Определение №108/12.02.2021 по дело №2615/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно критериите за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ:
Драгомир Драгнев, Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2615 по описа за 2020 г. приема следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. против решение № 1134 от 05.06.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 4096 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частите, с които е отменено решение № 3619 от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 8920 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с присъда № 146 от 25.05.2017 г. по н.о.х.д. № 9/2017 г. на Софийски градски съд, над размера от 5 000 лв. до 25 000 лв., обезщетение за имуществени вреди над размера от 1 200 лв. до 5 000 лв., постановено е друго решение, с което исковете за тези разлики са отхвърлени и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 25 000 лв. до 60 000 лв.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно критериите за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.

Мотиви

Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта относно обезщетението за имуществени вреди касае произнасяне по иск с цена 5 000 лв. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството трябва да бъде прекратено/т.1 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС/. В останалите части относно произнасянето по иска за неимуществени вреди с цена 60 000 лв. касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване в тези части Върховният касационен съд намира следното:

Прокуратурата на Република България е повдигнала на 15.07.2016 г. срещу Т. Д. Д. обвинение в извършено престъпление по чл.203, ал.1 НК във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, във връзка с чл.201 НК и чл.220, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от десет до двадесет години, глоба до шест хиляди лева и конфискация на цялото или на част от имуществото. С влязла в сила на 16.04.2018 г. присъда № 146 от 25.05.2017 г. по н.о.х.д. № 9/2017 г. на Софийски градски съд той е бил оправдан, след което е предявил срещу Прокуратурата иск за заплащане на 60 000 лв. обезщетение за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди. В исковата молба Т. Д. е посочил, че в периода от 1998 г. до 2001 г. е бил заместник министър на труда и социалната политика, главен редактор на вестник „Свободен народ“ за времето от 1993 г. до 1997 г., директор и издател на същия вестник през 2012-2013 г., заместник председател и председател на Съюза за стопанска инициатива в периода октомври 2003 г.-януари 2012 г., директор „Индустриални политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България от 2014 г., член на НСТС от 2003 г. до 2005 г., съпредседател на ПП „Свободен народ“ и бивш независим кандидат кмет на София, от 2001 г. до 2003 г. е съветник на председателя на КНСБ, в периода от 2002-до 2005 г. е експерт на Европейската комисия по въпросите на социалния диалог, от 2003 г. до 2005 г. е член на Икономическия и социален съвет на Република България. Подробно е описана професионалната му и научна квалификация: инженер, магистър по политология, доктор по социология, редовен доцент във Висшето училище по сигурност и икономика-Пловдив, преподавател в УНСС, автор на над 35 научни труда по огнеустойчивост на строителните конструкции и устойчивост на цилиндрични стоманени черупки, автор на над 50 труда по социология, политология, индустриални отношения и проблеми на сигурността, част от които са цитирани в исковата молба. Изтъкната е и активността му като главен редактор на електронното издание „Свободен народ онлайн“ и известен влогър със забележимо присъствие в социалните мрежи. Ищецът изрично е поискал обезщетение за неимуществените вреди, причинени от обвинението върху репутацията му, създадена от неговата професионална, научна и обществена дейност.

Без конкретни мотиви първоинстанционният съд е присъдил на ищеца обезщетение от 25 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от незаконното наказателно производство и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 60 000 лв.

Касационен въпрос

Въззивният съд е намалил обезщетението на 5 000 лв., приемайки, че ищецът е претърпял обичайните за такива случаи неимуществени вреди. Не е намерил за необходимо да обсъди подробно изложените в исковата молба твърдения за професионалната, научната и политическата кариера и за изградената в резултат от тази кариера репутация на ищеца. Не е посочил дали приема за доказани описаните в исковата молба обстоятелства относно професионалната и политическата дейност на ищеца, дали и по какъв начин е повлияло върху авторитета на ищеца незаконното наказателно преследване. Задоволил се е само да отбележи, че няма доказателства наказателното преследване да е препятствало развитието на ищеца в професионален план и че наказателното преследване не е било предмет на медийно отразяване от страна на прокуратурата. По този начин въззивният съд твърде ограничено е изтълкувал и приложил един от критериите за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост-общественият живот на ищеца. Съдът е свел този критерий само до професионална кариера в тесен смисъл. В цитираната от касатора практика на ВКС/решения № 27 от 27.2.2020 г. по гр. д. № 2614/2019 г. на III ГО, № 243 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1111/2019 г. на III ГО, № 220 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 490 от 2019 г. на III ГО и № 127 от 21.05.2019 г. по гр.д. № 1881/2018 г. на IV ГО/ е прието, че критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са отражението върху личния, обществения, социалния и професионалния живот, разгласата и публичността на обвинението, както и другите обстоятелства, имащи отношения към претърпените морални страдания. Следователно съдът е длъжен да прецени не само отражението на обвинението върху професионалното му развитие-упражняваното занятие с цел ежедневна издръжка. Трябва да се изследва и обществената и социална дейност на лицето, неговите научни, политически и други социални контакти и да се прецени дали и как незаконното обвинение е повлияло в цялост на общественото положение на лицето. Ето защо по повдигнатия от касатора въпрос даденото от въззивния съд разрешение по определяне размера на неимуществените вреди противоречи на практиката на ВКС. Затова решението на Софийския апелативен съд в частите, с които този съд се е произнесъл по иска за обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Диспозитив

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Д. Д. против решение № 1134 от 05.06.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 4096 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частта, с която е отменено решение № 3619 от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 8920 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с присъда № 146 от 25.05.2017 г. по н.о.х.д. № 9/2017 г. на Софийски градски съд, над размера от 1 200 лв. до 5 000 лв. и е постановено друго решение, с което искът за тази разлика е отхвърлен, КАТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1134 от 05.06.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 4096 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение 10 състав, в частите, с които е отменено решение № 3619 от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 8920 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с присъда № 146 от 25.05.2017 г. по н.о.х.д. № 9/2017 г. на Софийски градски съд, над размера от 5 000 лв. до 25 000 лв., постановено е друго решение, с което искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 25 000 лв. до 60 000 лв.

Дава на касатора едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.

Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалите части е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари