Решение №113/18.12.2020 по дело №2217/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №217/02.04.2020 по дело №2217/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Притежава ли легитимация да предяви иск по чл. 74 ТЗ лице, което е било изключено като съдружник от дружество с ограничена отговорност с решение от заседание на предходно общо събрание, но това решение впоследствие е било обявено по исков ред за нищожно на основание чл.137, ал. 5 ТЗ?

Отговор

Лице, което е било изключено като съдружник от дружество с ограничена отговорност с решение от заседание на предходно общо събрание и това решение впоследствие е било обявено по исков ред за нищожно на основание чл.137, ал.5 ТЗ, притежава легитимация да предяви иск по чл.74 ТЗ.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ:
Кристияна Генковска, Мадлена Желева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2217 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Инвестмънт енд консултинг“ ООД, гр. София, срещу решение № 948/22.04.2019г., постановено по т.д.№ 863/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2454/11.12.2018г. по т.д.№ 69/2018г. на Софийски градски съд в частта за отмяна на основание чл.74 ТЗ на решенията по т.3, т.4 и т.5 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на „Инвестмънт енд консултинг“ ООД от 10.01.2018г., по иск, предявен от С. Урчиуоли, гражданин на Република Италия, със съдебен адрес в гр. София.

Касаторът поддържа, че въззивният акт неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и е необоснован. Моли, решението да се отмени и предявеният иск да се отхвърли, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

Ответникът С. Урчиуоли оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът – ответник по касационната жалба, е легитимиран да предяви иск по чл.74 ТЗ, тъй като е имал качеството съдружник към датата на решенията на общото събрание, които атакува. Съображенията на съда са основани на влязло в сила решение по т.д.№ 1935/2017г. на СГС, с което е обявено за нищожно решение на Общото събрание на съдружниците от 29.05.2017г. за изключване на ищеца като съдружник. С предявения иск се иска отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците от 10.01.2018г. за изключване на ищеца като съдружник – т.3; за освобождаването му като управител – т.4 и за търсене на имуществена отговорност по чл.145 ТЗ за действията му като управител на дружеството – т.5. Решаващият състав е изразил становище, че ответникът по иска носи доказателствена тежест за юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения от общото събрание на съдружниците, а проверката на съда е ограничена до посочените от ищеца основания за отмяна. Въззивният съд е разгледал направените в жалбата оплаквания относно приетите от СГС факти, представляващи основания за изключването на ищеца като съдружник. Според апелативния съд ищецът е изтеглил твърдяната от дружеството сума в размер на 20512,82 евро в качеството си на управител, като по делото не е доказано той да я е изразходвал за лични нужди. Първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за обявяване за нищожни на решенията по т.3, т.4 и т.5 на Общото събрание от 10.01.2018г. поради липса на форма, е влязло в сила като необжалвано.

Касационен въпрос

С определение № 217/02.04.2020г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Притежава ли легитимация да предяви иск по чл.74 ТЗ лице, което е било изключено като съдружник от дружество с ограничена отговорност с решение от заседание на предходно общо събрание, но това решение впоследствие е било обявено по исков ред за нищожно на основание чл.137, ал.5 ТЗ ?“

Становището на състава на ВКС произтича от следното:

Мотиви

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

С Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк. д. № 1/2002 г. ОСГК на ВКС е прието, че Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, посочени в чл.75 ТЗ, ал.2, вр. ал. 1, като са изброени и други, неуредени в закона, хипотези на нищожност на решенията – липсващото (невзето) решение, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако в търговския регистър е вписано такова решение.

Нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск или да се релевира в друго производство, но ако решението е от подлежащите на вписване, за да бъде заличено отразяването в търговския регистър, следва да бъде проведено исково производство по чл.604 ГПК вр.чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. При тези принципни постановки в Тълкувателното решение е дадено определение за вписване на несъществуващо обстоятелство, като такова, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството е направено разграничението между две хипотези: вписване на липсващо (невзето) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър и други пороци, свързани с техническата дейност по вписването, както и на вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Изрично е посочено, че установяването на нищожността на подлежащо на вписване решение (извън случаите на липсващо такова) на ОС, НС или УС по исков ред в повечето случаи е последващо отразяването му в търговския регистър. При така проведеното разграничение са очертани и правните последици относно действието на вписаното несъществуващо обстоятелство. В първия случай, вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Във втория случай, за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение (което има конститутивно действие) ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица.

След постановяване на ТР № 1/2002г. е направено законодателно изменение в разпоредбата на чл.137 ТЗ /ДВ бр.105/2016г./, като с ал.5 изрично са обявени за нищожни решения на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, приети в нарушение на ал.4 относно нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието на протокола от заседанието на общото събрание за определени категории решения, включително за изключване на съдружници.

Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, изисква преценка кои и доколко дадените с ТР №1/2002г. разяснения за действието на нищожните решенията на общото събрание във времето и по отношение на лицата, са приложими в случай на нищожно съгласно чл.137, ал.5 ТЗ решение на общото събрание на съдружниците.

Създаването на нови ал.4 и ал.5 на чл.137 ТЗ, от една страна, цели препятстване представянето пред търговския регистър на неистински протоколи от заседания на общото събрание, но, от друга страна, изричното прогласяване на нищожност, не на вписването на обстоятелства, а на решенията на общото събрание, които не са обективирани в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието, извършени едновременно, сочи на въведено специално основание за нищожност. Безспорно изготвянето на протокола в писмена форма и нотариалните заверки на подписите и на съдържанието следват по време вземането на решение от общото събрание. Решението може да е прието чрез устни изявления, но без отразяването му в протокол от проведеното заседание на общото събрание с предвидените нотариални удостоверявания, е порочно поради неспазване на изискуемата от законодателя форма. Формата на съставяне на протокола е въздигната от законодателя като форма за действителност предвид изрично прогласената нищожност на взетото решение. Нищожните изявления не пораждат правни последици, поради което решение на общото събрание на съдружниците, по отношение на което не е спазена формата по чл.137, ал.4 ТЗ, следва да се приравни на несъществуващо решение.

Изведеният извод се основава на предоставената с нормата на чл.137, ал.5 ТЗ защита, както на третите добросъвестни лица с оглед на позоваване на вписванията в търговския регистър, така и на правата на съдружниците и на дружеството. Ако решението не е издадено в предписаната от закона форма, длъжностното лице по регистрация ще следва да откаже вписването му в търговския регистър на основание чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ с оглед запазване на достоверността на регистъра – чл.10 ЗТРРЮЛНЦ. Нищожното, съгласно чл.137, ал.5 ТЗ, решение на общото събрание не поражда правни последици и няма действие по отношение на членовете на дружеството. Прогласеното от законодателя за нищожно решение на общото събрание може да бъде санирано, само ако след изготвяне на протокола от заседанието се извърши едновременно нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието му, от който момент решението ще прояви действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството.

Съдебно решение, с което се обявена нищожност на решение на общото събрание на основание чл.137, ал.5 ТЗ, има установително действие. Вписването на такова решение в търговския регистър е вписване на несъществуващо обстоятелство и същото е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му, но не е проявило действие по отношение на членовете на дружеството. Нищожността на основание чл.137, ал.5 ТЗ на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ за изключване на съдружник не поражда действие и съдружникът продължава да има това качество в дружеството с ограничена отговорност.

От изложените съображения следва отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: „Лице, което е било изключено като съдружник от дружество с ограничена отговорност с решение от заседание на предходно общо събрание и това решение впоследствие е било обявено по исков ред за нищожно на основание чл.137, ал.5 ТЗ, притежава легитимация да предяви иск по чл.74 ТЗ.“

По основателността

По същество на касационната жалба:

Предвид отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване, доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение, като постановено по недопустим иск, се явява неоснователен. Решението на Общото събрание на съдружниците от 29.05.2017г. за изключване на ищеца по иска С. Урчиуоли е нищожно на основание чл.137, ал.5 ТЗ във връзка с чл.137, ал.4 ТЗ, като нищожността е обявена с влязло в сила решение на СГС по т.д.№ 1935/2017г. Нищожността на решението произтича от нарушението на императивната разпоредба на закона, а съдебното решение за нейното обявяване има установително действие. Решението на общото събрание не е произвело действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, поради което е без правно значение моментът, в който съдебното решение е влязло в сила. Съдебното решение за обявяване на нищожността би имало значение за последващото заличаване на вписването на посоченото обстоятелство и то само спрямо третите лица. В случая решението от 29.05.2017г. не е вписано в търговския регистър и спорът относно качеството на съдружник е само между изключения съдружник и дружеството, поради което съдебният акт за обявяване на нищожността е ирелевантен за преценката на легитимацията на ищеца по иска. Към датата на приемане на атакуваните с иска по чл.74 ТЗ решения на общото събрание – 10.01.2018г., ищецът е имал качеството на съдружник в дружеството и разполага с правото на иск, от което следва и допустимостта на обжалваното въззивно решение.

Доводите на касатора за неправилност на акта на апелативния съд, извън легитимацията на ищеца, са свързани с несъгласие с изводите на въззивната инстанция по приетите за установени факти и обстоятелства по спора – че изтеглянето на посочената парична сума е извършено от ищеца в качеството му на съдружник, а не на управител, каквито съображения е изложил въззивният състав; че сумата е присвоена; че апелативният съд не е съобразил поведението на ищеца относно използването на фалшифицирани документи пред търговския регистър и непредаване на документация на дружеството на другия съдружник, а също и другите действия на ищеца, преценени от дружеството като неправомерни. Решаващият мотив на въззивния съд, за да отхвърли иска за отмяна на решението на общото събрание за изключване на ищеца като съдружник, е липсата на ангажирани доказателства по въведените твърдения за допуснати нарушения от съдружника, така както същите са посочени в предупреждението за изключване и коментирани на заседанието на общото събрание. Конкретно по отношение на изтеглената сума следва да се отбележи, че по делото е представен единствено документ за извършена банкова операция, от който само могат да се правят предположения относно целта и начина на използването на паричните средства. В този смисъл при правилно разпределение на доказателствата тежест относно подлежащите на доказване факти по спора, апелативният съд не е допуснал процесуални нарушения и е постановил обоснован съдебен акт.

Неоснователен е доводът за нарушаване на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК. С определение от 27.02.2019г. въззивният съд се е произнесъл по заявените с въззивната жалба доказателствени искания на дружеството и е оставил същите без уважение поради липса на обосноваване на предпоставките за допускането им по чл.266, ал.2 ГПК, т.1 и т.2. С определение от открито заседание на 25.03.2019г. САС е извършил правилна преценка за липсата на допуснати от първоинстанционния съд нарушения при уведомяване на дружеството за съдебното производство, относно упражняването на процесуалните права и съответно за преклудиране на доказателствените искания.

По изложените съображения обжалваното въззивно решение е допустимо и правилно и следва на основание чл.293, ал.1 ГПК да се остави в сила.

Право на присъждане на разноски за настоящото производство има ответникът по касационната жалба, но такива не са претендирани.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 948/22.04.2019г., постановено по т.д.№ 863/2019г. от Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми