Решение №107/28.06.2021 по дело №426/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 107

    гр. София, 28 юни 2021 г

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

    АНТОАНЕТА ДАНОВА

    при секретаря Илияна Петкова

    и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова

    изслуша докладваното от

    съдия ИВАНОВА касационно дело № 426 по описа за 2021 г

    Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 1017 от 28.07.2020, по ВНОХД № 1332/19, с която е отменена осъдителна първоинстанционна присъда на Врачански окръжен съд № 17 от 2.07.2019, по НОХД № 264/18, и подсъдимият В. В. А. е признат за невинен в това, че от 6.02.2012 г до 27.04.2012 г, в [населено място], в качеството си на управител на „Т. С.“ О., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 1 431, 38 т слънчогледово семе и 1 311, 48 т пшеница, всичко на обща стойност 1 319 206, 50 лв, които владеел и пазел / на основание договор за отговорно пазене, сключен на 22.11.2011 г /, като обсебването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

    С първоинстанционната присъда подсъдимият В. В. А. е признат за виновен в това, че от 6.02.2012 г до 27.04.2012 г, в [населено място], в качеството си на управител на „Т. С.“ О., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 1 431, 38 т слънчогледово семе и 1 311, 48 т пшеница, всичко на обща стойност 1 319 206, 50 лв, които владеел и пазел / на основание договор за отговорно пазене, сключен на 22.11.2011 г /, като обсебването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „общ“ режим.

    С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Събраните доказателства са оценени превратно, което е довело до порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Не е доказателствено обезпечен изводът, че дружество „Д. А.“ Е., представлявано от св. К., не е собственик на инкриминираното зърно. Не са интерпретирани вярно писмените доказателства: договор за отговорно пазене, сключен на 22.11.2011 г между „Д. А.“ Е. и „Т. С.“ О., складовите разписки № 1 от 17.01.2012 г и № 2 от същата дата, протоколите за покупко-продажба на зърно, с които „Д. А.“ Е. е закупувало земеделска продукция. Неверен е изводът на съда, че липсват несъмнени доказателства за извършени от подсъдимия разпоредителни действия с инкриминираното количество зърно, тъй като в тази насока са налице писмени доказателства. Не е взето предвид, че съгласно клаузите на договора за отговорно пазене, сключен на 22.11.2011 г, дружеството, управлявано от подсъдимия, не е имало право да продава вещта, без изрично съгласие на съконтрахента си. Порочният анализ на доказателствата е обусловил неправилен извод относно съставомерността на деянието, с което е допуснато нарушение на материалния закон.

    С протеста се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

    В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста. Пледира да бъде оставен в сила въззивният акт.

    Защитата изразява становище за неоснователност на протеста и законосъобразност на оспорената въззивна присъда.

    Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.

    Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

    Релевираното нарушение

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари