Решение №113/17.10.2019 по дело №2820/2017

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
61 Shares

Анотация

Въпрос

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви към решението, съответстващи на изискванията по чл. 236, ал. 2 ГПК.

Отговор

Въззивният съд дължи извършване на самостоятелна преценка на доказателствата по делото и обсъждане на доводите и възраженията на страните, като мотивите към решението следва да отразяват формираните от този съд собствени фактически и правни изводи.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2820/2017 година

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на В. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 158 от 09.06.2017 г. по в.т.д. № 214/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 97 от 17.02.2017 г. по т.д. № 686/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, 12 състав, за признаване за установено по отношение на касатора съществуването на вземане на „Уникредит Булбанк” АД в размер на 29 029.85 лв. – дължима и незаплатена главница по договор за кредитна карта № РВ-190/30.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.07.2016 г., 5 695.63 лв. – дължима и незаплатена договорна лихва за периода от 22.10.2015 г. до 28.07.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10689/2016 г. на РС-Пловдив, ГО, 19 състав.

Касационен въпрос

След възобновяване на спряното, на основание чл.292 ГПК, касационно производство, с определение № 279 от 08.05.2019 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване само в частта, с която АС-Пловдив е потвърдил решението на ОС-Пловдив за признаване за установено по отношение на В. А. съществуването на вземане на „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 5 695.63 лв. – договорна лихва по договор за кредитна карта № РВ-190/30.08.2013 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви към решението, съответстващи на изискванията по чл. 236, ал. 2 ГПК.

В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел за доказани твърдени от ищеца факти, при зачитане на представени от него доказателства, но при игнориране на редица факти от съществено значение за изхода на делото. Касационният жалбоподател сочи, че при постановяване на решението съдът не се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба за начина на формиране на претендираната договорна лихва. По съображения в жалбата, поддържани от процесуалния пълномощник на касатора в публичното съдебно заседание на 18.09.2019 г., се иска касиране на въззивното решение в частта за договорната лихва и отхвърляне на исковата претенция, с присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касация „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, е изразил становище за правилност на въззивното решение. Съображения в подкрепа на същото са изложени в постъпил по делото писмен отговор.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд, след извършена преценка на писмените доказателства, представени от ищеца в подкрепа на твърдяното неизпълнение от ответника по сключен между страните договор за кредитна карта на физически лица, както и на експертното становище относно невъзстановения остатък от ползвани суми от кредитния лимит, така и относно размерите на начислените лихви съобразно условията на договора, е приел следното: Наличие на валиден договор за кредитна карта на физически лица от 30.08.2013 г., по който ответникът е оправомощен държател, при допуснато просрочие по кредита, надлежно обявен от банката за предсрочно изискуем, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за което длъжникът е уведомен с връчена му нотариална покана на 28.03.2016 г. Решаващият състав е извел извод за основателност на предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумите /главница и лихви/ по издадената заповед за изпълнение. По отношение на размерите на начислените лихви съдът е възприел заключението на експертизата, извършила проверка за съответствие на сумите по справката-извлечение с Общите условия за банкови карти на физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти, приети от ответника при сключване на процесния договор.

В мотивите към атакуваното решение съставът на АС-Пловдив е обсъдил оплакванията на ответника, съдържащи се във въззивната жалба, относно доказателствената стойност на представената от ищеца справка за извършени транзакции от картодържателя. Приел е, че макар документът да съставлява извлечение от счетоводството на банката ищец, той не е оспорен от ответника в срока за отговор и не са въведени надлежни твърдения за извършване на различни транзакции, тегления в брой или плащания в различен размер от посочените в справката.

Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на въззивника за неправилност на извършения от първата инстанция доклад по делото, като се е позовал на конкретните процесуални действия на съда, обективирани както в определение от 05.12.2016 г., така и в протокола от с.з. на 23.01.2017 г., срещу които не е възразено от пълномощника на В. А.. Отразено е, че допуснатата по искане на ищеца експертиза е приета като неоспорена от страните, а обстоятелството, че са приети само ангажирани от ищеца доказателства, е поради липса на депозиран отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в Тълкувателно решение № 1/2001 г. ОСГК на ВКС, както и в константната практика на ВКС по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, част от която е представена от касатора – решение по гр.д. № 5488/2013 г., IV г.о., решение по гр.д. № 1332/2010 г., I г.о., решение по гр.д. № 6396/2014 г., I г.о, решение по т.д. № 1740/2014 г., I т.о., решение по т.д. № 2220/2015 г., II т.о., решение по т.д. № 1106/2010 г., II т.о., решение по т.д. № 3768/2014 г., II т.о. и др., въззивният съд дължи извършване на самостоятелна преценка на доказателствата по делото и обсъждане на доводите и възраженията на страните, като мотивите към решението следва да отразяват формираните от този съд собствени фактически и правни изводи.

По основателността

В атакуваното въззивно решение не са преценени релевираните в процеса доводи на ответника и поддържаните във въззивната жалба оплаквания за процесуална незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, с която е уважена акцесорната искова претенция на банката за установяване дължимостта на лихви по договора за кредитна карта в общ размер на 5 695.63 лв.

В издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и съобразно искането в депозираното заявление, последната сума е посочена като договорни лихви за периода от 22.10.2015 г. до 28.07.2016 г. В обстоятелствената част на исковата молба е конкретизирано, че част от общата сума, а именно 1 616.94 лв. е договорна лихва /договорен лихвен процент/, дължим за периода от 22.10.2015 г. до 28.07.2016 г., а останалата част – 4 078.69 лв. – лихва за просрочена главница за същия период. В приетото и неоспорено заключение на ССЕ, е налице съвпадение в размера на дължимата договорна лихва, но за период до 22.10.2015 г. , а не до 28.07.2016 г., както е отразено в заповедта за изпълнение и в исковата молба, с която банката е предявила положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Констатациите на вещото лице Г. са направени след проверка на банковите извлечения и при съобразяване на договорения между страните лихвен процент върху усвоената сума /чл.3.1. от договора/. При съпоставяне на посочените от експерта четири дати, на които са начислени договорните лихви в размер на 1 616.94 лв. и дължимата от касатора главница към тези дати /съгласно таблиците в ССЕ/, може да се изведе извод за необоснованост на доводите в жалбата за съществуваща неяснота за размера на главницата, върху която са начислени договорни лихви. Макар и въззивният съд да не е извършил точна преценка на конкретните данни по делото във връзка с договорната лихва върху усвоената от касатора сума и да не е преценил изцяло оплакванията във въззивната жалба, предвид изложеното следва да се счете, че не са налице основания за касиране на атакувания съдебен акт в частта за договорните лихви в размер на 1 616.94 лв. Посочената сума е дължима за периода до 22.10.2015 г., според категоричното експертно заключение, което е преди настъпване на предсрочната изискуемост, поради което тя е част от вземането на банката, според клаузите на договора преди изменението му. В този смисъл са и мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

За разликата над сумата от 1 616.94 лв. атакуваното въззивно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Въззивният съдебен състав не е обсъдил инвокираните във въззивната жалба оплаквания за неустановяване на основанието за дължимост на сума в размер на 4 078.69 лв., съставляваща лихва върху отнесена в просрочие ползвана част от кредитния лимит, при годишен лихвен процент 18.00 процентни пункта, за периода от 22.10.2015 г. до 29.07.2016 г. Последната сума е отразена в приетата ССЕ, която обаче в тази й част е изготвена единствено въз основа на предоставен от банката лихвен лист. Размерът на така претендираната лихва, сочена от ищцовата банка като част от общо дължима договорна лихва, в действителност е определен по предвиден в договора лихвен процент върху усвоената сума /чл.3.1./, т.е. по начин, по който са изчислени договорните лихви, въз основа на същата клауза, в размер на 1 616.94 лв. върху главница от 29 029.85 лв. Същевременно, посочената сума от 4078.69 лв. обхваща и период след датата на настъпване на предсрочната изискуемост, обявена на ответника с връчена му на 28.03.2016 г. нотариална покана. Според задължителните указания на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането; За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя според клаузите на договора преди изменението му.

Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора за различие/разминаване между заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в частта за договорните лихви, съответно в издадената заповед, и претендираните такива с исковата молба. Разграничаването на вземането на банката за лихви – договорна лихва и лихва върху просрочена главница, извършено само в обстоятелствената част на исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовността й по арг. от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, в случая е необходимо да се уточни основанието, на което се претендира лихва върху просрочена главница в размер на 4 078.69 лв. и съответно да се установи точен размер на това вземане на банката чрез нова счетоводна експертиза, като съдът съобрази указанията, дадени в ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горното, въззивното решение следва да се отмени само в частта за уважаване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 4 078.69 лв. и тъй като е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия, делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В останалата допусната до касационно обжалване част – по отношение на договорна лихва в размер на 1 616.94 лв., въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд дължи произнасяне и по разноските, сторени в настоящото касационно производство, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

Диспозитив

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 158 от 09.06.2017 г. по в.т.д. № 214/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив само в частта, с която е потвърдено решение № 97 от 17.02.2017 г. по т.д. № 686/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, 12 състав, за признаване за установено по отношение на В. Г. А. съществуването на вземане на „Уникредит Булбанк” АД в размер 4 078.69 лв. – лихва върху просрочена главница по договор за кредитна карта от 30.08.2013 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. Докладчик: съдия Благовест Пунев 1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?

Решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. Докладчик: съдия Маргарита Георгиева Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото ? Кога настъпва преклузията по чл. 266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, респективно кога са налице изключенията, предвидени в нормата за събиране на доказателства, недопуснати поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд ?
Решение № 769 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 1332/2010 г. Докладчик: съдия Илияна Папазова За цената,по която следва да бъде определено дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за пропусната полза, което наемодателят има право да получи от наемателя при продължаване ползването на нает имот след прекратяване на наемния договор, при противопоставяне на наемодателя.
Решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 2220 / 2015 г. Докладчик: съдия Евгений Стайков Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?
Решение № 101 от 03.06.2015 г. по т. д. № 1740 / 2014 г. Докладчик: съдия Ирина Петрова Относно задължението на въззивната инстанция при отмяна на решението и аргументиране на противоположен извод – за основателност на предявения иск, да обсъди своевременно наведените правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна, да изложи мотиви като даде отговор на изложените от въззваемия конкретни съображения срещу твърдяната от въззивника порочност на решението.
Решение № 57 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6396 / 2014 г. Докладчик: съдия Добрила Василева Относно противоречие на въззивното решение с ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС относно правомощията на въззивния съд.
Решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор е послужил като основание за допускане на решението до касационен контрол.
Решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. Докладчик: съдия Ваня Алексиева Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, т.е. при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот?
Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. Докладчик: съдия Тотка Калчева 1. Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
2. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законните лихви?

Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. Докладчик: съдия Емилия Василева 1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите