Решение №111/17.05.2021 по дело №3516/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 111

    гр.София, 17.05.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

    Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3516 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл.290 ГПК.

    Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат Л. М. от АК-В. Т. срещу решение № 260228 от 29.07.2020 г. по в.гр.д.№ 1184/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 1071/02.03.2020 г. по гр.д.№ 5431/2018 г. на Районен съд Варна и е уважен предявения иск на П. С. С. против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата от 8519 лева, представляваща начислена по фактура № [ЕГН]/....... г. коригирана сметка за електроенергия, за периода от 09.02.2017 г. до 08.02.2018 г., на обект в [населено място], [улица].

    Касационното обжалване е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на решението по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.

    Допустимостта на иска се определя от наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, за които съдът следи служебно. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, който произтича и съдът винаги е длъжен да преценява, въз основа на конкретните обстоятелства по възникналия правен спор. В мотивите на т.2 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, е изяснено, че преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Отрицателният установителен иск е допустим в случай, че ищецът защитава свое право отричайки правото на ответника, което му пречи да осъществи собственото си право върху същия обект, т.е. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск ще е налице и когато ищецът може да придобие права, като отрече правото на ответника. Когато обаче за ищеца ще е невъзможно да придобие права, дори при позитивно за него решение, не може да се обоснове извод за правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. В тези случаи, произнасянето на съда при липса на положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск ще е основание за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството.

    В допълнение следва се посочи, че както първоинстанцонният съд, така и въззивният съд дължат произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, с оглед на което при твърдения за доставено на абоната определено количество електрическа енергия, цената на която е била коригирана след установяване на несъответствие между реално отчетената и доставената ел.енергия, съдът следва да даде отговор на всички доводи и възражения, след което да се произнесе по съществото на спора, като уважи или отхвърли иска. В случая, правният интерес от отрицателния установителен иск се обосновава с довод, че при позитивен за ищеца резултат, той може да получи обратно платената от него /след завеждане на делото/ коригирана сметка за електроенергия по фактура № [ЕГН]/....... г.

    Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд се е произнесъл в рамките на търсената от ищеца защита, поради което възражението на ответната страна за процесуална недопустимост на решението е неоснователно.

    С оглед дадения отговор, въззивната инстанция правилно приема, че искът на ищеца да се установи незаконосъобразно коригиране на сметката му като потребител на електроенергия е допустим и основателен, независимо че за същия период ищецът е погасил своето задължение на 07.06.2018 г., т.е след подаване на искова молба с вх.№ 25573/17.04.2018 г. С оглед данните по делото за вида и обема на търсената от страните защита, въззивният съд правилно е преценил допустимостта на иска по чл.124, ал.1 ГПК, но в нарушение на материалния закон е приел, че към датата на техническата проверка - 08.02.2018 г., следва да бъде спазено изискването на чл.47 ПИКЕЕ. С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г., петчленен състав

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари