Решение №111/31.10.2019 по дело №665/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
95 Shares

Анотация

Отговор

Съсобственикът на една вещ, независимо от обема на неговите права върху нея, може да я ревандикира изцяло от трето на съсобствеността лице, като в този случай той защитава правото си да ползва цялата вещ, съобразно правата си, съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Това се отнася и за всеки етажен собственик по отношение на общите части на сграда в режим на етажна собственост.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА, РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 665/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.290 ГПК – 293 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 379 от 06.11.2018г., постановено по гр.д.№ 593/2018г. на Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

Ответникът по жалбата Т. И. Т. изразява становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Претендира разноски.

Решението е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за проверка на неговата правилност.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 431 от 13.06.2018г. по гр.д. № 295/2017г. на Пещерския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Г. Т. против Т. И. Т. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от първия етаж /с идентификатор ****** по КККР на [населено място]/ на жилищна сграда и за осъждане на ответника да ѝ предаде владението върху имота.

По делото е установено, че с нот.акт № 268/1967г. Т. И. Т. /дядо на ответника/ е отстъпил безвъзмездно на сина си И. Т. Т. и на дъщеря си Е. Т. Б. да построят заедно с него триетажна къща в собственото му дворно място, като Т. И. Т. построи процесния първи етаж, а останалите два етажа да се построят съответно от неговите син и дъщеря. С нот.акт № 91/1986г. Т. Т. е прехвърлил на ответника този етаж от жилищната сграда срещу задължение за гледане и издръжка. Етажът е построен през 1965-1967г., частично вкопан в земята /от югозападната му страна/, и се състои от коридор, стая-кухня със светла височина 2,18 м., две жилищни стаи със светла височина 2,15 м., тъмно помещение и санитарно-битово помещение със светла височина 2,00 м., а над него са изградени три жилищни етажа, като първият от тях понастоящем е собственост на ищцата в първоинстанционното производство Г. Г. Т. по силата на договор за дарение, сключен с нот.акт № 97/1996г. Останалите два жилищни етажа са собственост на трети лица, като последният е изграден по силата на учредено с нот.акт № 40/1986г. право на надстрояване. Съгласно одобрения първоначален архитектурен проект процесният етаж е следвало да бъде вкопан до 1 м. под нивото на терена, а впоследствие е направена промяна на проекта, съгласно която същият има характер на сутерен като е предвидено да се изгради на нивото на терена.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесният етаж никога не е отговарял на нормативните изисквания за жилище, и по конкретно на тези действали към момента на построяването му (Строителни правила и норми за изграждане на населените места от 1959г./отм./, нито на действащите понастоящем (Закон за устройство на територията и Наредба № 7/2003г. за правила и норми за устройство на отделните територии). С оглед на това е направен извод, че етажът няма статут на самостоятелно жилище и на самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява обслужващо помещение от типа на складово /избено/ помещение, поради което не е могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка, нито може да бъде придобит по давност, респ. че сключеният с нот.акт № 91/1986г. договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД. Тъй като помещението не е придадено към отделен обект на собственост от жилищната сграда, съдът е приел, че то представлява обща част по предназначение, но че предявеният иск е неоснователен, тъй като от данните по делото не е установено, че ищцата е собственик именно на 1/2 ид.част от процесния етаж, нито може да се установи точно на каква част е собственик. Прието е също, че тя не може да ревандикира цялата вещ, тъй като искът не е предявен срещу трето за съсобствеността лице, а срещу съсобственик, при което ищецът задължително следва да установи правата си на собственост в имота, като материална предпоставка за уважаване иска за собственост.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е неправилно.

С оглед установените по делото факти, а именно, че процесният етаж от построяването му до сега никога не е отговарял на нормативните изисквания за жилище и не е самостоятелен обект на правото на собственост, а се състои от складови /избени/ помещения, въззивният съд правилно е приел, че сключеният с нот.акт № 91/1986г. алеаторен договор, от който ответникът черпи права, е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД и няма вещнопрехвърлително действие, нито етажът е могъл да бъде придобит от него по давностно владение. Независимо от това, крайният извод на съда, че предявеният ревандикационен иск подлежи на отхвърляне изцяло, тъй като от данните по делото не могат да се установят точно правата на ищцата в първоинстанционното производство и искът е насочен срещу съсобственик е неправилен. Съдът неправилно е приел, че процесният етаж представлява обща част по своето предназначение, тъй като в настоящия случай по делото е установено, че са налице достатъчно на брой избени помещения, които да могат бъдат придадени към съответните жилищни обекти в сградата с режим на етажна собственост, и в тази хипотеза тези помещения не представляват общи части по смисъла на закона /чл.38 ЗС/ и съответно могат да бъдат предмет на делба между собствениците на жилища в сградата. В случая няма никакво значение и какви са точно правата на ищцата върху него, тъй като спорът не е между неговите съсобственици, респ. между етажните собственици и решението по настоящото дело не би имало обвързващо действие по отношение на тях / чл.298 ГПК/. При положение, че договорът, от който ответникът черпи права върху този етаж на жилищната сграда, не е породил правно действие и при липсата на твърдения и данни същият да притежава права върху някой от самостоятелните обекти в сградата, изводът на съда, че искът е предявен срещу съсобственик не е подкрепен от доказателствата по делото и е произволен, направен в нарушение на чл.12 ГПК. Съсобственикът на една вещ, независимо от обема на неговите права върху нея, може да я ревандикира изцяло от трето на съсобствеността лице, като в този случай той защитава правото си да ползва цялата вещ, съобразно правата си, съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Това се отнася и за всеки етажен собственик по отношение на общите части на сграда в режим на етажна собственост. С оглед на казаното, след като по делото е установено, че ищцата притежава права върху спорния имот, без значение за изхода на спора е точно в какъв обем са тези права, и не е било необходимо това да се посочва в решението, т.е. постановяване на установителен диспозитив съгласно дадените с т.2А от ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС разяснения, което би имало значение в хипотезата, при която ищецът притежава права върху вещта, но претенцията му за предаване на нейното владение от ответника се отхвърля на друго основание.

Доводите на ответника, че касаторката не притежава права в първия жилищен етаж на сградата, респ. върху процесния етаж, тъй като в договора за дарение от 17.04.1996г., сключен с нот.акт № 97/1996г. не е посочено, че жилището се прехвърля с избено помещение, нито такова е посочено в договора за покупко-продажба /нот.акт № 174/1994г./, с който нейните праводатели са придобили имота, респ. че сделките са нищожни, са неоснователни. Това обстоятелство е ирелевантно, тъй като при прехвърляне на жилище от етажен собственик на трето лице, това лице придобива правата на своя праводател и върху акцесорните помещения към жилището, каквито са складовите /Р № 207 по гр.д.№ 867/10г. на ВКС, ІІ г.о. и др./, т.е. придобивайки право на собственост върху жилищен обект в сградата, ищцата, респ. нейните праводатели са придобили права и върху процесния сутеренен етаж. Представеното по делото решение от 23.07.1997г. по гр.д.№1589/1995г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлен искът на трети лица против ответника за разваляне на сключения с нот.акт № 91/1986г. алеаторен договор до размер на 6/10 ид.части е непротивопоставимо на ищцата по настоящото дело и е без значение за неговия изход. Допустимостта на касационната жалба няма никакво отношение към основанието, на което е допуснато касационното обжалване, след като касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което и направените в тази насока оплаквания също са неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че правната квалификация на основанията за допускане на касационно обжалване се прави от Върховния касационен съд въз основа на доводите на касатора, като за тези, посочени в чл.280, ал.2 ГПК, такива не е необходимо да бъдат и правени.

По основателността

С оглед изложеното и на основание чл. 293 ГПК, ал. 1 и 2 обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск с правна квалификация чл.108 ЗС следва да се уважи изцяло.

При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските /за разноски касаторката е осъдена само от първата инстанция/, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата следва да ѝ заплати направените разноски за всички инстанции в размер на 3356,15 лв., в т.ч. 2600 лв. разноски за възнаграждение на един адвокат.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

О т м е н я въззивно решение № 379 от 06.11.2018г., постановено по гр.д.№ 593/2018г. на Пазарджишкия окръжен съд и вместо него постановява:

О с ъ ж д а Т. И. Т. от [населено място] да предаде на Г. Г. Т. от [населено място] владението на първия /сутеренен/ етаж с идентификатор ****** на жилищна сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], построена в УПИ **** в кв.** по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ет.1 на основание чл.108 ЗС.

О с ъ ж д а Т. И. Т. да заплати на Г. Г. Т. сумата 3356,15 лв./три хиляди триста петдесет и шест лева и петнадесет стотинки/ разноски за всички инстанции.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. Докладчик: съдия Теодора Гроздева По някои въпроси на гражданския процес:
1. Относно цената на някои искове.
2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост.
3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.

Решение № 207 от 16.06.2011 г. по гр. д. № 867/2010 г. Докладчик: съдия Елса Ташева Относно характера на обособените избени помещения в една сграда,в която отделни жилищни обекти принадлежат на различни собственици и за възможността правото на собственост върху така обособените избени помещения да принадлежи на лица,които не притежават право на собственост върху самостоятелен жилищен обект,както и за обема права,прехвърлени по договор за продажба,имащ за предмет самостоятелно жилище в сграда в режим на етажна собственост.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите