*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
    • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

    Отговор
    За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 108

    гр.София 18.05.2022 г.

    в името на народа

    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

    МАРИЯ ХРИСТОВА

    при секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладвано Албена Бонева гр.дело № 862/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. С. А., чрез адв. М. П., против въззивно решение № III-128/12.11.2018 г., постановено по гр.д.№1261/2018 г. от Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав.

    Касационната жалба е приета за допустима от състава на ВКС в частта, с която са отхвърлени: главният иск за разликата над 947,34 лв. до 15 050,51 лв., акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 228,40 лв. до 460,64 лв. – натрупано мораторно обезщетение за периода 31.10.2015 г. -07.02.2016 г., както и след датата на подаване на исковата молба – 08.02.2016 г. до окончателното издължаване на главницата в размер на законната лихва; евентуалният иск в размер на 25 491,64 лв., акцесорният по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за времето 31.10.2015 г. – 08.02.2016 г. и след посочената дата до окончателното издължаване на главницата, както и относно съдебноделоводните разноски.

    Касационното обжалване е допуснато с определение № 92/18.02.2022 г. по следните въпроси: как се обезщетява положеният труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства от военнослужещия (т.е. работа при нормална продължителност на служебното време, което е надхвърлено с удължаването му), който не е компенсиран с почивка; от кой момент възниква вземането и откога започва да тече за него погасителната давност. По тях е дадено задължително тълкуване с Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 11.02.2022 г. по ТД № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС: Удължаването на работното време (служебно време) е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време – чл.136 от КТ, чл.194 от ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.12 г. на Министъра на отбраната. То се състои в установяване на работен ден с продължителност по-голяма от обичайната за съответния вид труд или категория работници и служители. Удължаването е допустимо не като постоянна, а като временна мярка – през отделни работни дни, и се компенсира ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари