Определение №113/29.03.2021 по дело №3125/2020

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №113

    София, 29.03.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 3125 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на А. С. Ц. против определение № 11077 от 14.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 4248/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение от 10.04.2020 г. в частта за разноските, като съдът отмени решението, с което е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата от 2329.26 лв., както и по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 1164.63 лв., представляващи държавна такса върху сбора от цената на предявените искове, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

    В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на определението и се иска отмяната му.

    В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата Прокуратурата на Република България, подаден чрез гл. юрк. И. К., в се който поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

    Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:

    Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

    С обжалваното определение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е оставено без уважение по съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда и с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, въззивникът А. С. Ц. е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 2329.26 лв., както и по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 1164.63 лв., представляващи държавна такса върху сбора от цената на предявените искове, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

    Определението е неправилно. За неуредените от раздел V, глава ІХ на Закона за съдебната власт въпроси за гратификационните обезщетения се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда – чл.229 ЗСВ. Характерът на обезщетението – гратификационно и типично за трудовите правоотношения, както и препращащата норма на чл.229 ЗСВ, че в случая приложение ще намерят нормите, уреждащи трудовите спорове. /В този смисъл определение по ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари