Решение №103/20.11.2020 по дело №3883/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Какъв е порокът на съдебно решение, чийто диспозитив съдържа вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се решения, а именно установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост върху един и същи недвижим имот едновременно както на ищеца, така и на ответника?

Отговор

Съдебно решение, чийто диспозитив съдържа вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се решения, а именно установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост върху един и същи недвижим имот едновременно както на ищеца, така и на ответника ще е нищожно, ако при тълкуване волята на съда не може да се установи дали е приел, че собственик на имота е ищецът или ответникът и процесуално недопустимо, ако противоречивите решения са следствие от произнасянето по субективно съединени искове, един от които е процесуално недопустим.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Стефка Тодорова като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3883 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПКчл.293 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на П. А. Д. чрез пълномощника му адвокат И. И. против решение № 362 от 20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 412 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 154 от 8.02.2018 г. по гр.д. № 272/2014 г. на Районен съд-Сливница в частта за отхвърляне на предявения от П. А. Д. против М. А. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. ревандикационен иск на основание саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение 3/4 ид.ч. от дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори ****, **** и ****, като вместо него е постановено друго за уважаване на иска и първоинстанционното решение е потвърдено в частта за:

– отхвърляне на предявения от П. А. Д. срещу М. А. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. ревандикационен иск, основана на саморъчно завещание от Е. П. М., за останалата 1/4 ид.ч. от дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори ****, **** и ****;

– отхвърляне на предявения от П. А. Д. срещу Б. Н. Г. установителен иск за собственост на основание саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение от дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори ****, **** и ****

– отхвърляне на предявения от П. А. Д. срещу Б. Н. Г. ревандикационен иск на основание саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение на описаните пет земеделски имота в землището на [населено място]

и с въззивно решение е прекратено производството по отношение на конституираните на мястото на починалата М. А. М. наследници по закон – Б. В. М., К. Б. Н., Г. Б. Н., В. А. Д., А. В. Д., М. В. Д. и Г. М. И..

Б. Н. Г. не е изразил становище в настоящото производство.

Касационен въпрос

С определение № 165 от 14.04.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, касаеща произнасянето на съда по отношение на дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори ****, **** и **** на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с по въпроса: какъв е порокът на съдебно решение, чийто диспозитив съдържа вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се решения, а именно установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост върху един и същи недвижим имот едновременно както на ищеца, така и на ответника.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Мотиви

Пороците на съдебно решение, които могат да бъдат отстранени при осъществяване на инстанционен контрол /чл.281 ГПК/ или по исков ред /чл.270, ал.2 ГПК/ са нищожност, недопустимост или неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Законодателят не е посочил изрично конкретните пороци, съставляващи основанията за нищожност на съдебното решение (съдебния акт), но те са изяснени не само от правната доктрина, а и от трайно установената съдебна практика, включително задължителната такава – т. 8 и т. 15 от ППВС № 1/10.11.1985 г., ТР № 1/10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТП № 1/29.09.2016 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС, както и в множество актове (решения и определения) на ВС и ВКС по конкретни казуси. Съгласно тази константна съдебна практика, за да е нищожен съдебният акт, постановен по гражданско дело, той трябва да страда от толкова сериозен порок, нарушаващ съдоустройствените или процесуалните норми, установяващи изискванията за неговата валидност, че изцяло да е лишен от законова опора и да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, определение или разпореждане. Така, нищожност на съдебния акт е налице при постановяването му от ненадлежен орган (несъдебен орган или макар и изхождащ от името на съд – от лице или лица, които нямат съдийска правоспособност) или от съд, действал в ненадлежен състав (еднолично вместо от съдебен състав или ако в съдебния състав е участвало лице, нямащо съдийска правоспособност); ако е постановен изцяло извън правораздавателната власт на съдилищата в страната; когато не е съставен в писмена форма или е в писмена форма, но е неподписан и липсата на подпис (подписи) се дължи, не на пропуск или на обективна невъзможност за полагането му, а на отказ на съдиите, образуващи мнозинство, да го подпишат; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването. Не е налице нищожност, а недопустимост на съдебния акт, когато той не страда от горните пороци, свързани с неговата валидност, а е постановен в нарушение на процесуалните норми, установяващи положителните и отрицателните процесуални предпоставки за неговата допустимост, т. е. – когато не са налице процесуалните условия за съществуването и надлежното упражняване правото на иск/жалба, или са налице процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск/жалба. Когато порокът на съдебния акт се изразява в нарушение на материалния закон (включително на императивна материалноправна норма) или в нарушение на съдопроизводствени правила, които не установяват изисквания за неговата валидност или допустимост, той е неправилен.

Съдебно решение, чийто диспозитив съдържа вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се решения, а именно установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост върху един и същи недвижим имот едновременно както на ищеца, така и на ответника ще е нищожно, ако при тълкуване волята на съда не може да се установи дали е приел, че собственик на имота е ищецът или ответникът и процесуално недопустимо, ако противоречивите решения са следствие от произнасянето по субективно съединени искове, един от които е процесуално недопустим.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

В случая П. А. Д. е предявил против М. А. М. ревандикационен иск и против Б. Н. Г. установителен иск за собственост, основан на твърденията, че ищецът е собственик на процесното дворно място с построените в него сгради и на земеделските имоти на основание саморъчно завещание от Е. П. М., починал на 30.08.2007 г., което е обявено на 21.01.2008 г. и вписано в Агенция по вписванията на 22.01.2008 г.; с преживялата съпруга на завещателя М. А. М. постигнали съгласие последната да ползва безвъзмездно имота на [улица]; през пролетта на 2008 г. ищецът разбрал, че с договор за продажба на наследство М. А. М. прехвърлила на Б. Н. Г.. цялото наследство, останало от съпруга й Е. П. М., като през последните две-три години ответниците не допускали ищеца до имота.

М. А. М. е оспорила иска с твърдения, че е собственик на 1/4 от дворното място и сградите, тъй като давността за този имот е изтекла по време на брака й с Е. П. М., а след смъртта му придобила по наследство и останалите идеални части, а завещанието, на което се позовава ищеца е вписано едва на 13.06.2012 г. след като валидно се разпоредила с наследството.

Б. Н. Г. е оспорил иска с твърдения, че праводателят му М. М. е била съсобственик на дворното място и постройките в него, тъй като давността е изтекла по време на брака й с Е. П. М., а след смъртта му наследила и останалото му имущество, като му прехвърлила наследството си с договор от 17.04.2008 г. за продажба на наследство, вписан на 07.05.2008 година; владението на имотите му било предадено на 17.04.2008 г. от М. М. и от този момент той ги владее явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато вече повече от 5 години, плаща данъците за тях; завещанието, на което се позовава ищецът, е вписано едва на 13.06.2012 година.

М. А. М. е починала в хода на съдебното производство и на нейно място е конституиран наследника й по завещание Б. Н. Г..

Въззивният съд е приел за установено, че 1/2 ид.ч. от имота е била придобита в режим на съпружеска имуществена общност от М. А. М. и Е. П. М., а другата 1/8 ид.ч. е била лична собственост на последния /наследена от майка му/, поради което ищецът като наследник по завещание на Е. П. М. е придобил 3/4 ид.ч. Счел е за основателно заявеното от Б. Н. Г. възражение за придобивна давност на тези 3/4 ид.ч. чрез владение от 17.04.2008 г., установено на правно основание – договор за продажба на наследство. Направил е извод, че ищецът е установил по отношение единствено на ответника М. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г., правото си на собственост по отношение на 3/4 ид. ч. дворното място и построените в него сгради, както и че този имот фактически е ползван от ответника М. А. М., починала в хода на производството, продължило в лицето на наследника й по завещание Б. Н., поради което предявения против нея ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен за 3/4 ид.ч., а за останалата 1/4 ид.ч. следва да бъде отхвърлен, а претенциите срещу ответник Б. Н. Г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Въззивното решение е процесуално недопустимо. М. А. М. е починала на 30.12.2015 г. в хода на първоинстанционното производство. Първоинстанционният Районен съд-Сливница с решението си № 154 от 8.02.2018 г. е разгледал и отхвърлил предявения против нея иск. Произнасянето спрямо неправосубектна страна вместо спрямо нейния правоприемник е процесуално недопустимо. Вместо да констатира този порок и да обезсили първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд също се е произнесъл по същество на ревандикационния иск, но по отношение на правоприемника Б. Н. Г., поради което и въззивното решение е процесуално недопустимо.

Поради изложеното въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск спрямо М. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. следва да бъде обезсилено. В тази част съдебното производство следва да бъде прекратено по следните съображения: след смъртта на М. А. М. и с оглед обстоятелството, че Б. Н. Г. е неин универсален правоприемник, то същия остава единствен ответник по предявения иск. Изхода от спора по иска за собственост зависи от установяване принадлежността на правото на собственост към момента на приключване на съдебното дирене и то независимо дали са предявени пасивно субективно съединени искове спрямо праводател и правопримник по правна сделка. В последната хипотеза изхода на спора е обусловен от извода дали правоприемникът по сделката към момента на приключване на съдебното дирене се легитимира като собственик в зависимост от поддържането от него придобивно основание, а не от това дали праводателят е бил собственик към момента на сключване на сделката. Установяване принадлежността на правото на собственост към минал момент /както е процедирал Окръжен съд София, преценявайки дали праводателят М. М. е била собственик/ принципно е недопустимо, освен ако за ищеца липсва друг път за защита на правата му /например в хипотеза на влязла в сила регулация по чл.16 ЗУТ/.

Процесуално недопустимо е и следва да бъде обезсилено въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен против Б. Н. Г. установителен иск за собственост, тъй като въззивният съд не се е съобразил с вида на иска, по който той е ответник след осъщественото процесуално правоприемство.. Като правоприемник на починалата ответница М. М., Б. Г. е станал ответник по ревандикационния иск, тъй като защитата по иска по чл.108 ЗС е погълнала тази по установителния иск за собственост. В тази част делото следва да бъде върнато за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенцията на П. А. Д. за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 362 от 20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 412 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е уважен, предявения от П. А. Д. против М. А. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. ревандикационен иск на основание саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение 3/4 ид.ч. от дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори ****, **** и **** и е отхвърлен, предявеният от П. А. Д. срещу М. А. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. ревандикационен иск, основан на саморъчно завещание от Е. П. М., за останалата 1/4 ид.ч. от дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори ****, **** и ****, както и предявеният от П. А. Д. срещу Б. Н. Г. установителен иск за собственост на основание саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение от дворно място с идентификатор ***в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори ****, **** и ****.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от П. А. Д. срещу М. А. М., починала 30.12.2015 г. в хода на първоинстанционното производство, ревандикационен иск, основан на саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение на дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори ****, **** и ****.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд на предявения от П. А. Д. против Б. Н. Г., лично и като правоприемник на починалата в хода на делото М. А. М., ревандикационен иск , основан на саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение на дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори ****, **** и ****.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини