Решение № 1069 от 18.12.2006 г. по гр. д. № 621/2006 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

Съгласно чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Несъмнено правен интерес у ищеца в качеството му на съдружник е налице, предвид установената нужда от допълнителни средства за осъществяване дейността на "В." ООД, в който смисъл е и приетото решение за допълнителни парични вноски от ОС на съдружниците на "В." ООД от 24.07.2002 г. Ето защо в случая са налице предпоставките на чл. 74 ЗЗД и предявените в обективно и пасивно съединение искове от ищеца са суброгаторни и черпят своето правно основание в разпоредбата на чл. 74 ЗЗД.


Производството е по чл. 218а, ал. 1, б.  б ГПК /отм./.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на С. М. Н. от г. Д. срещу въззивното решение от 13.02.2006 г. по гр. д. № 850/2005 г. на АС – гр. П.

Оплакванията, развити в касационната жалба са за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.

Ответниците по жалбата поддържат, че същата е неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от страна в процеса, имаща право на жалба и е процесуално допустима.

ВКС – Търговска колегия, II-ро отд. като провери обжалваното решение с оглед заявените в касационната жалба отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ намира, че жалбата е основателна.

С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 22.07.2005 г. по г. д. № 1168/2003 г. на ОС – гр. Х., с което са отхвърлени предявените в обективно и пасивно съединение искове от С. М. Н. от Г. Д. срещу „П. ФС“ ООД – гр. Д., Л. К. Б., Я. Г. Я., Д. А. Я. и Ж. Г. Ж., всичките от гр. Д. за заплащане от всеки един от ответниците по 13000 лв., представляващи допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134, ал. 1 ТЗ, внесени от ищеца вместо от ответниците.

В съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е прието, че ищецът не е доказал сключване на договори за заем за процесните суми от 13 000 лв. с ответниците, обстоятелство което налагало извода, че от внесените от ищеца 78 000 лв. само с 13 000 лв. е погасено задължението на ищеца за внасяне на допълнителна парична вноска, а останалите внесени от него 65 000 лв., предмет на иска са внесени от него на собствено основание в дружеството, но не за сметка на останалите съдружници.

Мотиви

ВКС – ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо.

По делото е установено, че с решение на ОС на съдружниците на „В.“ ООД от 24.07.2002 г. е прието решение за допълнителни парични вноски, които следва да бъдат направени от съдружниците в размер на 13 000 лв. Към датата на решението на ОС от 24.07.2002 г. съдружници във „В.“ ООД са „П. ФС“ ООД – Г. Д., Л. К. Б., Я. Г. Я., Д. А. Я. и Ж. Г. Ж., всичките от гр. Д.

Ищецът поддържа в исковата молба и в хода на делото, че поради липса на средства у съдружниците на „В.“ ООД е постигната договореност той да внесе дължимата сума, представляваща допълнителна парична вноска, възлизаща на 78 000 лв., обстоятелство което удостоверява с приложената по делото квитанция към приходен касов ордер от 29.07.2002 г. за тази сума.

По делото не се спори, че ищецът е внесъл в касата на „В.“ ООД на 29.07.2002 г. сумата 78 000 лв.

Спорен по делото е въпроса за основанието на внесената от ищеца сума, съответно дължи ли се връщане на тази сума от ответниците.

По делото са представени копия от разписки, подписани от Я. Г. Я., съуправител на „В.“ ООД, с които той удостоверява получаване на допълнителни парични вноски от Л. К. Б. лично и за „П. ФС“ ООД, Д. А. Я. и Ж. Г. Ж. – срвн. л. 51 – 53. Тези писмени доказателства не са били обсъдени от въззивния съд, а те са от съществено значение за изхода на делото. В тази връзка е останал неизяснен въпроса имало ли е договореност и каква между ищеца и Я. Г. Я., съуправител на „В.“ ООД с оглед изясняване основанието на внесената от ищеца сума – като внесена от името на ищеца за сметка на ответниците или от името и за сметка на ищеца.

Ищецът не е поддържал заемни отношения между него и ответниците, породени от сключени между тях договори за заем, нито наличието на такива е установено по делото, обстоятелство което прави разгледаните искове от въззивния съд на непредявено основание.

В настоящия случай е налице безспорно установено плащане от страна на ищеца в касата на „В.“ ООД на 29.07.2002 г. на сумата 78 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134, ал. 1 ТЗ. По делото не са представени доказателства обосноваващи лично задължение на ищеца спрямо „В.“ ООД, възлизащо на внесената от него сума, възлизаща на 78 000 лв. Следователно се налага извода, че той е погасил чуждо задължение, а именно това на останалите съдружници за внасяне на допълнителни парични вноски.

Съгласно чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Несъмнено правен интерес у ищеца в качеството му на съдружник е налице, предвид установената нужда от допълнителни средства за осъществяване дейността на „В.“ ООД, в който смисъл е и приетото решение за допълнителни парични вноски от ОС на съдружниците на „В.“ ООД от 24.07.2002 г. Ето защо в случая са налице предпоставките на чл. 74 ЗЗД и предявените в обективно и пасивно съединение искове от ищеца са суброгаторни и черпят своето правно основание в разпоредбата на чл. 74 ЗЗД.

Като е разгледал исковете на друго правно основание въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. П.

Диспозитив

Водим от горното на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК /отм./ ВКС – ТК,

РЕШИ:

Обезсилва въззивното решение от 13.02.2006 г. по гр. д. 850/2005 г. на АС – гр. П.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. П.


Свързани съдебни актове

Решение № 459 от 08.06.2010 г. по гр.д. № 1238/2009 г. Докладчик: съдия Веска Райчева Относно възможността да се получи правна защита при допуснато разместване на ценности от една правна сфера към друга, било като това стане ч. иск, основан на неоснователното обогатяване или регресен такъв предявен по реда на чл. 74 ЗЗД, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата.

Цитирани норми