Решение №103/02.11.2020 по дело №2181/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №363/27.05.2020 по дело №2181/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?

Отговор

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ съотнесено към икономическата конюнктура в страната. При определяне на размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди въззивният съд, макар формално да се е позовал на принципа за справедливост, в действителност не е отчел всички релевантни за приложението му обстоятелства - всички, претърпени от ищеца, вреди, както и съществуващата в страната моментна икономическа ситуация, поради което е изградил неправилния извод, че обезщетение в размер на 60 000 лв. е достатъчно да репарира всички неимуществени вреди, понесени от ищеца.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИРИНА ПЕТРОВА, ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2181 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на В. П. Щ. срещу решение № 1564/26.06.2019 г. по в. гр. д. № 5811/2018 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 2045/27.03.2018 г. по гр. д. № 12740/2017 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 40 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2017 г.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От касатора се поддържа, че изводите на въззивната инстанция не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която е превратно тълкувана. Релевират се допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. От жалбоподателя се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което предявеният иск по чл. 432 КЗ бъде уважен до размер на 80 000 лв. ведно със законните последици при отричане наличието на съпричиняване или приемане на принос в размер 10 %. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред трите съдебни инстанции.

От ответника по касация ЗК „Лев Инс“ АД е подаден отговор, с който се оспорва подадената от В. П. Щ. касационна жалба като неоснователна. Направено е искане за постановяване на решение, с което атакуваното бъде потвърдено.

Касационен въпрос

С определение № 363/27.05.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса : „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?”. Констатирана е необходимост от проверка дали решението на Апелативен съд София е в съответствие със задължителна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., и практика на ВКС, намерила израз в решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ГК, III ГО, решение № 104/25.07.2014 г., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ГК, III ГО, решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на ТК, I ТО, решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 217/20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на ТК, II ТО и решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ТК, II ТО на ВКС.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез своите процесуални представители, поддържа касационната жалба. Ответникът по касация не изпраща представител.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

С атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд София е прието, че предявеният от В. П. Щ. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен до размер на 60 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, пътуващ без поставен предпазен колан, в размер на 30 %. По делото безспорно е установен механизмът на ПТП с участието на автомобил Алфа Ромео рег. [рег.номер на МПС] , в който е пътувал В. П. Щ., и наличието на валидно застрахована при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД гражданска отговорност на водача. При оспорен размер на получените от Щ. неимуществени вреди от въззивната инстанция е взето в предвид заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно – медицинска експертиза и документирания престой на пострадалия в болнично заведение. Същият – наложен от причинената при ПТП политравма, сътресение на мозъка, рана на носа, контузия и множество охлузвания по лицето и челото, контузия на гръдния кош и корема с подкожен емфизем, счупване на първо и второ ребро в дясно, двустранен малък пневмоторакс, пневмомедиастинум /събиране на въздух в гръдния кош/, двустранен хемоторакс в основите /събиране на кръв в гръдния кош/, контузия на белите дробове, счупване на дясна ключица, рани на китката и пръстите на лявата ръка, счупване без разместване на горното рамо на дясната срамна кост, кръвонасядане в меките тъкани на таза, контузия на черния дроб. Установена е и извършената хирургична интервенция за фиксация на ключицата с метална пластина и винтове, както и повторната такава за екстракция на металната пластина. Анализирано е и заключението на приетата по делото психологична експертиза, която е установила остатъчни невротични фиксации от преживения инцидент, но като цяло липса на качествени разстройства в психичното функциониране на пострадалия. В мотивите на решението е отчетена благоприятната бъдеща прогноза и младата възраст на Щ. /18 г./ към датата на ПТП. С решението е преценено, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 30 000 лв. е недостатъчно и следва да бъде увеличено.

Решението на Апелативен съд София в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от касатора, са правилно установени, но при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ съотнесено към икономическата конюнктура в страната. При определяне на размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди въззивният съд, макар формално да се е позовал на принципа за справедливост, в действителност не е отчел всички релевантни за приложението му обстоятелства – всички, претърпени от ищеца, вреди, както и съществуващата в страната моментна икономическа ситуация, поради което е изградил неправилния извод, че обезщетение в размер на 60 000 лв. е достатъчно да репарира всички неимуществени вреди, понесени от ищеца. Разрешението на въззивния съд се явява в отклонение на ППВС № 4/1968 г. и създадената по реда на чл. 290 ГПК практика, на която се е позовал касаторът.

По основателността

Изводът на Апелативен съд София относно размера на обезщетението, дължимо за причинените на Щ. болки и страдания, е направен без да е отчетена в достатъчна степен причинената му политравма, която е засегнала всички части на тялото, без да е анализирано въобще наличието на загрозяващ десетсантиметров белег на дясната ключица в резултат на извършеното открито наместване и фиксация с пластина и винтове, както и без да е оценена в достатъчна степен извършената втора операция за екстракция на фиксиращите елементи, причинила допълнителни болки и страдания за още месец. Несъобразена в достатъчна степен от въззивния съд е и съществувалата към релевантния за спора момент – месец август 2017 г. икономическа обстановка в страната, ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ /макар последните да се явяват само помощен критерий/. Именно непрекъснато променящата се икономическа ситуация в страната е в основата на регулярното осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащата към релевантния момент редакция на чл. 492 КЗ /ДВ бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ лимитът на отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя пострадали. Въпреки функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на прекия причинител на застрахователното събитие, законодателно уредената минимална застрахователна сума се явява спомагателен ориентир при преценка на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Допуснатото несъответствие на изградените фактически изводи с доказателствения материал по делото и недостатъчно оценената икономическа обстановка в страната към датата на инцидента са довели до присъждане в полза на ищеца на обезщетение в занижен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД, което обуславя и основателността на исканата от касатора отмяна на въззивното решение за разликата над определеното обезщетение в размер 60 000 лв. до 84 000 лева при отчитане на съпричиняване от 1/3 за настъпване на вредите. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, то следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 293, ал. 1 ГПК.

Поради изложеното, решението на Апелативен съд София следва да бъде частично отменено и доприсъдена сума в размер на 16 000 лв. В частта, с която на касатора Щ. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., решението на Апелативен съд София е влязло в сила като необжалвано.

При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска. Същите следва да бъдат присъдени при приложение на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адвокат Д. в размер на 1 212 лв. за настоящата инстанция и по толкова за предходните две, т. е. общо в размер на 3 636 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 310 лв. за трите съдебни инстанции.

Диспозитив

При тези мотиви и на основание чл. 293 ГПК, ал. 2, във вр. с ал. 1 настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1564/26.06.2019 г. по в. гр. д. № 5811/2018 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 2045/27.03.2018 г. по гр. д. № 12740/2017 г. за отхвърляне на предявения от В. П. Щ. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 40 000 лв. до 56 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2017 г., вместо което постановява

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на В. П. Щ., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 16 000 лв., представляваща разлика между присъдените 40 000 лв. и дължимите 56 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили при пътно – транспортно произшествие на 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2017 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1564/26.06.2019 г. по в. гр. д. № 5811/2018 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 2045/27.03.2018 г. по гр. д. № 12740/2017 г. за отхвърляне на предявения от В. П. Щ. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 56 000 лв. до 80 000 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на 3 636 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 310 лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение №103/02.11.2020 по дело №2181/2019 1
    Определение №363/27.05.2020 по дело №2181/2019
    Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
  • Решение
    Решение № 259 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г.
    Относно обективно установените критерии , от които се ръководи съда при определяне на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и за задължителния характер на указанията , дадени в ППВС №4/1968г и редица решения ,постановени по реда на чл. 290 ГПК , между които изтъкнатите от защитата реш. № 749/2008г по гр.д…
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 104 от 25.07.2014 г. по търг. д. № 2998/2013 г.
    Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?
  • Решение
    Решение № 136 от 01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г.
    Относно задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 11 на ППВС № 4/1968 г.
  • Решение
    Решение № 88 от 17.06.2014 г. по търг. д. № 2974/2013 г.
    Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ. Относно критериите за определяне на социално- иконимическите условия в страната към момента на конкретната пътната злополука, относими към същото.
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 158 от 17.10.2014 г. по търг. д. № 3594/2013 г.
    По приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
  • Решение
    Решение № 31 от 25.03.2014 г. по търг. д. № 1203/2013 г.
    Относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е в противоречие със задължителната практика на ВКС по същия, израз на която е ППВС № 4/68 год..

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми