Решение №109/20.07.2021 по дело №3617/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 109

    София, 20.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    при секретаря Ани Давидова

    изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    гр.дело № 3617 по описа за 2020 година

    Производство по чл.290 ГПК.

    С определение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на С. Х. И., Б.И. И., Х. И. Х. и Б. Г. Х. на въззивно решение № 4269/16.07.2020 г. по в. гр. д. № 15633/2019 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 260533/13.10.2020 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено решение № 233247/03.10.2019 г. по гр. д. № 15815/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени, предявените от касаторите против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, искове по чл. 238, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са присъдени съдебни разноски.

    Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос – „Следва ли починалият по време на работа от общо заболяване служител на МВР, на основание § 1, т. 8 от ДР на ЗМВР, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗМВР и § l, т. 6 от ДР на ЗМВР да се счита, че е загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения”

    Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното:

    Отговорът на поставения материалноправен въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.238,ал.2 ЗМВР, опредметена в решения по чл.290 ГПК,според която за уважаване на иска следва да се установи наличието на кумулативните предпоставки: че починалото лице е държавен служител в МВР; че е загинал при и по повод изпълнение на служебните си задължения; че е налице причинна връзка между смъртта и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал. В § 1, т. 4 ЗМВР е дадена легална дефиниция на понятието „загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения”. Това е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 2 и т. 3 на § 1 от закона. Съгласно § 1, т. 2 „действия при изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, а съгласно § 1, т. 3 „действия по повод изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях“.

    По касационните основания

    В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда относно липсата на причинна връзка между смъртта на наследодателя на касаторите /ищци и извършваните действия или бездействия,свързани с изпълняваната длъжност. Твърди се,че смъртта на наследодателя им е настъпила по време и по повод изпълнение на функциите му на държавен служител от органите на МВР,поради което е без значение обстоятелството,че смъртта е вследствие общо заболяване.Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.Претендират разноски за всички инстанции.

    Ответната страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР,счита касационната жалба за неоснователна ,тъй като въззивният съд не е нарушил императивни правни норми и изводите му за липсата на предпоставките за присъждане на еднократно обезщетение по чл.238,ал.2 ЗМВР са правилни и законосъобразни.Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.

    Релевираните касационни доводи са основателни.

    Въззивният съд ,за да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 238, ал. 2 ЗМВР в размер на по 17 253,60 лв.за всеки от ищците и с правно основание чл. 86 ЗЗД в

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари