Решение №112/28.10.2020 по дело №2029/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №333/18.05.2020 по дело №2029/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Отговор

За да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2029 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Подадена е касационна жалба от „Юробанк България”АД против решение № 118/04.04.2019г. по т.д. № 271/2019г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №19/22.02.2018г. по т.д. № 122/2017г. на ОС-Хасково са отхвърлени предявените от касатора против К. Ж. К. и Д. Г. К. искове за солидарно осъждане на последните двама за задължения на основание договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот с № HL12607 от 07.08.2006г. и допълнителни споразумения към него от 28.04.2009г., 10.05.2010г., 16.08.2011г. и 30.05.2014г., както следва: 52 240,56лв. – главница претендирана като част от общо дължимата такава поради предсрочна изискуемост на кредит; 36 966,53 лв. – договорна лихва за периода 10.07.2014г. – 16.05.2017г; 671,07лв. – такси за периода 10.07.2014 г.- 16.05.2017г.; 637,56лв. – обезщетение за заплатени застрахователни премии; 1039,70лв. – нотариални такси, както и в частта на разноските.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Касаторът счита, че четирите допълнителни споразумения не са нищожни. Към момента на подписването им не е налице забрана да бъдат капитализирани неизплатени лихви към главница. Неправилен е изводът на ПАС за неравноправен характер на клаузите за едностранно прекратяване от страна на кредитора на облекченото погасяване на кредита, като не е съобразено, че тази възможност е уговорена с оглед евентуално неизпълнение на задължение от страна на длъжниците по неплащане на вноските. Необосновано въззивният съд е приел, че анексите са били подписани с цел банката да избегне евентуални загуби поради невъзможност за събиране на пълния размер на дълга, а оттук и че без нищожните клаузи не би подписала анексите. Излага се и оплакване, че в противоречие със събраните доказателства ПАС е приел, че не са налице предпоставки кредиторът да обяви целия остатък от дълга за предсрочно изискуем. Касаторът изрично се е позовал в уведомленията до длъжниците на клауза от основния договор относно предсрочната изискуемост, посочил е броя на непогасените вноски, датата на забавата, текущото просрочие и общия размер на дълга. Дори и да не е налице предсрочна изискуемост на кредита неправилно са присъдени само падежиралите до подаване на исковата молба вноски, а не и тези до приключване на устните състезания пред ПАС. В нарушение на процесуалните правила решаващият състав без искане от страните е допуснал допълнителна ССЕ. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на исковата молба.

Ответниците К. Ж. К. и Д. Г. К. оспорват основателността на касационната жалба.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове с правно осн. чл.430 ТЗ. Установил е сключването на договор за банков кредит между банката и двамата ответници като кредитополучатели. Същите са получили отпуснатата сума в размер на 130000лв. Възнаградителната лихва е уговорена в чл.3, ал.2 от договора и е в размер на БЛП плюс надбавка от 0,9%. В чл.3, ал.3 от договора страните са се споразумели лихвата за забава да е в размер на сбора на лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според чл.3, ал.5 от договора БЛП не подлежи на договаряне и промените стават незабавно задължителни за страните. Според чл.18, ал.1 от договора при неплащане на която и да е вноска от кредита и при неизпълнение, на което и да е задължение по същия от страна на кредитополучателите, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. След сключване на договора за кредит са били подписани между страните четири анекса. ПАС е констатирал, че във всеки един от тях е предвидено, че просрочените редовни задължения за главница и лихви се прибавя към редовната главница и този сбор се нарича „общ дълг”, върху който се начислява нова лихва и който подлежи на погасяване при подписан нов погасителен план. Също така е уговорено, че ако кредитополучателите не заплатят две месечни вноски в определен период, те губят правото си на облекчено, предвид конкретни мерки по анексите, погасяване и банката може едностранно и без волеизявление на насрещната страна да прекрати действието на т.V от допълнителните споразумения. При прекратяване на режима на облекчено погасяване не се предвижда да се промени размерът на основния дълг, формиран на база съответния анекс. Така се създава възможност върху увеличен /с падежирали главници и лихви/ дълг да продължи да се начислява възнаградителна лихва и банката да увеличи приходите си, а същвременно длъжниците да не могат да се ползват от облекчението, заради което са подписали анекса. Поради което въззивната инстанция е намерила, че така коментираните клаузи от анексите са нищожни като неравноправни, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Въззивният съд е счел, че без тези уговорки допълнителните споразумения не биха били сключени, тъй като тяхната цел е чрез взаимни отстъпки да се създаде възможност за изпълнение на договора, поради което е достигнал до извод за нищожност на самите анекси. За неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП е била счетена и клаузата от договора за кредит относно уговореното в полза на банката право едностранно да променя БЛП, без да е посочен начин на формирането му и без длъжникът да може да предвиди момента на настъпване на изменението на лихвата. Поради което съдът е приел, че следва да се прилага първоначално уговореният през 2006г. лихвен процент. Въззивната инстанция е констатирала, че на двамата длъжници са били връчени на 15.11.2016г. изявления на кредитора за упражняване на правото му да обяви задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми. Според решаващия състав, тъй като в уведомленията размерът на дълга е бил определен съобразно допълнителните споразумения, а те са приети за нищожни, то банката не е упражнила редовно потестативното си право и не са възникнали условията за предсрочна изискуемост. Посочил е, че в исковата молба съображенията на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се основават на твърдения за неизпълнение на задължения по допълнителните споразумения. ПАС е счел, че дължими са само падежиралите и неплатени до завеждане на исковата молба вноски, поради което съобразно допълнителното заключение на ССЕ е установил, че това са сумите от 26 580,34лв. за главница и 1864,24лв. за възнаградителни лихви. За неоснователни са намерени претенциите на банката по отношение вземането за такси /като основаващо се на нищожна клауза/, за застрахователно обезщетение /поради непредставяне на доказателства за сключване на застрахователен договор/, нотариални такси /липса на доказателства/.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Касационен въпрос

