Решение №107/06.08.2021 по дело №2019/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №4/06.01.2021 по дело №2019/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Чия е тежестта за доказване на възражение за съпричиняване на вредоносен резултат при деликт и може ли то да бъде прието за основателно въз основа на предположения и вероятности, които не са установени по несъмнен начин с доказателствата в процеса?

Следва ли да бъдат посочени в съдебното решение конкретни критерии при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:
ЕМИЛ ТОМОВ

Членове:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 2019 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ищцата Н. А. Г. срещу решение № 213 от 18.12.2019г. по в. гр. дело № 440/2019г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав, в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 50 ЗЗД срещу ответника „Център регион Груп“ ЕООД, за разликата над сумата 4 800 лв. до целия предявен размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните тела на С3 и С4, причинена от движима вещ, собственост на ответника - топка, атракцион „Зорб“, използвана от ищцата на 26.06.2011г. за спускане по полегат терен край лифта на [населено място], поради нарушени качества на вещта при спукване на топката в процеса на използването й, ведно със законната лихва от 21.10.2015г. до окончателното изплащане, и за разликата над сумата 3 797.60 лв. до целия предявен размер от 9 494 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт, изразяващи се в разходи за закупен имплант, за лечение и за рехабилитация и в пропуснати ползи като разлика между трудовото възнаграждение на ищцата за периода: 26.06.2011г. – 23.12.2011г. и полученото за същия период обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ, ведно със законната лихва от 21.10.2015г. до окончателното изплащане.

Касаторката - ищца поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и поради необоснованост, като моли то да бъде отменено и да й бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски пред трите инстанции. Счита, че неправилно въззивният съд е приел наличие на съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат чрез собственото й поведение по време на „зорбирането“ с атракционната топка „Зорб“, изразяващо се в нестягане на мускулатурата на тялото и в неправилно позициониране на главата по време на атракционното спускане, и в нарушение на предварително дадените й инстукции за безопасност от служители на ответника, както и в наличните й дегенеративни заболявания на гръбначния стълб и вестибуларния апарат. Твърди, че от една страна горепосочените съпричиняващи фактори не са доказани от ответника в процеса, а от друга страна, дори да бяха установени, те са неотносими към причиняването на процесните вреди, произтичащи от естеството на вещта (топката „Зорб“), която е надуваема и се е спукала при преминаване на препятствие на терена (дъсчената ограда). Поддържа също, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не удовлетворява критерия на чл. 52 ЗЗД за справедливост, като не са съобразени всички относими конкретни обстоятелства, от значение за определянето му съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., или не са взети в предвид в нужната им степен, при което то е занижено по размер.

Ответникът по касационната жалба - „Център регион Груп“ ЕООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност, като моли атакуваното въззивно решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

Ищцата Г. депозира по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и частна касационна жалба срещу определение № 101 от 16.03.2020г. по в.гр.д. №

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари