Решение №105/10.12.2020 по дело №4542/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №242/21.05.2020 по дело №4542/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Дали е допустим иска по чл. 108 ЗС след отхвърлянето на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР?

Отговор

В Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, т.5 е изяснено съотношението между иска по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл.108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот. Прието е, че двата иска в установителната си част са идентични и затова искът за собственост “поглъща“ иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. Целта на втория иск е да отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право - най-често това е спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот. Целта на предявения иск за ревандикация е да върне владението върху частта от собствения имот, която се владее от ответника без основание. За да се установи дали е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта, както и за да се установи дали ответникът владее без основание съответната реална част, е нужно да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост. Ето тук е налице припокриване на предмета на двата иска. Затова е възприето в тълкувателния акт, че производството по иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР подлежи на прекратяване или на съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост, както и че в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си.

Когато съединяване на двата иска е извършено и бъде постановено влязло в сила решение за отхвърляне на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, то останалият за разглеждане иск по чл. 108 ЗС ще бъде недопустим. След като със сила на пресъдено нещо е установено, че не е допусната грешка или непълнота при отразяване на имотите в кадастралната карта, това означава, че пространствените предели на правото на собственост на имота на ищеца са правилно отразени и следователно правото му на собственост върху претендираната част от имота на ответника е отречено.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Маринова

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
Веселка Марева, Емилия Донкова

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4542 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

Допуснато е касационно обжалване на решение № 244 от 28.06.2019г. по гр.д. № 264/2019г. на Пазарджишки окръжен съд с цел проверка неговата допустимост в частта по предявения от Н. Г. Н. срещу Б. А. Х. и П. Н. М. иск по чл. 108 ЗС относно 35 кв.м., съставляващи 1/2 ид.ч. от дворно място с площ 70 кв.м., представляващо част от ПИ № * в кв. 1631 по плана на В., който по отменения план от 1983г. е бил част от ПИ № * с отреждане за улица-тупик.

Решението на първоинстанционния съд, а именно решение №20 от 25.01.2019г. по гр.д. № 899/2016г. на Велинградски районен съд, е влязло в сила като необжалвано в частта за отхвърляне на предявения иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от Н. Г. Н. против Б. А. Х. и П. Н. М. за установяване, че е допусната грешка в кадастралния план, одобрен през 2014г., като неправилно площта на улицата-тупик с площ 70 кв.м. е присъединена чрез поставен знак “Z“ към УПИ **,*, с нов номер ** в кв. 1631 по регулационния план на града, собственост на ответниците, тъй като 1/2 ид.ч. от тази улица-тупик е собственост на ищеца.

Жалбоподателят Н. Г. Н. поддържа оплаквания за необоснованост на съдебния акт и нарушение на съдопроизводствените правила. Намира за неправилни изводите, че не е доказано правото му на собственост върху улицата тупик към момента на заснемане на кадастралната основа.

Ответникът Б. А. Х. моли да бъде обезсилено решението по иска по чл.108 ЗС поради влязлото в сила решение за отхвърляне на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Претендира разноски.

Ответникът П. Н. М. не изразява становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в допуснатата до обжалвана част установи следното:

С една искова молба са съединени искове по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР между едни и същи страни. Ищец и по двата иска е Н. Г. Н., ответници са Б. А. Х. и П. Н. М.. Искът по чл. 108 ЗС е с предмет 1/2 ид.ч. от дворно място с площ 70 кв.м., представляващо понастоящем част от поземлен имот № * в кв. 1631 по плана на В., а по отменения план от 1983г. е било част от поземлен имот № *, която е отредена за улица-тупик. Предмет на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е установяване на грешка в кадастралния план от 2014г. изразяваща се в това, че улицата-тупик с площ 70 кв.м. неправилно е присъединена чрез поставен знак “Z“ към имота на ответниците УПИ **,*, с нов номер ** в кв. 1631 по регулационния план на града, тъй като 1/2 ид.ч. от тази улица-тупик е собственост на ищеца.

Установено е, че с нотариален акт от 1997г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, ищецът Н. Н. и съпругата му Ж. Н. са признати за собственици на парцел ** в кв.163а по тогава действащия регулационен план с площ 230 кв.м. Този имот те са продали през 2015г. на дъщерите си М. и И. Нешкови, като имотът по сега действащия регулационен план съставлява УПИ ** в кв. 1631 с площ 230 кв.м.

Ответниците Б. Х. и П. М. са собственици съгласно констативен нотариален акт от 2016г. съответно на 1/2ид.ч. и на 1/3 ид.ч. от УПИ ** от кв.1631 с площ от 270 кв.м., който имот по предходния регулационен план съответства на УПИ ** в кв. 163а. Имотите /притежавания от ищеца преди продажбата и този на ответниците/ са съседни. В рамките на имота на ответниците е заснета бивша улица-тупик, създадена по регулационния план от 1983г., която е с площ 70 кв.м.; според действащия кадастрален план от 2014г. тя е показана с поставяне на знак за общност като част от пл. № *, а според регулационния план от същата година не е улица-тупик, а е част от УПИ **. Именно 1/2 ид.ч. от площта на бившата улица-тупик е предмет на иска по чл.108 ЗС, а приобщаването на тази площ към ПИ № *, извършено с последния кадастрален план от 2014г., е предмет на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Тезата на ищеца е, че притежава тази 1/2 част по наследство от баща си и че извършеното разпореждане в полза на дъщерите му обхваща само урегулирания поземлен имот, но не и частта от поземления имот, която е била отредена за улица-тупик. Посочено е също в исковата молба, че улицата тупик е публична общинска собственост за осигуряване достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти и няма данни от общината за промяна на публичната собственост.

Приетата техническа експертиза потвърждава, че улицата-тупик с площ 70 кв.м. е предвидена за първи път с регулационния план от 1983г. и с частичното изменение от 1984г., а според действащия регулационен план от 2014г. тази улица не съществува – заснета е в кадастъра като част от имот пл. № * и отредения за него УПИ **, който съответства на бившия УПИ **. Вещото лице сочи, че по плана от 1983г. процесният имот е част от имот пл.№*, записан в разписната книга на Ж. и Н. Н. – за парцел ** от 230 кв.м. и на В. и А. Х. /праводатели на ответниците/ – за парцел **, но документите за собственост и на едните, и на другите не включват площта от имот пл.№ *, попадаща в улицата-тупик, която е извън границите на парцелите.

Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 108 ЗС като е приел, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от площта на бившата улица-тупик, цялата от 70 кв.м., представляваща понастоящем част от ПИ № *. Посочил е, че предвиденото по регулационния план от 1983г. отнемане на част от имот пл. № * за създаване на улица-тупик няма данни да е реализирано и регулацията не е приложена чрез плащане на обезщетение на правоимащите. Въззивният съд, обратно, е намерил собствеността на ищеца върху претендираната 1/2 ид.ч. за недоказана. Основал се е първо на твърденията на ищеца в исковата молба, че процесната улица-тупик е публична общинска собственост и липсата на твърдения да не е изпълнена процедурата по отчуждаване и обезщетяване. Съдът е приел за установено от техническата експертиза, че улицата-тупик е създадена и реализирана с плана от 1983г., съответно изменението му през 1984г., като мероприятието е реализирано чрез построяване на огради покрай тупика; касае се до мероприятие на улично-регулационния план. Тази улица е нанасяна като такава до плана от 2014г., но понастоящем няма данни да е публична общинска собственост, а е приобщена към ПИ № *. Въз основа на тези констатации е отхвърлен иска за собственост на 1/2 ид.ч. от бившата улица-тупик.

Искът по чл.54, ал.2 ЗКИР за допусната грешка в кадастралния план от 2014г., изразяваща се в неправилно приобщаване на площта на улицата-тупик към ПИ № *, е отхвърлен от първоинстанционния съд по съображения, че ищецът не притежава документ за собственост на спорната площ; ответниците също не притежават такъв, но тази улица е осигурявала достъп до техния имот, ползвана е само от тях, поради което извършеното приобщаване към техния имот при изготвяне на кадастралния план не съставлява грешка. Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца Н. Н. в тази част и е обявено от въззивния съд за влязло в сила .

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на съдебното решение, респ. допустимостта на предявения иск по чл. 108 ЗС, след отхвърлянето на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР.

Мотиви

В Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, т.5 е изяснено съотношението между иска по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл.108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот. Прието е, че двата иска в установителната си част са идентични и затова искът за собственост “поглъща“ иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. Целта на втория иск е да отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право – най-често това е спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот. Целта на предявения иск за ревандикация е да върне владението върху частта от собствения имот, която се владее от ответника без основание. За да се установи дали е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта, както и за да се установи дали ответникът владее без основание съответната реална част, е нужно да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост. Ето тук е налице припокриване на предмета на двата иска. Затова е възприето в тълкувателния акт, че производството по иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР подлежи на прекратяване или на съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост, както и че в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си.

Когато съединяване на двата иска е извършено и бъде постановено влязло в сила решение за отхвърляне на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, то останалият за разглеждане иск по чл. 108 ЗС ще бъде недопустим. След като със сила на пресъдено нещо е установено, че не е допусната грешка или непълнота при отразяване на имотите в кадастралната карта, това означава, че пространствените предели на правото на собственост на имота на ищеца са правилно отразени и следователно правото му на собственост върху претендираната част от имота на ответника е отречено.

По основателността

Именно такава е ситуацията в настоящия случай – двата иска са предявени в едно производство, но по иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е постановено влязло в сила решение за отхвърлянето му – прието е, че не е допусната грешка в кадастралната карта при отразяването на т.нар. улица-тупик към имота на ответниците. По този начин е отречено правото на собственост на ищеца върху тази реална част. Затова искът му за собственост на същата реална част е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.

Горното налага да бъде обезсилено въззивното решение в допуснатата до обжалване част и да бъде постановено прекратяване на производството по иска на Н. Н. по чл. 108 ЗС.

В полза на ответника Б. Х. следва да се присъдят направените от него разноски за касационното производство в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Диспозитив

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 244 от 28.06.2019г. по гр.д. № 264/2019г. на Пазарджишки окръжен съд в частта по предявения от Н. Г. Н. срещу Б. А. Х. и П. Н. М. иск по чл. 108 ЗС относно 35 кв.м., съставляващи 1/2 ид.ч. от дворно място с площ 70 кв.м., представляващо част от поземлен имот № * в кв. 1631 по плана на В., който по отменения регулационен план от 1983г. е бил част от поземлен имот № * с отреждане за улица-тупик, при граници: [улица], УПИ ** и УПИ **.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск като недопустимо.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Н. Г. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Б. А. Х. ЕГН [ЕГН], със същия адрес, сумата 800 /осемстотин/ лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми