Решение №111/06.11.2019 по дело №1260/2016

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Предявяването на частичен иск спира ли или прекъсва давността за цялото вземане при настъпило увеличение на иска в хода на съдебното производство и кой е началният момент, спрямо който се преценява спирането на давността по отношение на увеличената част от иска?

Отговор

Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право – при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. С увеличаване на исковата претнеция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, пр.1.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1260 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ против решение № 346/23.02.2016г. по т.д. № 5472/2015г. на Софийски апелативен съд, 6 с., с което е потвърдено решение № 1545/24.09.2015г. по т.д. № 1452/2013г. на Софийски градски съд, VI-9 с., с което касаторът е осъден да заплати на „Мартинели“ООД сумата от 130 143,76 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Имущества“, издадена на 24.10.2011г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Изразява становище, че за сумата, въведена като предмет на делото чрез допуснатото изменение на частичния иск, вземането е погасено по давност. Оспорва констатациите на въззивния съд за наличие на тотална щета по отношение на увредените движими вещи. Иска отмяна на атакуваното въззивно решение и отхвърляне изцяло на иска с присъждане на разноски за трите инстанции.

Ответникът по касационната жалба „Мартинели“ ООД оспорва основателността на същата с писмения си отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че в резултат на настъпило застрахователно събитие – наводнение в склад на ищеца в резултат на водопроводна авария, застраховани на „Мартинели“ООД движими вещи са били увредени. След обсъждане на заключението на експертизата, при съобразяване степента на увреждане, както и предвид естеството на търговската дейност на застрахования и на специфичния характер на движимите вещи – висококачествени мебели от малки и средни серии на италиански производители, решаващият съд е заключил, че извършването на ремонт на вещите в България би нарушило идентичността им, а оттук няма да отговори на очакванията на потребителите на такъв вид вещи – да получат оригинални мебели от реномирани италиански производители. Поради което застрахованото дружество няма да може да ги реализира в преработен вид на българския пазар. В резултат на което САС е достигнал до извод, че застрахователят следва да обезщети застрахования при условията на тотална щета чрез обезщетение съизмеримо с действителната пазарна цена на увредените вещи към момента на застрахователното събитие / 04.02.2012г./, която в случая според въззивната инстанция е равна на придобивната им цена /придобити в периода 2006г.-2011г./. Апелативният съд е приел за неоснователно възражението на касатора, че частта от исковата претенция, въведена в предмета на делото чрез увеличение на размера на иска в съдебно заседание на 03.06.2015г., е погасена по давност. Изложени са били съображения, че от настъпване на застрахователното събитие на 04.02.2012г. до подаване на исковата молба – 07.12.2012г. предвидената в чл. 197 КЗ /отм./ тригодишна давност не е била изтекла. Като е изходил от положението, че в настоящия казус искът е бил предявен като частичен и в хода на висящото по него производство е бил увеличен размерът му, решаващият съд е счел, че предявяването на иска е довело до прекъсване и спиране на погасителната давност и за непредявената със завеждане на иска част от вземането. Поради което искът по чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ е бил уважен като основателен.

Касационен въпрос

С определение № 335/26.06.2019г. по т.д. № 1260/2016г. на ВКС, I т.о. за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ред. преди изменението с ДВ бр.86/2017г./ е допуснато касационно обжалване по въпроса: Предявяването на частичен иск спира ли или прекъсва давността за цялото вземане при настъпило увеличение на иска в хода на съдебното производство и кой е началният момент, спрямо който се преценява спирането на давността по отношение на увеличената част от иска?

Мотиви

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:

С ТР № 3/2016г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. В съобразителната част по т.1 от същото Тълкувателно решение се посочва, че с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право – при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. С увеличаване на исковата претнеция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, пр.1.

По основателността

По същество на касационната жалба:

Предвид дадения отговор на правния въпрос обжалваното въззивно решение се явява частично неправилно, тъй като САС неправилно е приложил разпоредбите на чл. 116, б. б ЗЗД вр. чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, пр.1 вр. чл. 197 КЗ /отм./ като е приел, че висящото производство е довело до прекъсване и спиране на давността и по отношение на увеличения размер на иска. Увеличението на иска е било предприето в съдебно заседание на 03.06.2015г. Застрахователното събитие е настъпило на 04.02.2012г. Следователно към момента на увеличението на иска вземането в частта за сумата от 104 143,76лв. е погасено по давност и в тази част исковата претенция следва да се отхвърли.

По отношение на първоначално предявената с исковата молба от 07.12.2012г. част от вземането в размер на 26 000лв. искът се явява основателен. Изводът на въззивната инстанция относно настъпилата тотална щета в резултат на застрахователното събитие е обоснован от заключението на тричленната комплексна експертиза, която подробно излага констатациите си за организацията в складовото пространство / по отношение на начина на съхраняване на движимите вещи/; за съдържанието на изчерпателното описание, извършено от застрахователя на увредената стока; за характеристиките на стоката – италиански бутикови мебели, в стойността на които е вкючен авторски труд, поради което ремонтът им в България би нарушил авторските им права и автентичността им, именно поради които особености крайният клиент би ги закупил в първоначалното им, а не преработено състояние. Доводът на касатора, че липсващите към момента на огледа от вещите лица стоки / три позиции по списъка/, водят до заключение, че те са продадени и е възможно и в увреденото си състояние да се реализират на пазара, не е подкрепено с доказателства и от този факт не могат да се правят релевантни изводи по отношение състоянието и на останалите възприети и коментирани от вещите лица налични стоки.

Гореизложеното налага частична отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за отхвърляне на иска за разликата над 26 000лв. до 130 143,76лв., като за сумата от 26 000 лв. решението на САС следва да се остави в сила. Съобразно изхода от спора следва да се определят и дължимите разноски. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено решението на СГС за присъждане на разноски в полза на ищеца за разликата над 1319,69лв. до 6 605,75лв. За първата, въззивната и касационната инстанция в полза на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер на 14 639,24 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

Диспозитив

Водим от горното, съставът на ВКС, I т.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 346/23.02.2016г. по т.д. № 5472/2015г. на Софийски апелативен съд, 6 с. и потвърденото с него решение № 1545/24.09.2015г. по т.д. № 1452/2013г. на Софийски градски съд, VI-9 с. в частта, с която ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъдено да заплати на „Мартинели“ООД разликата над 26 000лв. до 130 143,76 лв.– застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Имущества“ № 2200110800R00899, издадена на 24.10.2011г., ведно със законната лихва връху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска – 10.12.2012г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените разноски за разликата над 1319,69лв. до 6 605,75лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХЪРЛЯ иска на на „Мартинели“ООД против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ за заплащане на разликата над 26 000лв. до 130 143,76 лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Имущества“ № 2200110800R00899, издадена на 24.10.2011г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346/23.02.2016г. по т.д. № 5472/2015г. на Софийски апелативен съд, 6 с. в частта, с която е потвърдено решение № 1545/24.09.2015г. по т.д. № 1452/2013г. на Софийски градски съд, VI-9 с. за осъждане на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ да заплати на „Мартинели“ООД сумата от 26 000лв.

ОСЪЖДА „Мартинели“ООД да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ сумата от 14 639,24 лв., представляваща сторените от последното разноски по спора във всички инстанции.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3/2016 г. Докладчик: съдия Емануела Балевска 1. Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?
2. Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?
3. Налице ли е процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо?


Цитирани норми