Определение №105/19.02.2021 по дело №351/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП клауза в застрахователен договор в която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове „Смърт”, „Пълна трайна неработоспособност (неработоспособност) и „Временна нетрудоспособност (неработоспособност) са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362 КЗ?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
Дария Проданова

Членове:
Кристияна Генковска, Анжелина Христова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 351 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на Я. П. Я. срещу Решение № 604 от 18.11.2019 год. по гр.д.№ 1261/2019 год. с което Старозагорският окръжен съд е потвърдил Решение № 45 от 19.03.2019 год. по гр.д.№ 723/2018 год. на Районен съд [населено място]. С него е бил отхвърлен предявеният от Я. Я. срещу „ОББ-Животозастраховане”ЕАД иск с правно основание чл.382 ал.1 КЗ вр. чл.134 ал.1 ЗЗД за сумата 23000 лв.

Мотиви

Легитимацията на ищцата произтича от качеството и на наследник на П. Я. А. – неин баща, който е починал на 27.04.2018 год. А. е имал качеството на кредитополучател по два договора с кредитодател „Обединена Българска банка”АД. Няма спор, че и по отношение на двата договора с цел обезпечаване на риска от неизпълнение на задълженията по кредитите са сключени застраховки „Живот” със застраховащ П. А., застраховател „ОББ-Животозастраховане”АД и с бенефициер кредитодателя „ОББ”АД. Застраховката по първия договор е от 19.07.2017 год., а по втория – 12.02.2018 год. Както бе посочено по-горе, А. е починал на 27.04.2018 год. в рамките на срока за застрахователна закрила.

Предвид неиздължената сума по първия кредит 20000 лв. и по втория – 3000 лв., неговата дъщеря и наследница, встъпвайки в кредитните му задължения му е встъпила и в правата му по застраховките за обезпечаването им. Няма спор, че не е налице пълно или частично извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение, поради което претенцията е предявена по съдебен ред с петитум исковата сума да бъде заплатена в полза на „ОББ”АД. При условията на евентуалност в случай, че кредитодателят откаже да приеме плащането на застрахователното обезщетение, то да бъде заплатена на ищцата с цел погасяване на кредитните задължения.

Първоинстанционният съд е конституирал „ОББ”АД като съищец в процеса при посочено правно основание чл.26 ал.4 ГПК.

Последователно подържаната теза на ответника е, че не дължи плащане, тъй като е налице изключен застрахователен риск по отношение на причината за смъртта на застрахования наследодател. Позоваването на застрахователя е на съдържащата се двата договор клауза с текст „Всеки случай на смърт, причинена или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от някой от следните фактори не се покрива от настоящата полица: всякакви заболявания и неработоспособност (нетрудоспособност) за които застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза или от които застрахованият клиент е бил лекуван или за които е получавал лекарства преди датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка или преди датата на възстановяване на застрахователното покритие, в случай на отпадане при неплащане”. Тъй като причина за смъртта на А. е било негово заболяване, датиращо от 2011 год., застрахователят счита, че обезщетение не се дължи.

„ОББ”АД в качеството на съищец не е изразил становище по спора, а само по отношение на доказателствените искания.

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че клаузата (идентична и за двата договора) цитирана по-горе, не е неравноправна по смисъла на 143 ЗЗП и чл.145 ЗЗП и е породила правно действие. Поради това, че причина за смъртта на застрахования е заболяване, предхождащо застраховката за което той е знаел и е бил уведомен за спорната клауза, то застрахователната закрила по отношение на него е изключена и обезщетение не се дължи. Счел е за преклудирано (направено едва в писмената защита) възражение на ищцата, че наследодателят и не е бил запознат с Общите условия. Независимо от това, посочил е, че т.нар. „Условия на застраховането”, съдържащи спорната клауза са му били връчени, което той е удостоверил с подписа си.

Сезиран с въззивната жалба на ищцата Я. Я., съставът на СтЗОС също е счел за неоснователно твърдението и, че П. А. не е бил запознат с Общите условия. Счел е за законосъобразен изводът на РРС, че спорната клауза не е неравноправна и поради това е породила правно действие.

Касационен въпрос

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.2 ГПК – неправилност на въззивния акт и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Самото изложение е структурирано като вариант на касационната жалба, като доводите по прилагането на чл.280 ал.2 ГПК всъщност са твърдения по чл.281 т.3 ГПК, като въпросите в по-голямата си част са свързани с преклудираното възражение за неподписани Общи условия. Поставени са и въпроси по прилагането на ЗЗП. Съобразно правомощията на ВКС посочени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК, от съдържанието на изложението, може да бъде синтезиран правен въпрос свързан с неравноправност на договорна клауза в потребителски договор за застрахователна услуга, който следва да бъде формулиран така: Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП клауза в застрахователен договор в която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове „Смърт”, „Пълна трайна неработоспособност (неработоспособност) и „Временна нетрудоспособност (неработоспособност) са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл.362 КЗ? По отношение на този въпрос е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Ищцата-касатор ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 460 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

Диспозитив

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 604 от 18.11.2019 год. по гр.д.№ 1261/2019 год. на Старозагорския окръжен съд.

УКАЗВА на Я. П. Я., че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 460 лв. и представи вносен документ.

След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва да насрочване или прекратяване.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

ИЗТОЧНИКВКС - линк към акта на страницата на съда
Дария Проданова е родена на 2 март 1957 г. в с. Дерманци, обл. Ловеч. Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1982 г. В периода 1983-1984 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1985 до 1987 г. е младши съдия в Старозагорския окръжен съд. От 1989 г. до 1992 г. е съдия в Пети софийски районен съд, в периода 1992-1998 г. работи като съдия в Софийския градски съд, а от 1998 до 1999 г. е съдия в Софийския апелативен съд. От 1999 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 2012 г. е председател на Първо търговско отделение. На 14.01.2016 г. е избрана от ВСС за зам.-председател на Върховния касационен съд. Владее руски език.
0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари