Определение №103/25.03.2021 по дело №1044/2021

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    1

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 103

    гр.София, 25.03.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България,

    четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

    двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

    ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

    Димитър Димитров

    като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1044/ 2021 г.

    за да постанови определението, взе предвид следното:

    Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М. срещу определение на Софийски апелативен съд № 541 от 23.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 382/ 2021 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 30.12.2020 г. по гр.д.№ 12835/ 2020 г. и по този начин е прекратено производството по исковата молба, подадена от частната жалбоподателка против М. С. Ж. за установяване на престъпни обстоятелства.

    Жалбоподателката поддържа, че съдът постановил акта си без да обсъди действителната фактическа и правна страна на претенцията й. Тя искала установяване на престъпно обстоятелство, състоящо се в злоупотреба с право чрез използване на нередовен от външна страна запис на заповед от наследодателката на ответницата. Въз основа на този запис срещу нея било издадено неправомерно осъдително съдебно решение и й били причинени имуществени вреди. Твърди, че има интерес от установяване на това престъпно обстоятелство, тъй като е недопустимо силата на пресъдено нещо да се крепи на извършено престъпление. Излага също твърдения за допуснати процесуални нарушения в исковото производство, по което срещу нея е издадено влязлото в сила осъдително решение по иск на И. Ж.. Счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига правните въпроси „Допустимо ли е да се прилага директно разп. на чл.130 ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на исково производство, преди съда да е дал указания към ищеца за уточнение и допълване на претенцията си, т.е. преди да задължи ищеца да отстрани нередовността по реда на чл.129 ал.2 ГПК?“ и „Длъжен ли е възз. съд да обсъди в цялост не само твърденията, заявени в частната жалба, но и твърденията за правния интерес на иска по чл.124 ал.5 ГПК, изложени в исковата молба, за да обоснове свои собствени мотиви и преценка при потвърждаване на акта на първоинстанционния съд, или е ограничен от разп.на чл.269 вр. чл.272 ГПК?“. Жалбоподателката счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС), същевременно че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага също твърдение, че обжалваното определение акт е очевидно неправилно.

    Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.

    Пред първоинстанционния Софийски градски съд е образувано гр.д.№ 12835/ 2020 г. по искова молба на А. М. против М. Ж., предявен е установителен иск за престъпни обстоятелства. Твърденията, от които е изведено спорното право, са, че И. Ж. (починала, с единствен наследник по закон М. Ж.) извършила документно престъпление – използване на нередовен от външна страна частен документ, наречен ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари