Решение №106/17.11.2020 по дело №4070/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Какви са предпоставките за придобиване на право на собственост от лечебните заведения при тяхното преобразуване от публични здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества по реда на чл.101, чл.102 или чл.103 от Закона за лечебните заведения?

Отговор

Предпоставките за придобиване на право на собственост от лечебните заведения при тяхното преобразуване от публични здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества по реда на чл.101 ЗЛЗ, чл.102 ЗЛЗ или чл.103 ЗЛЗ са посочени в чл.104 ЗЛЗ. Съгласно тази разпоредба, с преобразуването на публичните здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества /което се извършва по реда на чл.101 ЗЛЗ, чл. 102 ЗЛЗ или чл. 103 ЗЛЗ със заповед на Министъра на здравеопазването/, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество- държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата.

Следователно фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.104 ЗЛЗ, включва четири елемента: 1. Държавата или общината да е собственик на конкретното имущество; 2. Имуществото да е предоставено за стопанисване и управление на публичното здравно заведение; 3. Имуществото да е включено в баланса на здравното заведение и 4. Да е издадена заповед на Министъра на здравеопазването за преобразуване на публичното здравно заведение в лечебно заведение- еднолично търговско дружество. За придобиването от създаденото лечебно заведение- еднолично търговско дружество на имуществото, когато то е било общинска собственост, не е нужно решение на Общинския съвет на общината- собственик на това имущество. Достатъчно е да е издадена заповед на Министъра на здравеопазването за преобразуването на публичното здравно заведение в лечебно заведение- еднолично търговско дружество.


Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4070 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение- Велингра“ ЕООД срещу решение № 251 от 02.07.2019 г. по в.гр.д.№ 295 от 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 65 от 12.03.2019 г. по гр.д.№ 868 от 2018 г. на Велинградския районен съд в обжалваната му част, с която на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на Община Сърница, че „МБАЛ- В.“ Е. е собственик на едноетажна масивна сграда за почивна база № 1, със застроена площ от 152 кв.м., построена в поземлен имот № ….., находящ се в землището на [населено място], м.„О.“, ЕКАТТЕ 70648 и вместо това е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост на тази сграда.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора „МБАЛ-В.“ Е. поддържа жалбата. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на иска. Евентуално- моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В писмен отговор пълномощникът на ответника по жалбата Община Сърница оспорва същата.

Касационен въпрос

С определение № 112 от 19.03.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставени от касатора въпроси, които обобщено се свеждат до следния въпрос: какви са предпоставките за придобиване на право на собственост от лечебните заведения при тяхното преобразуване от публични здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества по реда на чл.101 ЗЛЗ, чл.102 ЗЛЗ или чл.103 ЗЛЗ (Закона за лечебните заведения).

Мотиви

По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. приема следното: Предпоставките за придобиване на право на собственост от лечебните заведения при тяхното преобразуване от публични здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества по реда на чл.101 ЗЛЗ, чл.102 ЗЛЗ или чл.103 ЗЛЗ са посочени в чл.104 ЗЛЗ. Съгласно тази разпоредба, с преобразуването на публичните здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества /което се извършва по реда на чл.101 ЗЛЗ, чл. 102 ЗЛЗ или чл. 103 ЗЛЗ със заповед на Министъра на здравеопазването/, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество- държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата.

Следователно фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.104 ЗЛЗ, включва четири елемента: 1. Държавата или общината да е собственик на конкретното имущество; 2. Имуществото да е предоставено за стопанисване и управление на публичното здравно заведение; 3. Имуществото да е включено в баланса на здравното заведение и 4. Да е издадена заповед на Министъра на здравеопазването за преобразуване на публичното здравно заведение в лечебно заведение- еднолично търговско дружество. За придобиването от създаденото лечебно заведение- еднолично търговско дружество на имуществото, когато то е било общинска собственост, не е нужно решение на Общинския съвет на общината- собственик на това имущество. Достатъчно е да е издадена заповед на Министъра на здравеопазването за преобразуването на публичното здравно заведение в лечебно заведение- еднолично търговско дружество.

Предоставянето за стопанисване и управление на публичното здравно заведение на имущество, което е държавна или общинска собственост, се е извършвало с административни актове съответно на държавата или на общината. В рамките на възникнал гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление може да бъде доказвано както с преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна или общинска собственост, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарни книги и др. В този смисъл са мотивите към т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата.

Включването на имуществото в баланса на здравното заведение също може да бъде доказвано с непреки доказателства- извлечения от счетоводния баланс, от имотни ведомости и от инвентарни книги, удостоверения и др. подобни.

При преобразуването на публичните здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества, извършено по реда на чл.101 ЗЛЗ, чл.102 ЗЛЗ или чл.103 ЗЛЗ от 1999 г., не е приложима Наредбата за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуване и преобразуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, приета с ПМС № 179 от 19.09.1991 г. поради следното: Видно от пар.2 от ПЗР на горепосочената наредба /предишен пар.1, ДВ, бр.12 от 1996 г./, тя е издадена на основание чл.1, ал.2 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество от 1991 г. и чл.29 от Закона за счетоводството. Съгласно пар.6 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество от 1991 г., този закон се прилага само до приемането на закон по чл.62, ал.1 ТЗ, съответно на Закона за приватизацията. В случая такива закони /Закон за преобразуване и праватизация на държавни и общински предприятия и Закон за лечебните заведения/ са приети съответно през 1992 г. и 1999 г., поради което след 1992 г. Законът за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество от 1991 г. не се прилага. Съответно след 1992 г. не се прилагат и издадените по приложението на този закон наредби, включително и Наредбата за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуване и преобразуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, приета с ПМС № 179 от 19.09.1991 г.

По основателността

По съществото на спора: Ищецът „МБАЛ- В.“ Е. е предявил установителен иск за собственост на почивна база № 1 в [населено място], м. „О.“, като основава правата си на собственост върху тази сграда с придобиване по реда на чл.104 ЗЛЗ. Искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен, тъй като по делото са събрани надлежни доказателства за осъществяването на четирите елемента от фактическия състав на придобивния способ по чл.104 ЗЛЗ:

1. Има издадена заповед на Министъра на здравеопазването за преобразуване на Общинска болница- В. в „МБАЛ- В.“ Е.- заповед № РД-20-31 от 01.08.2000 г.

2. Не се спори между страните, че до 2000 г. процесната сграда е била собственост на [община]. Именно от тази община и двете страни по делото твърдят, че са придобили правото си на собственост.

3. Установено е, че процесната сграда- почивна база № 1 в [населено място], м. „О.“- е била предоставена за стопанисване и управление на Общинска болница- В.. Това обстоятелство се доказва косвено от акта за общинска собственост № 2 от 27.06.1997 г., в който изрично е отбелязано, че масивната сграда от 152 кв.м., представляваща почивна база в [населено място], м.“О.“, е предоставена за стопанисване и управление на Общинска болница- В.. Съгласно приетото в т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, доказването на това обстоятелство може да се извърши и с косвени доказателства /като актове за държавна или общинска собственост, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в интентарни книги и др./, какъвто в случая е представения по делото акт за общинска собственост № 2 от 27.06.1997 г.

От друга страна, отбелязаното в акта за общинска собственост № 2 от 27.06.1997 г. е признание на този факт /факта на предоставяне на почивната база за стопанисване и управление на Общинска болница- В./ от страна на [община], което признание обвързва и правоприемника на [община]- в случая ответника [община], образувана въз основа на Указ на президента на РБ от 01.01.2015 г., чрез отделяне от [община]. След като към 01.01.2015 г. [община] не е била собственик на процесната сграда, а много преди това я е предоставила за стопанисване и управление на Общинската болница в [населено място] и сградата е била включена в капитала на преобразуваното Е. „МБАЛ- В.“, правоприемникът на [община]- [община] не би могъл да притежава нещо повече от праводателя си. Доказателство, че [община] не е придобила от [община] процесната сграда, е и своевременно представения от [община] с отговора на исковата молба и приет като доказателство по делото приемо-предавателен протокол от 27.04.2015 г., в който процесната сграда не е описана- посоченото е, че [община] предава на [община] парцела, върху който е построена сградата /парцел ….., който е с площ от 980 кв.м./, но не и сградата с обща застроена площ от 152 кв.м.

4. Доказано е и че към датата на преобразуването на Общинска болница- В. в лечебно заведение- Е. с общинско имущество през 2000 г. процесната сграда е била включена в баланса на Общинска болница- В.: Действително, с определение от съдебно заседание от 20.12.2018 г. първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото някои от представените от ищеца документи, удостоверяващи включването на процесната сграда в баланса на общинската болница във В..

Измежду тези доказателства е писмо- удостоверение № 583 от 18.02.1997 г. от Общинска болница- В., в което е удостоверено, че процесната почивна база в [населено място] е заведена в уставния фонд на общинската болница по сметка 203. Видно от писмения отговор, становищата на ответника и протоколите от проведените съдебни заседания, въпросното писмо не е било своевременно оспорено от ответника [община]. Липсва и изрично искане за представяне на оригинала от писмото. Въпреки това оригиналът на писмото е бил представен от ищеца /лист 108 от делото на първоинстанционния съд/. Затова напълно неправилно с определението от съдебно заседание от 20.12.2018 г. това писмо е изключено от доказателствата по делото.

Измежду изключените доказателства е и баланса на болницата към 31.12.2000 г., изготвен на 26.03.2001 г., който също неправилно е изключен от доказателствата, макар че по делото е представен оригинал от баланса- на лист 106 от делото на първоинстанционния съд.

Дори и да не се вземат предвид тези неправилно изключени от доказателствата писмени документи, настоящият състав на ВКС приема, че включването на процесната сграда в баланса на Общинска болница- В. към 2000 г. е доказано поради следното: Съгласно решение № 194 от 19.07.2000 г. на ОбС-В. и заповед № РД-20-31 от 01.08.2000 г. на Министъра на здравеопазването, при преобразуването „МБАЛ- В.“ Е. поема активите и пасивите на общинската болница във В. по баланса към 30.06.2000 г. и в капитала на Е. се включват Д. на стойност 579 000 лв., съгласно баланса от 30.06.2000 г. Видно от представения по делото баланс към 30.06.2000 г. /чийто оригинал се намира по фирменото дело за регистрацията на преобразуването на Общинската болница в Е.- ф.д.№ 1274 от 2000 г. на ОС- Пазарджик/, към датата на преобразуването през 2000 г. Общинската болница в [населено място] е притежавала Д. на стойност 579 000 лв., от които 220 000 лв. по сметка 203 „Сгради, земи, гори и трайни насаждения“. От приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза на в.л.Л. Ц. се установява, че стойността на двете притежавани от Общинска болница- В. сгради /основната сграда на болницата, находяща се в [населено място] и процесната сграда в [населено място], м.“О.“/ е общо 220 000 лв., тоест напълно съответства на посоченото по сметка 203 в баланса от 30.06.2000 г.

Неоснователно е прието от въззивния съд, че за включването на имота в баланса на общинската болница и по-късно на преобразуваното Е. е било нужно да бъде спазен реда за оценка на имота, предвиден в Наредбата за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуване и преобразуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, приета с ПМС № 179 от 19.09.1991 г. Както бе посочено по-горе, при отговора на поставения правен въпрос, горепосочената наредба не се е прилагала към 2000 г., когато Общинска болница- В. е била преобразувана в „МБАЛ- В.“ Е..

Неоснователно е прието от въззивния съд и че представените по делото извлечения от счетноводните баланси на болницата не доказват включването на процесния имот в баланса на Общинска болница- В., тъй като във всички документи на счетоводството на болницата към процесната дата активите на последната били посочени само стойностно, и то сумарно /в нито един от документите нямало посочване на натуралното изражение на Д. и по-конкретно на сгради, земи, гори и трайни насаждения/. Съгласно действащия към момента на преобразуването през 2000 г. Закон за счетоводството от 1991 г. /отменен през 2002 г./, в баланса на предприятието, по сметка 203 се посочва общата счетоводна стойност на притежаваните сгради, земя, гори и трайни насаждения, без всеки един от тези имоти да се описва конкретно. В този смисъл са чл.40, ал.1, чл.41, ал.1 и приложение № 1 към чл.40, ал.1 от Закона за счетоводството от 1991 г. Поради това за доказване, че процесният имот е бил включен в баланса на Общинска болница- В. към 2000 г. достатъчно е приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, според което посочената в баланса на болницата от 30.06.2000 г. обща стойност на имотите по сметка 203 /220000 лв./ отговаря на общата стойност на двата имота, притежавани от Общинска болница- В.: основната сграда на болницата, находяща се в [населено място] и процесната сграда в [населено място], м.“О.“.

Поради гореизложеното решението на Пазарджишкия окръжен съд следва да се отмени и вместо него следва да бъде постановено ново решение за уважаване на предявения от „МБАЛ- В.“ Е. срещу [община] положителен установителен иск за собственост за процесната сграда.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 4 330 лв., представляващи 50 лв. държавна такса за завеждане на делото, 2000 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 200 лв. възнаграждение за вещо лице, 1000 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 50 лв. за разглеждане на касационната жалба и 1000 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Диспозитив

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 251 от 02.07.2019 г. по в.гр.д.№ 295 от 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Община Сърница със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], че „Многопрофилна болница за активно лечение- Велинград“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] собственик на следния имот: едноетажна масивна сграда за почивна база № 1, със застроена площ от 152 кв.м., построена в поземлен имот № ….., находящ се в землището на [населено място], м.„О.“, ЕКАТТЕ 70648.

ОСЪЖДА Ообщина Сърница с горепосочения адрес да заплати на „МБАЛ- Велинград“ ЕООД на основание чл.78 ГПК сумата 4 330 лв. /четири хиляди триста и тридесет лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини