Определение №106/19.05.2021 по дело №955/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 106

    гр. София, 19.05.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 955 по описа за 2021г.

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ищеца Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. В. Б. – С. срещу решение № 261963 от 21.12.2020г. по гр. дело № 13972/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав.

    Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК.

    Ответниците „Флекс Джоб“ ООД, [населено място] и „Флекс Холд“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. С. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното решение пред ВКС съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Излага евентуални доводи за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

    Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С посочената императивна разпоредба е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. По отношение на понятието „търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор за обявяване недействителността на сделки с намерение да се увредят публичните взискатели на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

    В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 192949 от 15.08.2019г. по гр. дело № 42979/2018г. на Софийски районен съд, 144 състав, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите против „Флекс джоб“ ООД и „Флекс холд“ ЕООД иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване недействителността спрямо ищеца на договор за покупко-продажба на МПС от 08.02.2016г. – ремарке за лек автомобил, марка Хоби, модел 495 с рег. [рег.номер на МПС] и договор за покупко-продажба на МПС от 08.02.2016г. – лек автомобил Ланд Ровър, модел Дискавъри 3, рег. [рег.номер на МПС] . Предвид обстоятелството, че предмет на спора са две сделки, настоящият съдебен състав счита, че се касае до два обективно съединени иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Всеки от предявените искове е с цена под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв., предвид цената на стойността на договорите – съответно 2 000 лв. и 6 000 лв.

    Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответниците направените разноски за настоящото производство – на всеки по 350 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

    Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

    О П Р Е Д Е Л И :

    ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари