Решение №107/29.07.2021 по дело №5914/2015


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпроси

1. Относно начина на определяне на неимуществените вреди, след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?

2. Относно началния момент, от който се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 6 КЗПЧОС - от датата на деликта или от момента на постъпване на исковата молба в съда, както е сторил въззивния съд в разглеждания случай?

Отговори
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 5914 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на ищеца по делото- Н. М. Н. срещу въззивното решение от 2.2.15 г, постановено по гр.дело № 8089/12 г на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди, причинени от нарушено право на справедлив съдебен процес в разумен срок, по повод подадена от него тъжба с вх.№ 2523/7.9.2005 г е отхвърлен за разликата над сумата 1000 лв до сумата 5100 лв, както и в частта, с която законната лихва върху уважената главница е присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът по чл.49 ал.1 ЗЗД бъде уважен изцяло, а законната лихва върху претендираното обезщетение бъде присъдена от датата на деликта, а не от датата на постъпване на исковата молба в съда.Претендира разноски, сторени в производството пред съдилищата, представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Окръжен съд-Разград оспорва същата.Моли въззивното решение да бъде потвърдено.

С определение № 406 от 22.4.2016 г, постановено по гр.дело № 5914/2015 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване въззивното решение от 2.2.15 г, постановено по гр.дело № 8089/12 г на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди, причинени от нарушено право на справедлив съдебен процес в разумен срок, по повод подадена от него тъжба с вх.№ 2523/7.9.2005 г е отхвърлен за разликата над сумата 1000 лв до сумата 5100 лв, както и в частта, с която законната лихва върху уважената главница е присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда.

Касационни въпроси

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите 1/Относно начина на определяне на неимуществените вреди, след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД ; 2/Относно началния момент, от който се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл.6 КЗПЧОС - от датата на деликта или от момента на постъпване на исковата молба в съда, както е сторил въззивния съд в разглеждания случай.

Мотиви

От данните по делото се установява следното :

Н. М. Н. е предявил иск срещу Окръжен съд-Разград на основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на сумата 5 100, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен иск, чийто пълен размер е 500 000, като всички тези вреди са му причинени от поведението на съдебни състави на посочения съд, изразяващо се в незаконосъобразни действия, довели до забавяне на производството и до нарушаване правото му на справедлив съдебен процес, в разумен срок по чл. 6, ал. 1, изр. 1 КЗПЧОС, при разглеждане на подадената от Н. тъжба от 3.9.2005 г срещу лицето С. А. Х..

Ищецът извежда претенциите си за обезщетение от

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари