Решение №107/16.10.2019 по дело №3980/2018

Спорът е допускат до касация с Определение № 209 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 3980/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
95 Shares

Анотация

Въпрос

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Отговор

Когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до поземлен имот, правото на преминаване възникнало преди урегулирането му, не се погасява. В този план следва да е предвиден изход на имота към улица, към път или по изключение към алея в парк. В случаите, когато такъв достъп не е осигурен, не може да се приеме, че правото на преминаване /независимо от придобивното основание за възникването му/ следва да се счита за погасено с одобряването на плана. Горното следва именно от неговото предназначение и цел, които в настоящата хипотеза не са били реализирани.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
Камелия Маринова

Членове:
Веселка Марева, Емилия Донкова

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3980/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

С определение № 209 от 24.04.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 136 от 18.06.2018 г. по в. гр. д. № 138/2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 108/13.07.2017 г., постановено по гр. д. № 217/2017 г. на Балчишкия районен съд, допълнено с решение от 19.01.2018 г., с което предявените срещу ответниците по касация искове са уважени, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете са отхвърлени. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М., чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата. Поддържат, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него.

Мотиви

На така поставения материалноправен въпрос следва да се даде следният отговор:

Когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до поземлен имот, правото на преминаване възникнало преди урегулирането му, не се погасява. В този план следва да е предвиден изход на имота към улица, към път или по изключение към алея в парк. В случаите, когато такъв достъп не е осигурен, не може да се приеме, че правото на преминаване /независимо от придобивното основание за възникването му/ следва да се счита за погасено с одобряването на плана. Горното следва именно от неговото предназначение и цел, които в настоящата хипотеза не са били реализирани.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

Предмет на предявените от касатора срещу ответниците С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М. искове с правно основание чл.124 ГПК е установяване правото на преминаване през поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], който сервитут е придобил въз основа на сделка, евентуално на основание давностно владение, с обща площ от 196 кв. м. и дължина 45,74 м., по цялата западна част на имота, с описани координатни точки на приложение към съдебно-техническата експертиза, от собствения му имот с идентификатор *** до улицата, както и искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява правото на преминаване.

Ищецът е изложил твърдения, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */*** г., поправен с нотариален акт № */*** г., е придобил право на собственост върху парцел *-* в кв.* по регулационния план на [населено място], м. „Сборно място“, одобрен със заповед № 26/1985 г., ведно с учреденото по силата на нотариален акт № */* г., с който се легитимира неговият праводател, право на преминаване през съседния имот. В уточняваща молба пред въззивната инстанция е посочил, че първите двама ответници реално ползват съседния имот с идентификатор ***, а по силата на постановление за възлагане от 20.10.2014 г. същият е възложен на третия ответник /син на ответниците С. и Р. М./. Неоснователните действия, с които те му пречат да упражнява правото си, се изразяват в препятстване достъпа му до прохода откъм улицата /спиране на автомобили и създаване на други фактически пречки/.

Ответниците са противопоставили възражение, че данните по отношение на правото на преминаване са вписани в кадастралния регистър на 15.04.2016 г. въз основа на заявление на ищеца, както и че това право не може да бъде противопоставено на купувача на публичната продан.

Във въззивното решение е прието, че дори да се направи заключение, че е възникнало право на преминаване, същото е било погасено с влизането в сила на регулационния план от 1985 г. Към 2001 г., когато ищецът е закупил парцел *-* в кв.*, праводателите на ищеца не са били носители на това право. Изложени са и допълнителни съображения, че не е осъществено въведеното като евентуално придобивно основание – давностно владение, тъй като между ищеца и праводателя на ответниците е било постигнато съгласие, което сочи на осъществяването на търпимо действие. За ирелевантно е отчетено обстоятелството, че за ищеца не съществува друга възможност за достъп до собствения му имот. Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл. 192, ал. 1 ЗУТ и чл. 192, ал. 7 ЗУТ правото на преминаване се учредява със сключването на писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в имотния регистър, какъвто не е бил сключен в настоящата хипотеза. Правото на преминаване не е индивидуализирано в нотариалния акт на праводателя на ищеца и имотът на ответниците не е описан като обслужващ.

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от нотариален акт № */*** г. за покупко-продажба, поправен с нотариален акт № */*** г., ищецът е придобил право на собственост върху парцел *-* в кв.* по регулационния план на [населено място], м. „Сборно място“, одобрен със заповед № 26/1985 г., заедно с построената в него двуетажна вилна сграда, както и ведно с учреденото по силата на нотариален акт № */* г. право на преминаване през парцел *-* в кв.*. В цитирания нотариален акт са описани следните параметри на сервитута – дължина от 45 м. и широчина от 3 м., по цялата западна част от имота до улицата. Неговият праводател – П. Д. К. е закупил имот пл. сн. № * в м. „Ак Бунар“, землището на [населено място], като в полза на този имот е учредено право на преминаване за определената от ИК на Г. – [населено място] сума в размер на 292,71 лв., внесени с посочена квитанция в Д. от купувача на името на продавача.

С влязло в сила на 06.11.2014 г. постановление за възлагане на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], същият е възложен на ответника Т. С. М..

Установява се от писмо изх. № 20-32328/09.06.2016 г. на АГКК, че вписването на данните в кадастралния регистър по отношение на правото на преминаване през собствения на ответника имот, е извършено на 15.04.2016 г. въз основа на заявление на ищеца.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза със заповед № 26/04.11.1985 г. е одобрен регулационен план за вилна зона «Сборно място», [населено място]. На скица от 08.05.1986 г. с виза за парцел **.-* в кв.*, за проектиране и строителство на вилна постройка до 60 кв. м., очертанията на описания парцел съвпадат с отбелязания с молив на трасировъчен карнет към плана парцел *-* в кв.*, като допълнително с червен цвят по посока о. т. 164 е очертан пътен достъп с уширение в северния край. Този достъп е през съседния парцел *-* в кв.*, който е нанесен като незатворен /без четири граници/. Преди приемането на регулационния план на приложена скица № 92/20.02.1985 г. за имот пл. сн. № *, съдържаща извадка от кадастрален план, одобрен на 28.08.1978 г., с виза за проектиране на лека сглобяема постройка до 20 кв. м., е очертан графично пътен достъп до имота от юг с ширина 3 м. /видно и от писмо изх. № 94С-2287-21 от 15.11.2016 г. на главния архитект на [община], в което е посочено, че тази скица се съдържа в преписка по издадено разрешение за строеж № 284/08.10.1986 г./. При извършения оглед вещото лице е констатирало, че за обслужване на имот с идентификатор *** съществува пътен достъп с трайна настилка с ограда по западната граница на имот с идентификатор ***; поставена е обща метална двойна врата при входа за двата имота от улицата /ул. «3-та»/. Няма възможност за достъп /както транспортен, така и пешеходен/ от ул. № «4» поради голямата денивелация с подпорна стена към имот ***, както и през имоти *** и *, с които границата също е подпорна бетонна стена с височина 1,70 м. Общата площ на имот *** за достигане до имот ***, заключена между двете огради, улица «3-та» и южната граница на имота на ищеца е 196 кв. м., която площ се ползва за вход и обслужване и на двата имота.

От показанията на свидетелите К., А. и П., посочени от ищеца, се установяват следните факти: достъпът на ищеца до улицата се е осъществявал през имота на ответниците; предишният собственик на имот * също е минавал оттам; откъм имот * има поставена мрежа, а от страната на ответниците през 2005 г. един от предишните собственици е поставил «бордюри с цимент и мрежа», които впоследствие са паднали. П. път е бил толкова широк, с възможност «да мине кола». Предишните собственици са били съгласни Х. С. да минава през имота им. Ответниците са се противопоставили /уведомявали са полицията/ и не са му позволявали да влиза в имота им. Горното обстоятелство се установява и от показанията на третия свидетел. Първият свидетел е съсед и има непосредствени впечатления от 1988 г. Свидетелите А. и П. са изградили съответно оградата на ищеца и на предишния собственик на имот * /втората – през 2007 г., за да се обособи път/.

Видно от свидетелските показания на П. Р., Т., С. Р. и Н., ангажирани от ответниците, ищецът е минавал по «пътечка» покрай имот *; започнал е да минава по пътя в имот *, когато имотът е бил изнесен на публична продан. Свидетелката Т. /съдебен изпълнител/ посочва, че имотът е обект на принудително изпълнение от 2009 г.; виждала е «следи от минаване, влизане в имота», в него не е имало ясно оформена пътека. Трети лица не са предявявали претенции при извършване на изпълнителните действия.

По основателността

С оглед даденото разрешение на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно.

Въз основа на така обсъдените доказателства може да се направи заключение, че правото на преминаване е възникнало в полза на праводателя на ищеца по административен ред (чл. 208, ал. 1 ППЗТСУ /отм./) преди урегулирането на имотите. Спазването на изискванията, предвидени в цитираната разпоредба, е удостоверено в нотариален акт № */* г. за покупко-продажба, в който е обективирано установяването на право на преминаване за нуждите на П. Д. К.. В частта относно констатацията на нотариуса, че пред него са били представени съответните документи, необходими за изпълнение на административната процедура, нотариалният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Действително, в него не е посочено кой имот е обслужващ, но видно от графичните изображения на имотите, съдържащи се представените скици с визи за проектиране, предвиденият проход е през парцел *-* в кв.29. Към момента на сключване на договора за продажба през 2001 г. закупеният от ищеца парцел *-* в кв.29 по регулационния план на [населено място] не е имал осигурен достъп до улица. Следователно, към този момент, не е отпаднала нуждата от съществуването на проход през съседния имот, което би довело до автоматично прекратяване на правото.

Неоснователно е възражението на ответниците по касация, че правото на преминаване не може да бъде противопоставено на купувача на публичната продан, тъй като е вписано в кадастралния регистър на 15.04.2016 г. /след влизането в сила на постановлението за възлагане/. Вписването в този регистър не е правопораждащ юридически факт за възникване на правото. Същото има само оповестително и защитно действие по отношение на третите лица.

В обобщение следва да се приеме, че по безспорен начин е установено съществуването на право на преминаване, което е било прехвърлено заедно със собствеността върху господстващия имот. Исковете за установяване на принадлежността му в полза на ищеца като собственик на поземлен имот с идентификатор *** подлежат на уважаване.

Основателни са и негаторните искове за преустановяване на неоснователните действия, с които ответниците пречат на ищеца да упражнява правото си, като му препятстват достъпа до собствения му имот. Видно от събраните гласни доказателства, създаването на такива пречки се изразява в забраната да преминава през имота им, сезирането на полицията, че нарушава правото им на собственост. Тези действия са осъществявани както от ответника Т. М. като собственик на имот с идентификатор ***, така и от ответниците С. и Р. М., които осъществяват фактическата власт върху същия.

Неправилни са изводите на въззивния съд, че правото на преминаване не е възникнало, тъй като към момента на сключване на договора за продажба от 2001 г. не е било притежавано от праводателя на ищеца, както и че дори да се приеме неговото възникване през 1978 г., то е било погасено с влизането в сила на регулационния план, довели до отхвърляне на предявените искове. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Исковете подлежат на уважаване, като в полза на ищеца следва да се признае съществуването на право на преминаване през поземлен имот с идентификатор *** и ответниците бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява същото.

С оглед изхода на делото ответниците по касация дължат заплащане на направените разноски, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 880 лв.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 136 от 18.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 138/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Х. С. С. срещу С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Х. С. С. като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] притежава право на преминаване през поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], който сервитут е възникнал по административен ред в полза на гореописания имот и е бил придобит със закупуването му с договор за покупко-продажба от *** г., с обща площ от 196 кв. м. и дължина 45,74 м., по цялата западна част на имот с идентификатор ***, от собствения на ищеца имот с идентификатор *** до улицата, с описани координатни точки и координатен регистър на приложения към съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, които приподписани от състава на съда представляват неразделна част от съдебното решение.

ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Х. С. С. да упражнява правото си на преминаване през поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].

Осъжда С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М. да заплатят на Х. С. С. сумата 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща направени разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Определение № 209 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 3980/2018 г. Докладчик: съдия Емилия Донкова Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите