Решение №110/10.06.2021 по дело №551/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 110

    София, 10.06.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

    Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

    ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

    при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 551 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

    Образувано е по подадена от Г. И. П. молба с вх. № 25149237/20.10.2010г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 453646/19.07.2018г. по гр. дело № 28254/2015г. на Софийски районен съд, 43 състав, с което молителят е осъден да заплати на Й. И. Н., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата 4 200 лв. - обезщетение за ползване без основание на поземлен имот с идентификатор 68134.4357.111, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място],[жк], [улица], за периода: 08.07.2008г. - 03.07.2013г., ведно със законната лихва от 03.07.2013г. до окончателното изплащане.

    Молителят поддържа, че вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможност да участва в исковото производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, както и че не е бил надлежно представляван. Първото допуснато съществено процесуално нарушение според него е при връчването на препис от исковата молба и приложенията, счетено за редовно връчено чрез залепване на уведомление на входната врата на регистрирания негов настоящ адрес, на основание чл. 47 ГПК. Твърди, че не отговаря на истината удостоверяването от длъжностното лице - призовкар във върнатите в цялост призовки до постоянния и настоящия му адреси, съответно в [населено място] и в [населено място],[жк], че той не е открит на адресите и не е открито лице, което да получи съобщението, а съседите нямат информация за него. Поддържа, че живее на адреса в [населено място],[жк], регистриран като негов настоящ адрес, от 1987г. до настоящия момент, както и че в апартамент № 196 от същия вход живее сестрата на неговата съпруга, но нито той, нито членовете на неговото семейство или пък неговите съседи, са били търсени от призовкаря за връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея през 2015г.. Твърди също, че никога не е поставяно уведомление на входната врата на блока или на апартамента, в който живее, или пък върху пощенската му кутия, която се проверява редовно и върху която винаги е имало надпис “П.”, с отбелязан номер на апартамента. Поддържа, че чрез нередовното връчване на препис от исковата молба и приложенията от служител на съда е бил лишен от навременно участие в съдебния процес и неговите права са били нарушени поради защитата му, осъществявана от особен представител в хипотезата на член 47 ГПК, който не е бил наясно с фактологията във взаимоотношенията между страните. Второто наведено от молителя съществено процесуално нарушение касае връчването на препис от две определения на настоящия адрес на молителя на 13.04.2016г.. Този път същият призовкар, който не е открил адресата на настоящия му адрес при връчването на препис от исковата молба и приложенията - С. Х., е връчила безпроблемно препис от двете определения на съпругата на молителя. Счита, че не е имало причина за първоинстанционния съд да връчва препис от определенията на настоящия адрес на молителя, тъй като към този момент той е имал назначен особен представител, ако не е имал съмнения в редовността на връчването на преписите от исковата молба и приложенията. Твърди, че едно от връчените определения съдържа диспозитив за прекратяване на исковото производство, а това е заблудило молителя, че той няма повече процесуални задължения във връзка с делото. Счита, че в този момент назначеният особен представител е следвало да бъде освободен, тъй като молителят вече е бил уведомен лично и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари