Решение №115/30.10.2020 по дело №3769/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Изграждането на постройка в съсобствен имот без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и създава ли пречки за съсобственика да упражнява правото на собственост в неговия пълен обем? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Следва ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението в хипотеза, при която е налице строителство на самата регулационна линия, както и на строеж, който навлиза в съседния имот, собственост на предявилото иска лице? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Следва ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Отговори

Строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, може да бъде определен като неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако се намира в част от дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици, както и в хипотеза, при която ползването на дворното място не е било разпределено. В подобна хипотеза съсобственикът не е длъжен да търпи построеното, ако не желае неговото запазване, тъй като по този начин се ограничава правото му да ползва цялото дворно място според обема от правата си в съсобствеността. Действително според установеното в чл.92 ЗС правило и този съсобственик ще придобие право на собственост върху съответната идеална част от построеното, но при това ще следва да заплати на построилия сградата съсобственик припадащата се на дела му в съсобствеността част от разноските за построяването. Ако не желае запазването на постройката съсобственикът може да иска нейното премахване по реда на чл.109 ЗС. Ако обаче ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците и строежът е изграден в частта, определена за ползване на извършилия строежа съсобственик, другият съсобственик не може да иска премахването по реда на чл.109 ЗС, освен ако установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем правата си върху разпределената му за ползване част от дворното място, респ. върху притежавана в индивидуална собственост или разпределена му за ползване сграда.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може по категоричен начин да се установи дали гаражът, респ. част от него, е построен в частта, разпределена за ползване на ответниците и дали само част от навеса навлиза в частта, разпределена за ползване на Х. М. и именно така навлязлата част ѝ пречи да упражнява правото си на собственост, вкл. върху притежаваната от нея в индивидуална собственост жилищна сграда, тъй като на навеса не са поставени улуци и при дъжд водата се стича точно пред входа на нейната къща.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

В подобна хипотеза, когато строежът пречи на съсобственика да упражнява правата си в пълен обем, в практиката на ВКС нееднократно е поставян въпросът следва ли да бъде премахната цялата сграда или преценката за основателността на предявения по реда на чл.109 ЗС иск следва да бъде извършена в съответствие с тежестта на нарушението. Защитата на собствеността по реда на чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №3769 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх.№2378/05.07.2019г., подадена от Х. М. М. от [населено място], общ Г., чрез процесуалния ѝ представител адв.И. Г. К. от АК-Б. и по касационна жалба с вх.№2428/11.07.2019г., подадена от В. С. А. и Р. С. А., двамата от [населено място], общ.Г., чрез процесуалния им представител адв.Х. И. П. от Софийска адвокатска колегия, срещу решение №2463/03.06.2019г., постановено от Четвърти въззивен състав на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№161/2019г.

Касационни въпроси

С определение №117 от 19.03.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване:

-в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. М. М. срещу В. С. А. и Р. С. А. по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на масивния гараж със застроена площ от 30 кв.м. в УПИ ……… в кв…. по плана на [населено място], [община] по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса изграждането на постройка в съсобствен имот без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и създава ли пречки за съсобственика да упражнява правото на собственост в неговия пълен обем;

-в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по реда на чл.109 ЗС по предявения от Х. М. М. иск В. С. А. е осъден да премахне масивния гараж с четири гаражни клетки /жилищната сграда в строеж/ със застроена площ от 80 кв.м., заедно с изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ …… в кв……… по плана на [населено място], [община], област Б. с УПИ ……….. в кв……. по плана на селото по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли търсената по реда на чл.109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението в хипотеза, при която е налице строителство на самата регулационна линия, както и на строеж, който навлиза в съседния имот, собственост на предявилото иска лице;

-в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това В. С. А. и Р. С. А. са осъдени по реда на чл.109 ЗС по предявения от Х. М. М. иск да премахнат дървения покрив и навеса от метални профили с пластмасови платна върху масивния гараж със застроена площ от 30 кв.м. в УПИ …….., кв……. по плана на [населено място] по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли търсената по реда на чл.109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението.

Касаторът Х. М. М. поддържа, че в обжалваната от нея част въззивното решение е неправилно. За неправилен счита извода на въззивния съд, че гаражът с камина в него, изграден от ответниците, не създава проблеми за ищцата, поради което и не следва да бъде премахнат. Поддържа, че след като не е давала съгласие съсобствениците на имота да изграждат масивен гараж, нито е учредявала право на строеж, то тази постройка ѝ пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Моли в тази част решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният от нея иск бъде уважен, като ѝ бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Касаторите В. С. А. и Р. С. А. поддържат, че в обжалваните от тях части въззивното решение е недопустимо, тъй като излиза извън обхвата на направените искания, както и че е неправилно поради необоснованост, защото не е изследвана връзката между твърдените от ищцата неоснователни действия и тяхното поведение, не е изследвано дали строежите действително засенчват нейния имот и нарушават санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания в действащия застроителен план, по същество решението е без мотиви, а диспозитивът му е неясен. Поддържат също така, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, тъй като препис от въззивната жалба на Х. М. не им е изпратен, както и че съдът инцидентно, без да е сезиран за това от ищеца е констатирал грешка в трасировъчния лист, с който е дадена линия за строеж на постройката на регулационната линия, не е взел предвид, че постройката не създава пречки за упражняване правото на собственост за ищеца от естество да бъде постановено премахване на построеното. Молят в обжалваните от тях части въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявените срещу тях искове бъдат отхвърлени.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Х. М. М., чрез процесуалния си представител адв.И. Г. К. от АК-Б., изразява становище, че подадената от В. С. А. и Р. С. А. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Мотиви

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:

По реда на чл.109 ЗС Х. М. М. е предявила срещу В. С. А. и Р. С. А. искове за премахване на незаконен строеж – масивен гараж със застроена площ от 30 кв.м. с дървен покрив и навес от метални профили с пластмасови платна, построен в УПИ ………., кв…. по плана на [населено място], [община], както и В. С. А. да бъде осъден да прекрати неоснователното действие, извършено чрез строеж на масивен гараж с четири гаражни клетки, със застроена площ от около 80 кв.м., ведно с изграден довар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ ………. и УПИ ………. от кв……… по плана на [населено място], както и барбекю, изградено от бетонови основи, със стени от тухлена зидария и покрив от дървена конструкция в УПИ ………. и да премахне масивния гараж с четири гаражни клетки, ведно с изградения довар /зид/, както и барбекюто.

Поддържа, че притежава правото на собственост върху 1/2 ид.част от УПИ……, ведно с построената в югоизточната част на имота масивна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище с отделен вход, и 1/2 ид.част от стопанска постройка със застроена площ от 53 кв.м., докато ответниците са собственици на другата 1/2 ид.част от имота и без нейно съгласие изградили в имота гараж със застроена площ от 30 кв.м., който е приспособен като бар за лично ползване, тъй като в него има изградена камина и оборудване за тази цел, с изграден висок комин, както и че върху плочата на гаража, приспособена за тераса и изградена покривна конструкция – дървена с метални профили, е направено продължение на навеса, покрит с пластмасови платна, от които се стича вода и отива към входа на жилищната ѝ сграда, както и че предвид височината си тази сграда засенчва голяма част от имота ѝ, а пушекът от комина и саждите замърсяват прането ѝ и въздуха.

Поддържа също така, че в съседния УПИ …….. ответникът В. С. А. е изградил на граничната регулационна линия масивен гараж с четири гаражни клетки, ведно с изграден довар /зид/ по регулационната граница, като след започването на строителството разбрала, че ответникът се готви да настрои жилищен етаж върху гаражите, изградил също така в собствения си УПИ ……… барбекю без издадено разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа. Поддържа, че гаражните клетки, ведно с иззиданата над тях стена, ѝ пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост, тъй като предвид височината на сградата е налице засенчване на голяма част от имота ѝ, а при изграждането на барбекюто не са съобразени санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания в действащия застроителен план.

В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по претенцията за премахване на комина върху масивния гараж със застроена площ от 30кв.м. в УПИ ………, кв…….. по плана на [населено място] и по претенцията за премахване на барбекю /лятна кухня или стая за гости/, изградено на бетонови основи, със стени от тухлена зидария и покрив от дървена конструкция в УПИ …….. по плана на [населено място], като е осъдил В. С. А. и Р. С. А. да премахнат комина върху масивния гараж в УПИ ……. и е осъдил В. С. А. да премахне барбекю /лятна кухня или стая за гости/ в УПИ ……….. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

По делото е установено, че Х. М. М. е собственик на 1/2 ид.част от УПИ……… в кв…. по плана на [населено място], [община], с площ на имота от 310кв.м., ведно с построената в югоизточната част на имота масивна двуетажна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище с отделен вход, ведно с 1/2 ид.част от стопанска постройка със застроена площ от 53кв.м., ответниците В. С. А. и Р. С. А. са собственици на 1/2 ид.част от УПИ УПИ ……. в кв…. по плана на [населено място], [община], с площ на имота от 310кв.м. ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, а ответникът В. А. е собственик на съседния УПИ ……… от кв…. по плана на селото.

С решение №159 от 06.10.1972г., постановено по гр.д.№220/1972г. от Гоцеделчевския районен съд, ползването на дворното място, съставляващо парцел /УПИ/ ……… от кв…. по плана на [населено място] е разпределено, като е оставено място и за общо ползване.

По претенцията за премахване на незаконен строеж – масивен гараж със застроена площ от 30 кв.м. с дървен покрив и навес от метални профили с пластмасови платна, построен в УПИ .., кв…. по плана на [населено място]:

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, както е прието в обжалваното решение, гаражът е долепен до жилищната сграда на ответниците, изграден е с размери 6.00 метра дължина, колкото е дължината и на жилищната сграда, широчина от 4.20 метра към улицата /запад/ и 4.40 метра към двора /изток/, като при тези размери застроената площ на гаража е 25.80 кв.м. От към улицата /от запад/ гаражът има голям вход за МПС, като вратата е метална подвижна щора. Отделно от това има и отделен вход за хора по причина, че през гаража се осъществява достъпът до входа на жилищната сграда на ответниците. Гаражът е масивен, с бетонова основа, бетонови колони и трегери /греди/, като стените са тухлени, с дебелина 0.25 см. Гаражът е с височина 3.20 метра до стената на жилищната сграда и от 3.70 метра в южна посока поради денивелация на терена, като височината на гаража произтича и е съобразена с височината на първия жилищен етаж, а първата плоча е на височината на втория жилищен етаж. Върху плочата на гаража вместо трискатен покрив, както е по одобрения архитектурен проект, е обособена тераса, на която се излиза от втория жилищен етаж. Част от тази тераса е покрита с дървен навес с широчина 2.10 метра, който навес е продължен по цялата широчина на гаража с метален навес с покрив от поликарбонат. На равнището на тази тераса от изток, откъм страната на къщата на ищцата, също е изградена допълнителна тераса, на която се излиза от втория жилищен етаж. Тази тераса също е покрита с дървен навес. Между двете тераси /на ответниците и на ищцата/ от страната на ответниците е изградена тухлена стена с дебелина 0.15 см., която отделя видимостта между терасите. Гаражът е построен на основание одобрен на 19.03.2010г. от гл.архитект на [община] архитектурен проект, съответно разрешение за строеж №31/23.03.2010г. и с местоположение според трасировъчния карнет към одобрения архитектурен проект. До гаража има дървена порта за вход и подход към двора на съсобственото УПИ и стопанската постройка /обор/ за общо ползване. До тази постройка на калкан присъства каменна стена и основите на бивша жилищна сграда, построена в УПИ ……. на регулационната линия с УПИ ………, която е разрушена напълно. Според вещото лице този гараж и навеса над него не възпрепятстват спокойното ползване на имота на ищцата.

По отношение на този обект от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответниците са свалили керемидите от навеса, сложили полиетилен и метална конструкция и като се стича водата, отива до вратата на Х. М.. На терасата има улук, но е сцепен и поради това водата отива в двора на Х. М.. На навеса обаче улук няма /св.Х./. Според св.П. къщата е разделена на две, като половината е на Х. М. и съпруга ѝ, а другата половина е на ответниците. Общият вход от дървената порта до края е обща пътека и всеки си има вход. Жилищата са самостоятелни, като от терасата, построена от ответниците, се стича вода на пътеката, която ползва Х. М. и при дъжд се образуват локви. В същия смисъл са и показанията на св.П., според който и Х. М. има навес, но ответниците удължили техния навес и станал по-голям, като стига чак до входа.

При тези данни въззивният съд е приел, че самият гараж не създава проблеми на Х. М., поради което не следва да бъде премахнат, но навесът създава проблеми, тъй като от покрива му тече вода точно пред входа на нейната къща, а при снеговалеж пада сняг, като на навеса няма улуци.

Тъй като по делото не е установено за построяването на гаража в съсобствения на страните недвижим имот да е било надлежно учредено право на строеж в полза на ответниците, нито съсобственикът Х. М. да е давала съгласие за построяването му, касационното обжалване е допуснато по въпроса изграждането на постройка в съсобствен имот в подобна хипотеза представлява ли неоснователно действие, което да създава пречки на съсобственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

По така поставения въпрос настоящият състав приема, че строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, може да бъде определен като неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако се намира в част от дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици, както и в хипотеза, при която ползването на дворното място не е било разпределено. В подобна хипотеза съсобственикът не е длъжен да търпи построеното, ако не желае неговото запазване, тъй като по този начин се ограничава правото му да ползва цялото дворно място според обема от правата си в съсобствеността. Действително според установеното в чл.92 ЗС правило и този съсобственик ще придобие право на собственост върху съответната идеална част от построеното, но при това ще следва да заплати на построилия сградата съсобственик припадащата се на дела му в съсобствеността част от разноските за построяването. Ако не желае запазването на постройката съсобственикът може да иска нейното премахване по реда на чл.109 ЗС. Ако обаче ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците и строежът е изграден в частта, определена за ползване на извършилия строежа съсобственик, другият съсобственик не може да иска премахването по реда на чл.109 ЗС, освен ако установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем правата си върху разпределената му за ползване част от дворното място, респ. върху притежавана в индивидуална собственост или разпределена му за ползване сграда.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може по категоричен начин да се установи дали гаражът, респ. част от него, е построен в частта, разпределена за ползване на ответниците и дали само част от навеса навлиза в частта, разпределена за ползване на Х. М. и именно така навлязлата част ѝ пречи да упражнява правото си на собственост, вкл. върху притежаваната от нея в индивидуална собственост жилищна сграда, тъй като на навеса не са поставени улуци и при дъжд водата се стича точно пред входа на нейната къща.

В подобна хипотеза, когато строежът пречи на съсобственика да упражнява правата си в пълен обем, в практиката на ВКС нееднократно е поставян въпросът следва ли да бъде премахната цялата сграда или преценката за основателността на предявения по реда на чл.109 ЗС иск следва да бъде извършена в съответствие с тежестта на нарушението. В решение №139 от 25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на I г.о. на ВКС е прието, че защитата на собствеността по реда на чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. Това становище напълно се споделя и от настоящия състав на I г.о. на ВКС.

Това налага в тази част обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по делото да бъде изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза с цел установяване дали гаражът е построен в частта, разпределена за ползване на ответниците или част от него попада в част, определена за общо ползване, респ. разпределена за ползване на Х. М., както и дали част от гаража или навеса навлиза в определена за общо ползване, респ. разпределена за ползване на Х. М. част от дворното място, да бъде изчертана на скица тази част, както и да се установи дали поставянето на улуци би имало за последица преустановяване стичането на вода при дъжд и снеговалеж.

По претенцията за премахване на масивния гараж с четири гаражни клетки /жилищната сграда в строеж/ със застроена площ от 80 кв.м., заедно с изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ…….. в кв…. по плана на [населено място], [община], област Б. с УПИ ………. в кв… по плана на селото:

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, този обект представлява започнат, но незавършен строеж на жилищна сграда със застроена площ на този етап от 89кв.м. Сградата се изгражда от четири помещения на първия етаж върху ивични бетонови основи с дебелина от 0.25 см. към южната страна на обекта и вътрешните преградни стени, като над бетоновата основа са тухлени с дебелина 0.25см. Западната и източната къси стени представляват стари каменни зидове от суха каменна зидария /т.е. без спойващ разтвор/, с дебелина от 0.40 см., като до източната каменна стена е изграден бетонов пояс отвътре до стената. Северната стена на строежа е стъпила на стар каменен зид, на който от страната на сградите също е изграден бетонов пояс с височина от 1.00 метър, а над пояса е тухлена стена с дебелина 0.25см. Върху стените има стоманобетонови пояси и греди, а на всички напречни стени и по ъглите на сградата има стоманобетонови колони. Изградена е и първата стоманобетонова плоча над първия етаж, която е от екери от запад и юг, което показва, че вторият етаж ще бъде с по-голяма застроена площ. Помещенията на първия /приземен/ етаж не са затворени от юг и се създава впечатление, че строежът се състои от четири гаражни клетки, но на три от тези помещения са изградени ивични бетонови фундаменти с дебелина от 0.25 см. и височина от 0.20см., върху които ще се строят затварящите ги стени. Четирите помещения са свързани помежду си с вътрешни врати, а във второто помещение са изградени бетонови стълби за втория етаж. Над първата плоча е започнало изграждането на северната стена на втория жилищен етаж, която е изградена до височина от 1.00 метър и на 2/3 от дължината в посока запад-изток. Строителството на жилищната сграда е стартирало с издаване на скица-виза №175/23.03.2015г., като петното за застрояване е разположено на улично-регулационната линия на запад. На петното не са поставени размери, но са записани отстоянията на бъдещата сграда по дворищнорегулационната линия, които са по 3.00 метра към страничните УПИ. При така структурираното петно застроената площ на сградата би трябвало да бъде 83кв.м. На по-късен етап на основание декларация от Х. М. от 23.04.2015г. за дадено съгласие В. А. да построи жилищна сграда и гараж на границата между двата парцела без необходимия отстъп от 3 метра и декларация от Р. А., петното за проектиране на жилищната сграда е преместено в северозападния ъгъл на УПИ ………. на регулационната граница с УПИ ………….

Според вещото лице при нивото на днешната геодезическа техника, когато всичко се трасира по координати, по полярен метод, трасировъчните данни са дадени за трасиране от несъществуващата осова мрежа от 1932г. по оптогонален метод, т.е. с ръчно мерене, с ролетка, на разстояние по осовата линия от О.Т. по регулацията от 1932г. Разстоянието за трасиране по осовата линия, т.е. по Х, от 27.95м., 36.62м. и 43.02м. са напълно грешни, като при трасирането от тези разстояния част от сградата излиза извън границите на УПИ ……….. и попада в границите на съсобствения УПИ ………. Новият строеж е навлязъл с разстояние от 3.53 метра в границите на съсобствения УПИ или с площ от 53кв.м.

При тези данни въззивният съд е приел, че цялата постройка следва да бъде премахната по реда на чл.109 ЗС по съображения, че изграждането на тази постройка е свързано с документно престъпление според приложеното НОХД №752/2016г. на РС-Гоце Делчев, както и че постройката непозволено навлиза с 53 кв.м. в съсобствения УПИ ……… и засенчва къщата на Х. М..

Както е посочено в определение №117/19.03.2020г., постановено по настоящето дело, произнасянето на въззивния съд по така предявения иск съответства на фактическите твърдения и оплаквания, съдържащи се в исковата молба, поради което доводи на касаторите В. А. и Р. А. за недопустимост на обжалваното решение в тази му част не могат да бъдат споделени.

Действително едва в производството по делото, т.е. след предявяването на исковата молба, е установено, че недостроената сграда навлиза и в съсобствения УПИ ………, но произнасянето на съда е в рамките на заявеното искане за събаряне именно на този обект и е извършено при спазване на установеното в чл.235, ал.3 ГПК.

Неправилно обаче въззивният съд е стигнал до извода, че на събаряне подлежи цялата постройка, макар само част от нея да навлиза в съседния УПИ ………..

В тази част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса следва ли търсената по реда на чл.109 ЗС защита за съответства на тежестта на нарушението в хипотеза, при която е налице строителство на самата регулационна линия, както и на строеж, който навлиза в съседния имот, собственост на предявилото иска лице.

Както е прието в решение №430 от 27.10.2010г. по гр.д.№312/2010г. на II г.о. на ВКС, осъществяването на незаконно строителство в собствен имот на регулационната линия със съседен урегулиран поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл.50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот. Неспазването на изискуемите от благоустройствените норми отстояния също може да доведе до такова състояние. Претендираната защита обаче следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване. В този смисъл, когато чрез искът по чл.109 ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му.

В настоящия случай подобна преценка от въззивния съд не е направена, а оттам и не е съобразено каква част от тази постройка пречи на Х. М. да упражнява в пълен обем притежаваното от нея право на собственост върху 1/2 идеална част от УПИ ………..

За изясняване на това обстоятелство е необходимо изслушване на съдебно-техническа експертиза, въз основа на която да се установи каква част от постройката е достатъчно да бъде премахната, за да бъде преустановено навлизането ѝ в съседния УПИ ………., както и да бъде преустановено състоянието, което пречи на Х. М. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху 1/2 идеална част от съседния УПИ …….. според твърденията в исковата молба, които са доказани по делото.

По реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да бъде изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, за установяване на посочените по-горе обстоятелства.

Диспозитив

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №2463 от 03.06.2019г., постановено от Гражаднско отделение, Четвърти въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград по в.гр.д.№161/2019г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстационния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. М. М. срещу В. С. А. и Р. С. А. по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на масивния гараж със застроена площ от 30 кв.м. в УПИ ……… в кв…. по плана на [населено място], [община]; в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това В. С. А. и Р. С. А. са осъдени по реда на чл.109 ЗС по предявения от Х. М. М. иск да премахнат дървения покрив и навеса от метални профили с пластмасови платна върху масивния гараж със застроена площ от 30 кв.м. в УПИ …, кв… по плана на [населено място]; както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по реда на чл.109 ЗС по предявения от Х. М. М. иск В. С. А. е осъден да премахне масивния гараж с четири гаражни клетки /жилищната сграда в строеж/ със застроена площ от 80 кв.м., заедно с изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ ……. в кв………. по плана на [населено място], [община], област Б. с УПИ …….. в кв…….. по плана на селото и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми