратни метри застроена площ, а не самите обекти, предвидени за съсобствениците след построяването на сградата. В подкрепа на този извод следва да се отбележи, че разрешението за ползване се издава за целия строеж – в случая жилищна сграда, а не за самостоятелните обекти в същата. Поради това необосновано въззивният съд е приел, че отговорността на ответника за неустойка се ангажира поотделно за всеки от описаните жилищни обекти, на които ищецът е собственик. Не се касае за обективно съединени искове, а за една искова претенция с цена 32 250 лв.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1852/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. Д. К. от [населено място] против решение № 66 от 05.01.2018 г. по в.гр.д.№ 78/2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6957 от 16.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 481/2011 г. по описа на Разложкия районен съд за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл.422 ГПК против МИР 2006 ООД [населено място] за установяване съществуването на вземането му по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 144/2011 г. по описа на РС Разлог, относно сумата 32 250 лв. – неустойка за забава за периода от 14.03.2008 г. до 05.06.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.01.2011 г. до изплащане на сумата, дължима за апартаменти №№ 9 /в размер на 16 020 лв./ и 10 /в размер на 16 230 лв./ по нот. акт № 359/2007 г., том II, рег.№ 1702 на нотариус Кр. М. с район на действие – РРС, поради невъвеждане на сградата в експлоатация с повече от 1 месец след уговорения срок. Въззивното решение е допуснато до касационен контрол с определение № 135/28.02.2019 г. на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, предвид вероятността същото да се яви недопустимо според правилата на ГПК за родовата подсъдност.

Касационен въпрос

Касаторът прави оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което развива подробни фактически и правни доводи.

Моли същото да бъде отменено и предявената искова молба да бъде уважена, ведно с присъждане на сторените от страната съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – МИР 2006 ООД [населено място], с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК оспорва основателността й.

В публичното съдебно заседание процесуалните пълномощници на страните изразяват становища, както следва: на касатора – за обезсилване на решението като недопустимо, на основание чл. 270, ал. 3, предл. второ ГПК, поради неподсъдност на спора, и за изпращане на делото на компетентния съд за ново разглеждане; на ответника по касация – за оставяне в сила на въззивното решение, като допустимо и правилно, с присъждане на направените разноски.

Мотиви

За да се произнесе по реда на чл.290 ГПК, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:

За да прецени, че първоинстанционното решение е допустимо, с оглед изричните оплаквания на въззивника – ищец и настоящ касатор, съставът на въззивния съд е приел, че видно от заявлението по чл.417 ГПК, ищецът е претендирал заплащане на неустойка, за чието пресмятане е посочил точна формула – 400 евро на кв.м., вкл. е пояснил, че основанието е забава за получаване на разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация на следните обекти: апартамент 9 с площ от 45.81 кв.м. и апартамент 10 с площ от 46.41 кв.м. В тази връзка в исковата молба изрично се претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 16 020 лв. като неустойка за ап.9 и сумата от 16 230 лв. – като неустойка за ап.10. Предвид горното съдът е приел, че се касае за две отделни неустойки за забава за всеки един от апартаментите, т.е. до две обективно съединени искови претенции по чл.92 ЗЗД, затова и родово компетентен да ги разгледа, според тяхната цена, е РС – Разлог, на основание чл.103 ГПК и чл.104 ГПК.

Видно от петитума на исковата молба по чл.422 ГПК, М. К. моли да бъде установено съществуването на вземането му срещу МИР – 2006 ООД за сумата от 32 250 лв., от които 16 020 лв. представляват неустойка за забава в получаване на разрешението за ползване и въвеждане в експлоатация на ап.9 и 16 230 лв. – идентична неустойка относно ап.10, уговорена в т.9 от нот. акт № 359/2007 г., том II, рег.№ 1702 на нотариус К. М. и изчислена, както следва: 0.1 % на ден забава върху 92.22 кв.м. застроена площ, от които 45.81 кв.м. за ап.9 и 46.41 кв.м. за ап.10, описани в т.2.4 и 2.5 на нотариалния акт за учредяване право на строеж, и умножена по 400 евро.

Петитумът на исковата молба кореспондира с търсеното вземане по заповедното производство, като в последното е възприето от страна на съда, че се претендира едно вземане в размер на сумата от 32 250 лв., представляващо неустойка за забава за периода от 14.03.2008 г. до 05.06.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.01.2011 г. до изплащането й, касаещо двата посочени по-горе апартамента. С такова съдържание е и издадената заповед за изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са предявени два обективно съединени иска, по следните съображения:

Вземането за неустойка за забава е уговорено в посочения по-горе нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда, т.9. В нея е разписано общо задължение на приемателя МИР – 2006 ООД към съсобствениците за заплащане на неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД при неспазване на сроковете за започване и извършване на строителството и получаване на разрешение за ползване и въвеждане на сградата в експлоатация, определена по следния начин: 0.1 % на ден за всеки ден забава, изчислени върху квадратните метри застроена площ на обектите /с включени идеални части/, описани в т.2 и т.3 от нотариалния акт и умножени по 400 евро, като всеки от съсобствениците получава неустойка, пропорционално на получаваните от него квадратни метри обезщетение. Предвид така уговореното, съответно описано и в обстоятелствената част на исковата молба като основание на претенцията, посочването на размера на неустойката за отделни обекти в сградата е само с оглед обосноваване цената на иска, чиято база са получените като обезщетение общи квадратни метри застроена площ, а не самите обекти, предвидени за съсобствениците след построяването на сградата. В подкрепа на този извод следва да се отбележи, че разрешението за ползване се издава за целия строеж – в случая жилищна сграда, а не за самостоятелните обекти в същата. Поради това необосновано въззивният съд е приел, че отговорността на ответника за неустойка се ангажира поотделно за всеки от описаните жилищни обекти, на които ищецът е собственик. Не се касае за обективно съединени искове, а за една искова претенция с цена 32 250 лв. По правилата за родовата подсъдност – чл. 104, т. 4 ГПК, компетентен да разгледа предявения иск като първа инстанция е съответният окръжен, а като втора – съответният апелативен съд.

С оглед гореизложеното, въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение на Разложкия районен съд са постановени при липса на една от изискуемите положителни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск – родовата компетентност на съда да разреши спора, поради което са недопустими и подлежат на обезсилване.

Делото следва да бъде изпратено за ново разглеждане на надлежния окръжен съд като първа инстанция, а именно – Благоевградски окръжен съд. Относно разноските важи правилото на чл.294 ал.2 ГПК.

Диспозитив

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 66 от 05.01.2018 г. по в.гр.д.№ 78/2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение № 6957 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 481/2011 г. по описа на Разложкия районен съд.

ИЗПРАЩА делото за ново разглеждане на Благоевградски окръжен съд като първа инстанция.

Решението е необжалваемо.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите