Решение №103/09.11.2020 по дело №2546/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №360/26.05.2020 по дело №2546/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

Отговор

Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. А това означава, че установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД, приложим при определяне отговорността на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

По тълкуване на чл. 52 от ЗЗД е приета т. II от Постановление на Пленума на ВС, които е приложимо и в настоящия случай. Нормата на чл. 52 от ЗЗД е тълкувана при нейното приложение и определяне на обезщетение за неимуществени вреди, като е прието, че понятието „справедливост“, използвано от законодателя, не е абстрактно. В случаите на настъпили неимуществени вреди, причинени от телесни увреждания, съдът при определяне на обезщетението по справедливост следва да прецени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговият характер, продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на пострадалия. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки един ден от живота на пострадалия, промяната в начина на живот, отражение върху професията. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания, неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия. Всички тези обстоятелства съдът следва да прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което с оглед паричния характер на обезщетението, е определящ от икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимитите на застрахователно покритие и минимална работна заплата.

Съгласно разясненията в задължителната практика на т. II от ППВС 4/68 г. обезщетението, на основание чл. 52 от ЗЗД, за да е определено по справедливост, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2546 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

История на спора

С. Б. Н. обжалва решение № 68 от 1.8.2019 г. по т.д. 133/19 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решението на Окръжен съд Бургас в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над присъдените 36 500 лв (при отчитане на платени от застрахователя 18 500 лв), до напълно предявения размер от 75 000 лв.

Излага съображения за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че няма обсъждане на всички увреждания – пожизнена травма, характер и тежест на увреждането – дясна, водеща ръка, физически и психологически страдания, преценени в тяхната съвкупност след конкретното им обсъждане, извършената операция с обща анестезия с открита репозиция и метална остеосинтеза с изрязване на кост от крака и поставяне на мястото на фрактурата. Освен това липсата на възстановяване на пълното движение, налице била ограничена абдукция в рамото 45 гр, затруднена флексия 80 гр и вътрешна ротация 60 гр.

Счита, че решението не е мотивирано, защото не е обосновано определеното обезщетение. Излага подробни съображения по обсъждане на фактите. Моли да се отмени решението в обжалваната част.

Моли да й се присъдят разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационен въпрос

С определение № 360 от 26.05.2020 г. по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 68 от 1.8.2019 г. по т.д. 133/19 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над присъдените 36 500 лв до напълно предявения размер от 75 000 лв, по следния правен въпрос: относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие на даденото разрешение със задължителната и константна практика на ВС и ВКС.

Мотиви

Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. А това означава, че установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД, приложим при определяне отговорността на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

По тълкуване на чл. 52 от ЗЗД е приета т. II от Постановление на Пленума на ВС, които е приложимо и в настоящия случай. С оглед трайното приложение на нормата на чл. 52 и съобразно разясненията в посочената задължителна практика е формирана и каузална практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, обективирана в решения на ВКС, ТК, решение № 127 от 29.10.2015 г. по т.д. 1882/14 г., решение № 35 от 12.4.2016 г. по т.д. 3515/14 г, решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. 486/12 г., решение № 130 от 9.7.2013 г. по т.д. 669/12 г. В така посочените решения, нормата на чл. 52 от ЗЗД е тълкувана при нейното приложение и определяне на обезщетение за неимуществени вреди, като е прието, че понятието „справедливост“, използвано от законодателя, не е абстрактно. В случаите на настъпили неимуществени вреди, причинени от телесни увреждания, съдът при определяне на обезщетението по справедливост следва да прецени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговият характер, продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на пострадалия. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки един ден от живота на пострадалия, промяната в начина на живот, отражение върху професията. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания, неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия. Всички тези обстоятелства съдът следва да прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което с оглед паричния характер на обезщетението, е определящ от икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимитите на застрахователно покритие и минимална работна заплата.

Съгласно разясненията в задължителната практика на т. II от ППВС 4/68 г. обезщетението, на основание чл. 52 от ЗЗД, за да е определено по справедливост, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия.

По основателността

С оглед тълкуването на чл. 52 от ЗЗД, съобразно действителното й съдържание, така както е разяснено в посочената задължителна и трайна практика на Върховния касационен съд, в конкретния разглеждан случай, действително въззивният съд е направил преценка на доказателствата по делото. При определяне обезщетение на основание чл. 432, ал.1 от КЗ Апелативен съд – Бургас, е приел, че застрахователят следва да заплати обезщетение за причинените на С. Н. вреди, причинени й при ПТП, от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при „Дженерали Застраховане“ АД. При установените факти с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в пределите на двете въззивни жалби и на ищцата С. Н., и на ответника „Дженерали застраховане“ АД, въззивният съд е приел, че се е състояло ПТП на 22.08.2012 г. на автобусна спирка на [улица], [населено място], при управление на лек автомобил „Пежо 307“, рег. № 0814 МС, поради неубедена маневра на заден ход, Г. С. Г. е блъснал преминаващия зад автомобила пешеходец Н., в резултат, на което на същата е причинена фрактура на дясно рамо. Приел е, че вина за причиненото телесно увреждане, има водачът на автомобила. При определяне на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ въззивният съд, е обсъдил претърпените телесни повреди, изразяващи се според изслушаната по делото съдебно-медицинска епикриза, изготвена към 24.01.2019 г. лекостепенно, закрито счупване на дясната раменна кост. Обсъдено е оперативното лечение на 22.2.2018 г. с поставяне на метална остеосинтеза и вземане на кост от крака и втора операция на 17.10.2018 г., наложила се поради усложнения в оздравителния процес, както и придружаващото заболяване остеопороза. Прието е, че и към приключване на делото във въззивната инстанция 21.5.2019 г. за извършен пореден медицински преглед е установена ограничена абдукция в рамото 45 градуса, затруднена флексия 80 гр и вътрешна ротация 60 гр, първично зараснал цикатрикс. Обсъдени са свидетелските показания относно състоянието, психическо и физическо и отношението на пострадалата, страданието й от увреждането. Състоянието, че не може да работи, че ползвала чужда помощ. Така е достигнал до извод въззивният съд че обезщетението следва да се определи на 55 000 лв. От тази сума се приспадат 18 500 лв, платени извънсъдебно от застрахователя. Изложени са мотиви, че присъдената сума съставлява приблизително 100 минимални работни заплати. Прието е, че е извършено плащане от 18 500 лв и е прието, че присъденият размер от 36 500 лв точно възмездява причинените вреди.

При определяне на обезщетението, съобразно посочения от законодателя критерий – справедливост, въззивният съд не е дооценил всички факти, както и връзката между фактите и отношението между тях. По този начин не е извършил съвкупната преценка, на всички преживени болки и страдания от пострадалата, негативната промяна в нейния живот. При приложение на чл. 52 от ЗЗД, следва да се има предвид задължителното тълкуване, дадено в ППВС 4/68 г. относно това, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, като се вземат предвид конкретните обективно съществуващи и значими за физическото и психическото здраве на индивида обстоятелства и икономическата конюнктура в държавата. Следва да се оценят характера на вредите, начин на причиняване, причиняването на допълнителни вреди, интезитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, наличието или отсъствието на отзвучаването, трайното влошаване на здравето и психиката, последиците и перспективите, като се отнесат към икономическото състояние в страната.

В случая, въззивният съд на първо място е постановил необосновано решение, което е основание за отмяна, на основание чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, като не е обсъдил всички доказателства и данни по делото. Конкретно, въззивният съд не е дал достатъчна оценка на начина на причиняване на увреждането, преминаването на разрешено място от С. Н. като пешеходец и неразрешената маневра от прекия причинител. Впоследствие не е дооценил оперативния протокол от 27.2.2018 г., както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдържащи данни за оздравителния процес при ищцата. Видно от оперативния протокол от 27.2.2018 г. при операцията на пострадалата за поставяне на метална остеосинтеза в рамото е извършена още една операция, с взимане на кост от друга част на тялото, за поставяне в раменната става. Отразено е вземането на друга кост в оперативния протокол и е отразено, че има цикатрикс в областта на таза, от където са взели парче кост, в заключението на вещото лице. Освен това, не са възприети и показанията на свидетелите, съдържащи сведения, че е взета част от костта на десния крак. От заключението на вещото лице, оперативния протокол и свидетелските показания може да се направи извод, че е установено, че е проведена операция за възстановяване на счупената кост на рамото като е сложена и кост, взета от пострадалата, и метална остеосинтеза. Това означава, че на пострадалата са извършени две операции за заздравяване костта на рамото още към първоначалния момент на лечение, след пътно-транспортното произшествие. Впоследствие поради усложнения е извършена още една операция на 17.10.2018 г. за екстракция на имплант. Така удостоверените факти в доказателствата по делото не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност от въззивния съд и това се е отразило на цялостната му преценка за преживените болки и страдания от пострадалата.

Не са обсъдени новопредставените и приети при условията на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК, пред въззивния съд, писмени доказателства – амбулаторен лист за преглед от 21.05.2019 г. и изследване за остеопороза със заключение на ревматолог от 15.05.2019 г. Тези доказателства не са анализирани, а само са споменати. От тях следва извод, че е налице усложнение на заболяването на ищцата – остеопороза. А също и към този момент и персистиращо ограничение движения в рамото, дефинитивно непоправими с оглед давността на травмата. Отчетена е ограничена абдукция 45 гр, затруднена флексия 80 гр и вътрешна ротация 60 [населено място] от заключението на вещото лице, че няма пълно възстановяване и ще трябва последваща операция за това. Въззивният съд е следвало да направи извод, че състоянието остеопороза е тежко и това е вследствие и на преживяната травма, като това е влошаване здравословното състояние на ищцата, като няма пълно възстановяване и за момента последиците от травмата, причинена в пътно-транспортното произшествие са трайни.

При преценка обезщетението, на основание чл. 52 от ЗЗД въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, не според действителния смисъл, така както е разкрит в задължителната и последователна практика на ВКС, посочена по-горе. Освен посочените вече доказателства въззивният съд е следвало да отчете фактите, установени чрез свидетелските показания, а именно, че пострадалата е била с чужда помощ с придружител, придвижвана на инвалиден стол, за около 1,5 месеца не е могла да се самообслужва, не е излизала сама от къщи. Излязла е чак лятото, след травмата пролетта. Не е преценена зависимостта от други хора в оздравителния процес, за да осъществява елементарните си нужди за един период от около 2 месеца, цялостния процес на лекуване, продължил повече от 8 месеца (от февруари до октомври 2018 г.). Както и впоследствие да бъде подпомагана и придружавана на улицата от други хора.

Следвало е да прецени, наред с телесните увреждания и търпените болки и страдания, влошаването качеството на живот на пострадалата, като оцени посоченото от свидетелите, че пострадалата е престанала да упражнява вече професията си – шивачка, предвид ограниченията в движенията й на ръка, която е била и водеща ръка, а впоследствие не е могла да използва пълноценно.

Въззивният съд е следвало да вземе предвид начина на настъпване на увреждането, всички увреждания (лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на дясната раменна кост), както по отделно, така и в съвкупност, като прецени цялостната негативна промяна в живота на пострадалата. Нуждата й от чужда помощ, неспособността, продължаваща, да извършва всички действия с дясната, водеща ръка. Усложненото заболяване, остеопороза. Промяната в живота й – не е могла да упражнява професията си, трудно се обслужвала и тези състояния са продължили и са налични към приключване на делото. Не е дооценена тенденцията за липса на пълно възстановяване, положението е персистиращо и дефинитивно, пострадалата не е излекувана напълно.

Липсата на комплексна преценка на увреждането, преживените болки и страдания във възстановителни период, включително лечебните операции, трайното увреждане на здравето и липсата на перспективи за възстановяване, водят до извода, че въззивният съд е постановил решението си в отклонение от нормата на чл. 52 от ЗЗД, което е основание за отмяна на въззивното решение в обжалваната част, на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Реферирането само към минималната работна заплата не е достатъчно да обоснове икономически критерий за определяне обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Обезщетението се определя с оглед критериите, посочени в чл. 52 от ЗЗД, като според трайната съдебна практика, изразена в решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. 916/11 г, решение № 78 от 6.8.2015 г. по т.д. 1278/14 г., решение № 215/3.2.2017 г. по т.д. 22908/15 г., ВКС, ТК, съдът следва да съобрази цялото икономическо състояние в страната, към момента на непозволеното увреждане. Цялостната икономическата конюнктура в страната се съобразява като критерии за това могат да бъдат размера на минималната работна заплата за страната и лимитите на застрахователно покритие, определяни на основание чл. 492, ал. 1 от КЗ, които непрекъснато се осъвременяват.

Предвид изложените мотиви следва да се приеме, че въззивният съд е нарушил изискванията на закона и е следвало да определи обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал.1 КЗ в размер на 65 000 лв.

На основание чл. 293, ал. 2 от ГПК следва да се отмени частично решението като се отчете определеното обезщетение, от него да приспадне заплатената сума от 18 500 лв или се определи, че застрахователят дължи обезщетение за причинените на С. Н. неимуществени вреди в размер на още 10 000 лв, над присъдените 36 500 лв. При така установените основания по чл. 281, пр. 1 и пр. 3 от ГПК, ще следва да се отмени решението частично в обжалваната част за сумата от 10 000 лв. Ще следва да се отмени само за разликата над 36 500 лв до 46 500 лв. В останалата част касационната жалба е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора на касатора следва да се възмездят направените по делото разноски съразмерно на уважената част. С оглед на обстоятелството, че С. Н. е била представлявана от адвокат, като не е заплатила възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв и насрещната страна-застрахователят отговаря за разноските по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва на адвокат П. В. да се присъди дължимото възнаграждение, определено съгласно размерите в чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 565 лв.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 01.08.2019 г. по в.т.д. 133/19 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на иска с правно основание, чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата над 36 500 лв до 46 500 лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. Б. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица]още 10 000 лв, (над присъдените с въззивното решение 36 500 лв), ведно със законната лихва от предявяване на иска 20.08.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат П. В., [населено място], [улица], ет. 4, офис 6 сумата от 565 лв, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми