Решение №104/10.12.2020 по дело №2372/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За правомощията на въззивния съд да извърши служебна проверка на факти и обстоятелства по спора и да приеме същите за доказани, без страната, която носи доказателствената тежест за установяването им, да е ангажирала доказателства.

Отговор

Въззивният съд може да извърши служебна проверка на факти и обстоятелства по спора и да приеме същите за доказани и да събере служебно доказателства (конкретно експертиза) и без страната, която носи доказателствената тежест за установяването им, да е ангажирала доказателства, ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати процесуални нарушения или за необоснованост на първоинстанционното решение и съдът прецени, че за установяване на съответните факти се изискват специални знания.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ:
Вероника Николова, Кристияна Генковска

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2372 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Община Руен, [населено място], обл.Бургас, срещу решение № 1955/30.07.2019г., постановено по т.д.№ 2315/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 491/21.01.2019г. по гр.д.№ 15721/2017г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявите от касатора против Министерство на околната среда и водите, [населено място], исковете за заплащане на сумата от 200000 лв., като част от задължение в размер на 1044786,84 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по договор № 58111-С087-278 по проект „Подобряване на басейна на река Камчия чрез изпълнение на интегриран воден проект на [населено място], община Руен“ по процедура за подбор на проекти В016Р0005/08/1.10./01/02, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, и на сумата от 51482,67 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 200000 лв. за периода от 02.12.2013г. до 13.06.2016г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Моли решението да се отмени и исковете да се уважат изцяло, както и да му се присъдят разноските по делото.

Ответникът Министерство на околната среда и водите оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на разноските по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира следното:

Касационен въпрос

С определение № 275/23.04.2020г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения от състава въпрос за правомощията на въззивния съд да извърши служебна проверка на факти и обстоятелства по спора и да приеме същите за доказани, без страната, която носи доказателствената тежест за установяването им, да е ангажирала доказателства.

Мотиви

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по спора е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ на 15.12.2008г., изменен с допълнително споразумение от 26.08.2010г. По силата на договора договарящият орган – МОСВ, ответник по иска и по касационната жалба, е приел да предостави на бенефициера – Община Руен, ищец и настоящ касатор, безвъзмездна финансова помощ в размер до 80 % от общите допустими разходи с максимална стойност 40582610 лв. по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност по проект „Подобряване на басейна на река Камчия чрез изпълнение на интегриран воден проект на [населено място], община Руен“. С решение № 17/10.10.2011г. Община Руен е открила процедура за възлагане на обществена поръчка – открит конкурс, а на 12.04.2012г. е сключила договор с консорциума „Понс – Арема – Еко ПСОВ Руен 2011“ за възлагане на изпълнението на „пълен инженеринг – проектиране и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води с помпена станция, стопанско-административна сграда, трафопост и външно ел.захранване в землището на [населено място], община Руен“. С писмо от 23.08.2012г. ръководителят на управляващия орган по програмата е уведомил бенефециера, че в резултат на прилагане на Методиката за комплексна оценка на офертите на участниците в процедурата по проведената обществена поръчка се е стигнало до по-високи разходи за бюджета на ЕС и се одобрява предложения подход за налагане на финансова корекция в размер на реалното финансово влияние върху бюджета, а именно разликата между ценовите оферти на първия и втория участник в размер на 870655,70 лв.

Предявеният иск от Община Руен е за заплащане на остатъка от сумата по договора за безвъзмездна финансова помощ с твърдения, че същата неоснователно е удържана от ответника предвид на незаконосъобразно наложената му финансова корекция.

Спорът в инстанциите по същество е бил относно основанията за налагане на финансовата корекция. В исковата молба ищецът е коментирал мотивите за налагането й, основани на Методиката за оценка на офертите, и неправилната преценка на ответника за финансовия ефект от допуснатата нередност по смисъла на Регламент № 1083/2006 на Съвета за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. В Методиката за оценка на офертите, изготвена и приложена от ищеца в процедурата за обществена поръчка, е предвиден финансов показател Ф1 за предложен аванс от изпълнителя. Според методиката този показател се изчислява по формула: Ф1=(Amin/Аi)х40, където „Amin“ е минималният предложен процент за искан аванс на участника за изпълнение на поръчката, а „Аi“ е предложеният процент на съответния участник за искан аванс за изпълнение на поръчката. В методика е посочено, че с оглед предложения метод на оценяване за показател „Аi“, участникът е длъжен да посочи като стойност положително число, различно от нула, а исканият процент аванс не трябва да надхвърля 10 %.

Първоинстанционният съд е дал указания на ответника, че следва да докаже икономическите последици от избраната от възложителя формула за оценяване на подадените оферти в процедурата по проведената обществена поръчка, както и е уведомил страните, че не притежава специални знания в областта на математиката, които да му позволят да направи съответните изчисления. В мотивите на решението Софийският градски съд е посочил, че не може да установи еднозначно негативен икономически ефект като последица от структурата на посочената формула, независимо че е направил опит самостоятелно да извърши изчисления.

Ответникът е мотивирал въззивната жалба с невъзможността да се проверят съображенията на съда, като се е основал на писмо от 25.06.2012г. относно становището на МОСВ за налагане на финансова корекция, в което на страници от 7 до 11 е посочено как управляващият орган е стигнал до заключението за финансови загуби след прилагане на формулата за изчисление по методиката.

Въззивният съд е възприел изцяло констатациите на управляващия орган и е приел, че включването на показателя Ф1 в методиката би било обосновано, само ако той би способствал за постигането на икономически по-изгоден резултат за възложителя. При прилагане на заложените показатели е приел за логично и обяснимо всеки от участниците да предложи минималния възможен процент – 0,01%, чието парично измерение е 1 стотинка, т.е. това е възможно най-ниската стойност на стока или услуга, оценима в пари. С това изискване се нарушавал принципът на равнопоставеност, като се благоприятствал кандидатът, който е предложил по-висока цена, а показателят „предлагана цена“ също участвал като компонент в оценката. За този кандидат винаги щял да бъде гарантиран максималният брой точки – 40 по показателя „предложение за искан аванс“, тъй като участниците, които са предложили по-ниска цена ще трябва да предложат процент, по-нисък от 0.01, което било практически невъзможно, защото паричното му измерение ще бъде под една стотинка, т.е. равно на нула. От друга страна, възможността за поставяне на оценка, различна от 40 т., и на участниците, предложили по-ниска цена, се осуетявала и в хипотезата, в която всеки един от тях е посочил минималния възможен процент – 0,01, защото какъвто и да е размерът на цената на договора, която са предложили, крайният резултат във формулата Ф1=(Amin/Аi)х40 ще бъде много под 0,01%, което означавало, че стойността на искания от всеки един от тях аванс е под 1 стотинка. Липсата на икономическа логика за това участникът с по-ниско ценово предложение да получи по-малко точки от участник с по-високо ценово предложение, е основана на обстоятелството, че предложените стойности на авансовите плащания са еднакви и равни на 1 стотинка. Изложени са съображения, че този показател не носи никаква практическа полза за възложителя, а има твърде висока относителна стойност сред останалите компоненти. След извършената преценка на методиката и анализиране на уговорките в договора, при съобразяване и на законодателната уредба, решаващият състав е приел, че финансовата корекция е наложена правилно, поради което е отхвърлил иска.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

В определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, настоящият състав е посочил относимата към поставения въпрос задължителна практика на ВКС, която следва да се съобрази при отговора на поставения въпрос и при разглеждане на касационната жалба по същество. Съгласно т.3 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В мотивите на Тълкувателното решение са дадени разяснения, че въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.

От посоченото тълкувателно решение се извежда отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, а именно, че въззивният съд може да извърши служебна проверка на факти и обстоятелства по спора и да приеме същите за доказани и да събере служебно доказателства (конкретно експертиза) и без страната, която носи доказателствената тежест за установяването им, да е ангажирала доказателства, ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати процесуални нарушения или за необоснованост на първоинстанционното решение и съдът прецени, че за установяване на съответните факти се изискват специални знания..

По основателността

По същество на касационната жалба:

В случая въззивната жалба е съдържала оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение, поради което Софийският апелативен съд е обсъдил подробно представения документ – Методика за оценка на офертите и приел, че твърденията на ответника по иска се установяват от същия и не е назначил служебно експертиза, като е преценил, че не се налага ползването на специалния знания. Формирайки изводите си за допуснати нередности на проведената обществена поръчка, въззивният съд е направил самостоятелен анализ на отделните показатели в Методиката и на тяхната относителна тежест, като крайният резултат е определен въз основа логически разсъждения относно ползваните математически формули и предполагаеми действия или решения на участниците в обществената поръчка. Изграденото становище от състава на апелативния съд, независимо че съвпада изцяло с твърденията на въззивника, не би било основание да се приеме, че са допуснати въведените от касатора процесуални нарушения, относими към състезателното начало в процеса и принципа на равенство на страните и съответно до ограничаване на правото на защита, ако мотивите на становището позволяваха на страните в процеса да проверят приложените от съда логически и опитни правила и без те самите да разполагат със специални знания.

Преценката дали за установяването на определен факт са нужни специални знания е предоставена на въззивния съд в посочените в т.3 на ТР № 1/2013г. хипотези. Съобразяването на необходимостта от прилагането на познания от областта на науката от страна на въззивния съд не следва да се счита за обусловена от становището, изразено по този въпрос от първоинстанционния съд. Оплакванията на касатора са свързани именно с нарушаване на правото му на защита, тъй като за изясняване на спорните обстоятелства, са необходими специални знания, с каквито според него съдът не разполага. Доводът в тази насока, че след като първоинстанционният и въззивният съд са изразили различни становища относно значението на показателите за оценка на участниците в обществената поръчка, то съдът се е нуждаел от специални знания, не е лишен от основание. Обсъждането на Методиката и на зададените в нея показатели за преценка на възможните варианти за класиране на участниците, няма за последица формиране на логически изводи, които да са очевидни за страните и да могат да бъдат проверени и от касационния съд. Съставът на ВКС констатира, че специалните познания не са свързани пряко с установяването на определен факт, а с преценката, при така зададените показатели в Методиката за оценка на офертите, дали се нарушава принципът на равнопоставеност на участниците в процедурата за обществена поръчка и дали не се облагодетелства един от тях за сметка на друг. Преценката е относима към възможните варианти за класиране на участниците в обществената поръчка с оглед на зададените показатели от възложителя, както и до допустимите и конкретно направените от кандидатите предложения, поради което съдът се нуждае от ползването на специални знания в областта на математиката.

По изложените съображения съставът на ВКС намира, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и следва да се отмени, като на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, без в настоящото производство да се обсъждат другите въведени касационни доводи за неправилност по чл.281 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да допусне изслушването на експертиза, изготвена от вещо лице с познания в областта на математиката или друга по-тясна специалност на експерта, като съдът следва да предостави възможност на страните евентуално за депозиране на становища относно обхвата на работата на вещото лице и/или съдът и да определи задачата на експертизата съобразно мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1955/30.07.2019г., постановено по т.д.№ 2315/2019г. от Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми