Решение №112/11.11.2019 по дело №1450/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

Прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър по чл.632, ал.4 ТЗ се извършва, ако в предвидения от закона едногодишен преклузивен срок не е поискано възобновяване на спряното производство или въпреки че е поискано, възобновяването е отказано с влязло в сила решение. В това производство синдикът не представлява длъжника. Синдикът е назначен от съда орган в производството по несъстоятелност със законово регламентирани функции, който действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите. Синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални права по управление на имуществото на дружеството, както и правото на процесуално представителство по делата от или срещу предприятието му /чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ/, но не представлява длъжника в самото производство по несъстоятелност, вкл. в производството по чл.632, ал.2 ТЗ и чл. 632,ал.4 ТЗ, както и в производствата по чл.621а, ал.2 ТЗ, чл.649 ТЗ и чл.694 ТЗ.

С откриване на производството по несъстоятелност правомощията на органите на дружеството не се прекратяват /арг. от чл. 635, ал. 2 ТЗ/, като несъстоятелният длъжник запазва органното си представителство при упражняване на правата си в производството по несъстоятелност.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА, АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1450 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба от „Петроелт“ ООД /н/, чрез особения представител адв.И. К. срещу решение №49 от 12.03.2018г. по в.т.д.№653/2017г. на Апелативен съд- Варна, с което е отменено решение №173/25.10.2017г. на Окръжен съд- Шумен, постановено по т.д.№243/2004г. С първоинстанционното решение на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ вр. чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на „Петроелт“ ООД /н/, [населено място], ЕИК[ЕИК].

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е нищожно, недопустимо и неправилно, съответно се претендира прогласяването му за нищожно, обезсилването или неговата отмяна. Касаторът твърди, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валиден съдебен акт поради абсолютната му неразбираемост – несъответствие между мотиви и диспозитив. Релевира доводи за недопустимост на съдебния акт- въззивникът Д. Д. /бивш синдик на търговеца в несъстоятелност/ няма качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник; с атакувания съдебен акт недопустимо е пререшен въпросът за спиране на производството по несъстоятелност, предмет на влязлото в сила решение №188 от 13.10.2016 г. по т.д.н. №243/2004г. на ОС-Шумен, тъй като въззивният съд мотивира отмяната на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност с порочност в процедурата по спиране на производството /поради липса на указания в цитираното съдебно решение за изпълнението на задълженията по чл. 632, ал. 6 ТЗ/. Твърди, че атакуваният въззивен акт е необоснован и постановен в нарушение на чл.632, ал.4 ТЗ. Допълнително /с молба от 11. 02. 2019 г. на назначения особен представител на касатора – длъжник в несъстоятелност адвокат И. К./ са изложени доводи за нарушаване на правото на участие на „Петроелт“ ООД /н./ в процеса, съответно на правото му на защита, тъй като за производството пред въззивната инстанция е уведомен синдикът на длъжника в несъстоятелност, който го е представлявал в нарушение на чл.635, ал.3 ТЗ.

Ответникът по касация Д. П. Д. оспорва жалбата като неоснователна.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да отмени първоинстанционното решение, с което на основание чл.632, ал.5 ТЗ вр. чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на „Петроелт“ ООД /н/, [населено място], въззивният съд приема, че подадената от Д. Д. жалба е допустима, тъй като изхожда от лице– кредитор с прието вземане към длъжника в производството по несъстоятелност. Решаващият съдебен състав констатира наличието на задължително предписание на контролен орган при ТП на НОИ за подаване на данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Д. П. Д. за м.ноември и м.декември 2012г. и за периода м.май 2013г. – м.декември 2013г., което не е изпълнено от несъстоятелния длъжник. Излага съображения, че едва след представяне на изискуемото удостоверение от НОИ съгласно разпоредбата на чл.632, ал.6 ТЗ и чл. 5, ал. 10, изр. 2 КСО съдът може да упражни правомощието си да прекрати производството по несъстоятелност и да заличи търговеца от търговския регистър.

С определение №155/29.03.2019г. по настоящото дело на основание чл.288 ГПК въззивното решение е допуснато до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК- очевидна неправилност, с оглед доводите на назначения особен представител на касатора за ограничаване на правото на участие на несъстоятелния длъжник във въззивното производство, образувано по жалба на кредитор срещу решение по чл. 632, ал.5 ТЗ вр. чл. 632, ал.4 ТЗ.

Обжалваното въззивно решение, с което е отменено решението на съда по несъстоятелността по реда на чл.632, ал.4 ТЗ вр. чл. 632, ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър, е постановено по жалба от кредитора Д. П. Д., като въззиваемата страна „Петроелт“ ООД /н/, в качеството й на несъстоятелен длъжник е призована чрез и представлявана от синдика С. С..

Няма спор в теорията и съдебната практика, че прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър по чл.632, ал.4 ТЗ се извършва, ако в предвидения от закона едногодишен преклузивен срок не е поискано възобновяване на спряното производство или въпреки че е поискано, възобновяването е отказано с влязло в сила решение / решение №265 от 01.08.18г. по т.д. №2553/17 г. на II т.о. на ВКС/. В това производство синдикът не представлява длъжника. Синдикът е назначен от съда орган в производството по несъстоятелност със законово регламентирани функции, който действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите. Синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални права по управление на имуществото на дружеството, както и правото на процесуално представителство по делата от или срещу предприятието му /чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ/, но не представлява длъжника в самото производство по несъстоятелност, вкл. в производството по чл.632, ал.2 ТЗ и чл. 632,ал.4 ТЗ, както и в производствата по чл.621а, ал.2 ТЗ, чл.649 ТЗ и чл.694 ТЗ.

С откриване на производството по несъстоятелност правомощията на органите на дружеството не се прекратяват /арг. от чл. 635, ал. 2 ТЗ/, като несъстоятелният длъжник запазва органното си представителство при упражняване на правата си в производството по несъстоятелност.

Предвид изложеното и като съобрази, че несъстоятелният длъжник, в качеството си на въззиваема страна, е призован и представляван от синдика, а не от органните си представители, евентуално от особен представител в хипотезата на чл.29 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, водещо до ограничаване на правото на защита на страна в процеса. Въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне на АС-Варна за ново произнасяне от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №49 от 12.03.2018г. по в.т.д.№653/2017г. на Апелативен съд- Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 265 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2553/2017 г. Докладчик: съдия Евгений Стайков Приложима ли е разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност?

Цитирани норми