С определение № 333/18.05.2020г. по т.д. № 2029/2019г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях ?

Мотиви

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:

В цитираното от касатора решение № 107/10.08.2011г. по гр.д. № 78/2010г. на ВКС, I г.о. и служебно известните на състава на ВКС: решение № 221/08.02.2016г. по гр.д. № 1453/2015г. на ВКС, I г.о., решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г. на ВКС, II г.о., и мн. др., е застъпено становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС споделя изложените по-горе разрешения по правния въпрос.

По основателността

По същество на касационната жалба:

Отговорът на правния въпрос обуславя извод за основателност на оплакването за необсъждане на всички релевантни доводи и доказателства във връзка с разглеждане на твърдението по исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост. Съдът не е направил съвкупна преценка на изложените в исковата молба доводи за натрупани към 20.10.2016г. просрочени и неизплатени от длъжниците задължения с начало на забавата 10.07.2014г. по договор за кредит от 07.08.2006г. и четири допълнителни споразумения към него, наличие на изрично уговорена клауза в основния договор – чл.18, ал.1, относно правото на банката да обяви остатъка от дълга за предсрочно изискуем и на съдържанието на изпратените и връчени на 15.11.2016г. нотариални покани до длъжниците. Последните съдържат изявление на банката, в което е посочено, че по договор за кредит от 07.08.2006г. ответниците са изпаднали в забава и към 20.10.2016г. непогасените задължения са в размер на 44 515,52 лв.: 28 месечни погасителни вноски за лихва, считано от 10.07.2014г. и 25 месечни погасителни вноски за главница, считано от 10.10.2014г. Банката изрично е уведомила длъжниците, че именно на осн. чл.18, ал.1 от основния договор прави изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка от дълга по този договор, като е посочила точен размер и вид на задължения за главница, лихва и такси по договора.

Съпоставянето на горните доводи и доказателства обуславя извод, че касаторът е направил изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по основния договор между страните. Следва да се има предвид, че със сключване на допълнителните споразумения не се отменя първоначалният договор между страните. Безспорно е, че те се подписват с цел преструктуриране на дълга, което предполага промяна в начина на формиране на дължимите вноски /размер, вид задължения, които се включват/, на дължимите договорни лихви, както и относно начина на погасяването им. Евентуален извод за нищожност на допълнителните споразумения не води до извод за отпадане на дълга по основния договор, така както е уговорен. При установена нищожност на анексите въззивният съд е бил длъжен да изследва съществуването на обективни предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост с оглед клаузите по основния договор.

Страните не спорят и въззивният съд правилно е установил, че в процесните анекси дългът е преструктуриран чрез капитализиране към главница на изтекли и неизплатени лихви. Ответниците с отговора на исковата молба и с въззивната жалба са навели доводи за нищожност на тези клаузи като сключени в нарушение на закона. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г. на ВКС, II т.о. и Решение № 30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на ВКС, I т.о. В същите е разяснено, че уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфичните провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.

Така разглежданата нищожност е поради нарушение на закона на осн. чл.10, ал.3 ЗЗД, а не поради неравноправност на клаузи в договор, сключен с потребители, на осн.чл.146 ЗЗП, поради което за първата са ирелевантни доводите на касатора, че клаузите в анексите са индивидуално уговорени между страните.

