Решение №114/11.11.2019 по дело №2891/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

Изводът на съда, предполага съвсем различен вид правоотношение, поради което и приетото от него не съответства на установените факти по спора, в резултат, на което е формиран очевидно неправилен решаващ правен извод, което е основание за касиране на решението.

Изискуемостта на частично претендирания дълг е настъпила преди подаване на заявлението, поради което и иска като основателен следва да бъде уважен така както е предявен, заедно с претендираните и обосновани с договореното между страните акцесорни задължения по него.


Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА, ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №2891/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

„Първа инвестиционна банка” АД, [населено място] е подала касационна жалба против решение №62 от 12.07.2018г. по т.д. №121/18г. на Бургаски апелативен съд.

Касаторът, чрез пълномощника си – юрк. С. Н. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложено разбирането за неправилност на игнорирането от страна на съда на установеното по спора, за това, че уговореното по процесния договор за кредит уведомяване за извършеното усвояване на суми по него за погасяване на съществуващ дълг, който обезпечава, не изменя падежа на вземането, който си остава 30 дни, считано от усвояване на сумата, като след изтичане на този срок настъпва и редовна дължимост на усвоените средства. Поддържано е в тази връзка и това, че предназначението на уведомяването в случая е единствено с цел да даде възможност на длъжника да погаси задължението си доброволно, че съдилищата не са взели предвид, действителната воля на страните по двата обсъждани договора, която е в смисъл, че формираното задължение, в резултат на неизпълнение на обезпечения кредит, следва да бъде погасено с усвояване на главница в същия размер от обезпечаващия кредит. Касаторът, също така, е направил оплакване за това, че съдът е игнорирал факта, че съобщение за предсрочна изискуемост на сумата, усвоена по договора за револвираща кредитна линия е получено надлежно, като с него изрично е посочено, че ако не бъде платено задължението, кредиторът ще събере вземането от представените обезпечения, като и в този смисъл е настъпила и изискуемост на сумите, предмет на разглеждания иск.

Ответникът по касация – „ Данс Енерджи” ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. П. е на становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационен въпрос

С определение № 351 от 05.07.2019г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

С решението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е потвърдил решение №58 от 22.12.2017г. по т.д. №97/16г. на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК, предявен от настоящия касатор против „Данс енерджи”ЕООД,гр. Сливен. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно сключването между страните на договор за условен кредит, с който е било обезпечено изпълнението по друг договор между тях – за револвираща кредитна линия, по който след като не е било налице изпълнение на задължението от ответното дружество и встъпилите с него съдлъжници, банката служебно е усвоила от гаранцията дължимите суми и е отправила предизвестие, че в тридесетдневния договорен срок, сумите следва да й бъдат заплатени. Прието е още, че макар и задължението по револвиращия кредит да е направено изрично предсрочно изискуемо, не било достатъчно, с получената от ответника нотариална покана да бъде посочено, че същият ще усвои служебно сумите, служещи за обезпечение, а следвало преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК да изпълни задължението си да уведоми длъжника по договора за условен кредит за служебното усвояване на средствата. И тъй като връчването на нотариалната покана за това, че сумата е усвоена не е било надлежно, съдът е приел, че и към случая следва да намери приложение изискването на т.18 на ТР ОСГТК №4/13г., като едва след изпълнение на това изискване касаторът би могъл да реализира предприетия от него ред успешно.

Мотиви

Касационната жалба е основателна.

Основното оплакване на касатора е развито във връзка с поддържаната от него защитна теза в цялото производство, а именно, че действителната воля на страните по двата обсъждани процесни договора е в смисъл, че формираното задължение в резултат на неизпълнение на обезпечения кредит следва да бъде погасено с усвояване на главница и лихви в договорения размер от обезпечаващия кредит, като съобщение за предсрочна изискуемост на сумата, усвоена за погасяване дълга по договора за револвираща кредитна линия е получено надлежно и с него изрично е посочено, че ако не бъде платено задължението, кредиторът ще събере вземането от представените обезпечения, като в този смисъл е настъпила и изискуемостта на сумите, предмет на разглеждания иск. Тези доводи са основателни, тъй като съдът не е зачел собственият си правен извод, мотивиран с това,че ползваната част от процесния условен кредит се погасява от длъжника в тридесетдневен срок от датата на усвояването му, т.е., че към момента на подаване на заявлението е налице настъпила изискуемост на дълга, поради настъпване падежа на задължението. Оттам и правно необосновано е развитото разбиране за неоснователност на предявения иск и за приложимост на т.18 от ТР ОСГТК №4/13г. – третираща различна хипотеза, ирелевантна към случая, а именно – хипотеза на задължение на банката да направи договор за банков кредит предсрочно изцяло изискуем, след като упражни правото си за това, с оглед настъпило неизпълнение от страна на длъжника. Т.е. изводът на съда, предполага съвсем различен вид правоотношение, поради което и приетото от него не съответства на установените факти по спора, в резултат, на което е формиран очевидно неправилен решаващ правен извод, което е основание за касиране на решението.

Установено е било в производството по делото, че между страните по спора е сключен договор за банков кредит на 26.01.2009г. с № 00CL-L000020, по силата, на който банката е предоставила на търговеца условен кредит в размер на 11 000 000лв.Страните са договорили, че този кредит ще служи за обезпечаване на задълженията на ответното дружество по издадени от банката банкови гаранции. С анекс №4 към този договор е разширен предмета му, като е договорено обезпечаване и на задължението по отпуснат от банката на дружеството кредит за револвираща кредитна линия на 29.12.2015г.в размер на 4 090 335 евро, при краен срок за погасяване на задължението по този кредит, променен на 30.10.2021г.и при встъпване на съдлъжници по него на „Оил БГ” ООД и Д. К.. Не е спорно, а и съдилищата са отчели същото, че по този договор банката валидно е упражнила правото си да направи задължението по него предсрочно изискуемо с връчване на нотариални покани до длъжниците, съответно на 17.05.2016г. и 25.05.2016г. при определен в поканата срок за издължаване и вписване, че ако не се издължат в определения срок, банката ще счита целият кредит за предсрочно изискуем и ще предприеме действия по служебното удовлетворяване, чрез предоставените по кредита обезпечения като изрично е посочено, че усвоените банкови гаранции се дължат в 30дневен срок от усвояването им съгл. т.9 от анекс №1 към договора за кредитна линия. След изтичане на дадения срок и при безспорност между страните на факта на неизпълнение на задълженията по кредита и съобразно уговореното между тях по условния кредит, банката е усвоила служебно средствата необходими за погасяване на дълга, произтичащ от разгледания договор за револвираща кредитна линия. Няма спор, че това уведомяване за предсрочна изискуемост на дълга по револвиращата кредитна линия е било надлежно, т.е. че целият взет кредит е станал предсрочно изискуем, като от този момент за банката е възникнала и уговорената възможност да усвои даденото обезпечение до размера на дължимите суми. Това нейно действие не е обвързано с допълнителни уговорки за уведомяване, тъй като падеж на вземането е бил уговорен изрично с договора за банков кредит от 26.01.2009г. , с предмет обезпечаване на задължения на ответника по спора – раздел VІІ, т.15, изрично указващ, че ползваната част от кредита се погасява в срок от 30 дни от датата на усвояване или с изтичане на този срок настъпва и падежа на задължението. Настъпилият падеж означава изискуемост на задължението от датата на падежиране, поради което и въпросът за предсрочна изискуемост при настъпила вече такава, изобщо е неотносим към реализиране на така възникналия дълг. Така се налага обобщаващият извод, че при договореното в раздел ХІІ, т.25, б.”г” от договора за револвираща кредитна линия от 29.12.2015г.за обезпечаване на задължението по него със средствата отпуснати и договорени с процесния договор за банков кредит от 26.01.209г. / и последващите анекси към него/са възникнали задължения, за които, както бе посочено длъжниците са били уведомени надлежно, с установяване на предсрочна изискуемост на дълга по револвиращата кредитна линия и съответно за банката е възникнала възможността за служебно усвояване на средства за погасяване на този дълг. При извършеното служебно усвояване на 30.05.2016г. изискуемостта на сумите по него, съобразно раздел VІІ т.15 от Договора за банков кредит е настъпила на 01.07.2017г.Заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 19.08.2015г. или изискуемостта на частично претендирания дълг е настъпила преди подаване на заявлението, поради което и иска като основателен следва да бъде уважен така както е предявен, заедно с претендираните и обосновани с договореното между страните акцесорни задължения по него.

Следователно, на основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а по същество да се постанови друго, с което исковете на касатора бъдат уважени .

На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед представения списък по чл.80 ГПК от касатора, както и във връзка с осъщественото доказване по отношение на претендираните по списъка суми, на същия следва да се присъдят разноски в размер на 151255.71лв./ държавна такса и юристконсултско възнаграждение в размер на 450лв./, така както са поискани пред настоящата инстанция, акто и да се присъдят направените в заповедното производство разноски.

Диспозитив

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №62 от 12.07.2018г. по т.д. №121/18г. на Бургаски апелативен съд. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Първа инвестиционна банка „АД, [населено място], това че „ Данс Енерджи” ЕООД, [населено място] й дължи сумата 7 005 294.77лв. по Договор за банков кредит № 000CL-L-00020/26.01.2009г, представляваща част от просрочена главница в общ размер на 7 905294.77лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 19.08.2016г., сумата 90850.34лв. – просрочени договорни лихви по кредита, дължими съгл. раздел V, т.11 от Договор за банков кредит № 000CL-L-00020/26.01.2009г. и изчислени за периода 01.06.2016г.- 01.07.2016г., 363587.24лв. – просрочени наказателни лихви по кредита, дължими съгласно раздел VІІІ т.18 от Договор за банков кредит № 000CL-L-00020/26.01.2009г. и начислени за периода от 01.07.2016г. – 18.08.2016г. вкл. и сумата 79052лв. – дължима комисионна за управление съгласно раздел VІ, т.13 от Договор за банков кредит № 000CL-L-00020/26.01.2009г, както и разноски за заповедното производство в общ размер 264387лв., като тези вземания са присъдени със Заповед за незабавно изпълнение №2335/22.08.2016г. по ч.гр.д. №3573/16г. на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА „ Данс Енерджи” ЕООД, [населено място] да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 151255.71лв..

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. Докладчик: съдия Тотка Калчева Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Цитирани норми