Нищожността на клаузите за определяне на размера на главницата води до нищожност и на обусловените от тях клаузи на анексите относно приетите нови погасителни планове и за увеличение на възнаградителната лихва след периода на облекчено погасяване, при съобразяване на заключението на допълнителната ССЕ относно движението в размера на възнаградителната лихва за времето от сключването на договора до изготвяне на заключението. Назначаването на последната от ПАС е в съответствие с указанията по т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, че, когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Следва да се отбележи, че касаторът не излага оплаквания срещу констатираната от въззивния съд нищожност на каузите от основния договор относно правото на банката едностранно да променя първоначалния размер на договорната лихва. Поради което правилно ПАС е преценил, че задълженията следва да се определят съобразно първоначално приетия погасителен план.

Следователно както условията за обявяване на предсрочна изискуемост, така и ако те са налице – непогасените вноски, също следва да се изчислят съгласно посочения първоначален план. Предвид допълнителното заключение на ССЕ /л.114 по делото на ПАС/ към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 15.11.2016г. длъжниците не са изпълнили задължението си по приетия с основния договор погасителен план да изплатят главница в размер на 22 826,19лв., като задълженията за лихва са били надплатени със сумата от 1880,10лв. Ето защо на осн. чл.18, ал.1 от процесния договор банката е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради упражняване на това й право освен падежиралите и неиздължени суми за главница в размер на 22 826,19лв. се дължат всички непадежирали вноски в частта за главницата до края на действие на договора. Съгласно т.2 от ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Следователно искът в частта за присъждане на договорна лихва за периода след настъпване на предсрочната изискуемост – 15.11.2016г. до 16.05.2017г. /посочен като краен в исковата молба/ е неоснователен.

По делото на първоначалната и допълнителната ССЕ не е била поставена задача и не е било установено в какъв размер е непогасеният предсрочно изискуем остатък от главницата по вноски за периода от 15.11.2016г. до края на срока на договора. За този период липсват доказателства по първоначалния погасителен план как се формира всяка вноска – от какви суми за главница и за лихви. Необходимо е и с оглед съпоставяне на установените като дължими суми с тези по влязлата в сила част от решението на ПАС /за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска за 28 44,58лв. – главница, дължима към 18.09.2017г. и 1864,24лв. – договорна лихва за периода 10.07.2014г.-16.05.2017г./, респ. с тези по обжалваната част, да се даде заключение от вещо лице и за точния размер на дължимата отново по първоначалния погасителен план договорна лихва за периода 10.07.2014г.-15.11.2016г. и отделно за периода 15.11.2016г.-16.05.2017г.

Горното налага на осн. чл.293, ал.3 ГПК връщане на делото на ПАС за изслушване на допълнителна ССЕ с така уточнените задачи.

При новото разглеждане на спора въззивната инстанция, с оглед неговия изход, следва да се произнесе и за дължимите разноски за касационната инстанция, на осн. чл.294, ал.2 ГПК.

Диспозитив

Водим от горното, състав Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 118/04.04.2019г. по т.д. № 271/2019г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №19/22.02.2018г. по т.д. № 122/2017г. на ОС-Хасково са отхвърлени предявените от „Юробанк България”АД против К. Ж. К. и Д. Г. К. искове за солидарно осъждане на последните двама за задължения на основание договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот с № HL12607 от 07.08.2006г. и допълнителни споразумения към него от 28.04.2009г., 10.05.2010г., 16.08.2011г. и 30.05.2014г., както следва: 52 240,56лв. – главница претендирана като част от общо дължимата такава поради предсрочна изискуемост на кредит; 36 966,53 лв. – договорна лихва за периода 10.07.2014г. – 16.05.2017г; 671,07лв. – такси за периода 10.07.2014 г.- 16.05.2017г.; 637,56лв. – обезщетение за заплатени застрахователни премии; 1039,70лв. – нотариални такси, както и в частта на разноските.

ВРЪЩА делото на ПАС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение №112/28.10.2020 по дело №2029/2019 1
    Определение №333/18.05.2020 по дело №2029/2019
    Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?
  • Решение
    Решение № 107 от 10.08.2011 г. по гр. д. № 78/2010 г.
    Дали преценката на правния интерес от провеждането на иска се извършва на основа на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба или въз основа на събраните в съдебното производство доказателства и ако се установи, че ищеца не е във владение на имота това лишава ли го от правен интерес от…
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 221 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 1453 / 2015 г.
    Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички правоизключващи възражения, обоснован с липсата на мотиви по правоизключващото възражение на ответниците за изгубване собствеността на държавата и необсъждане на доводите по приложението на чл. 145 от Закона за горите и чл.28 ал.5 т.3 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи…
  • Решение
    Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г.
    Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои…
  • Решение
    Решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г.
    В кои случаи се счита, че съдът е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съобразно изискванията на чл. 188 ГПК /отм./?
  • Решение №112/28.10.2020 по дело №2029/2019 2
    Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г.
    Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница…
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
    Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми