Решение №103/21.11.2019 по дело №2012/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Произнесъл ли се е окръжният съд е с диспозитив по иск за нищожност на вписването на законна ипотека, а в мотивите на решението е обосновал решаващата си воля на база на разгледан непредявен иск за нищожност на самата ипотека?

Отговор

Ищецът е формулирал петитум за установяване недопустимост, евентуално недействителност на вписване, като са били въведени обстоятелства и въз основа на част от тях съдилищата са разгледали иск за недействителност на самото учредяване на законната ипотека, което би било недействително при наличие на някое от посочените в чл. 170 от ЗЗД условия или поради липса на предвидено в закона основание за учредяването й. В исковата молба, наред с други основания, е заявена недействителност на учредяването на ипотеката поради недопустимо прилагане на разпоредба на пар. 8, ал. 1 ПР ЗИД ЗПСК от националния съд като противоречаща на общностното право. При така наведени фактически твърдения се иска установяване недопустимост или недействителност на вписването на учредената законна ипотека като действие в охранително производство, а не недействителност на учредяването на законна ипотека. Формулираният по този начин петитум не съответства изцяло на търсената от ищеца защита. При противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска е налице нередовност на исковата молба.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ:
Вероника Николова, Кристияна Генковска

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2012 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр.София срещу решение № 43/19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 7/2018г. от Габровския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 307/23.10.2017г. по гр.д.№ 1198/2016г. на Габровския районен съд за признаване за установено по отношение на касатора по предявения иск от „Картал”АД, гр. Габрово, че извършеното на 07.02.2007г. в том І-11, вх.№ 529, партида 957 на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Габрово вписване на законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Картал”АД (с изключение на имота по т.22.2 от решението) е недействително и е постановено заличаване на вписването на тази законна ипотека.

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли, решението да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Претендира разноските за производството. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо, като е неоснователно възражението на въззивника – настоящ касатор, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Според състава на окръжния съд не е предявен иск за нищожност на самата ипотека и Габровският районен съд се е произнесъл по искове за недопустимост и недействителност на вписването на ипотеката. Решаващият съд е изложил съображения, че Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е неприложимо по отношение на хипотезите на недопустимост и недействителност на вписването по чл.90 ЗКИР, тъй като вписванията в имотния и в търговския регистър имат различен предмет. Според въззивния съд не са били налице основания за вписване на ипотеката, поради което вписването е недействително по смисъла на чл.90 ЗКИР. Липсата на основание за вписване на ипотеката е изведено от въведената с чл. 63,  пар. 1 ДФЕС забрана за ограничаване движението на капитали между държавите членки и държавите членки и трети страни. Окръжният съд е приел, че разпоредбата на Пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, предвиждаща права на държавата да впише ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за обезпечаване неизпълнението на задълженията на купувача по заварен приватизационен договор, създава предпоставки за ограничаване правата и интересите на акционерите, които са закупили или ще закупят акции от капитала на приватизираното дружество, защото дава на държавата – кредитор привилегия да удовлетвори вземането си. Основавайки се и на практиката на ВКС по решение № 147/27.01.2016г. по т.д.№ 3013/2013г. на ІІ т.о. решаващият състав не е приложил законовата норма като несъвместима с ДФЕС.

Касационен въпрос

С определение № 139/25.03.2019г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за проверка вероятната недопустимост на въззивното решение.

Според касатора окръжният съд се е произнесъл с диспозитив по иск за нищожност на вписването на законна ипотека, но в мотивите на решението е обосновал решаващата си воля на база на разгледан непредявен иск за нищожност на самата ипотека.

Мотиви

Становището на състава на ВКС произтича от следното:

В исковата молба ищецът „Картал“ АД е предявил искове за „нищожност или недопустимост“ на вписването от 07.02.2007г. на законна ипотека върху недвижими имоти, като са изложени пороци, касаещи самото вписване на ипотеката: липса на надлежна молба от кредитор, липса на вписване в шестмесечния срок, липса на надлежно описание на имотите, върху които се иска вписването на ипотеката, и липса на основание за вписване. С молба от 17.09.2016г. ищецът е уточнил, че недопустимостта произтича от посоченото основание за вписване – пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК, която разпоредба не следва да се прилага от момента на приемането на Република България за член на Европейския съюз, поради противоречието й с пар. 63, пар. 1 ДФЕС в аспекта на установената забрана за ограничаване свободното движение на капитали. Останалите, изложени в исковата молба основания, са отнесени към пороците, обуславящи недействителност на вписването, като са конкретизирани твърдените обстоятелства. Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че исковете са предявени при условията на евентуалност. Главният иск за недопустимост на вписването е отхвърлен като неоснователен, тъй като съдията по вписванията е бил надлежно сезиран с искане – подадена молба от кредитора АПСК, към която са приложени документи за неизпълнение на задълженията по приватизационния договор. Евентуалният иск за недействителност на вписването е уважен поради липса на основания за вписване на ипотеката, изведени от липсата на предпоставките по пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК.

Съгласно нормата на чл.88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл.537 ГПК, ал.2 и ал.3, като по силата на чл.90, ал.1 ЗКИР вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство. С определение № 154/20.03.2015г. по ч.т.д.№ 119/2015г. на ВКС, ІІ т.о. е направено разграничение между основанията по чл.90, ал.1 ЗКИР, въз основа на които би могло да се постанови заличаване на вписана ипотека. Решение № 147/27.01.2016г. по т.д.№ 3013/2013г. на ВКС, ІІ т.о., на което са се позовали съдилищата, е постановено по иск за прогласяване нищожността на вписана законна ипотека поради липса на предвидено в закона основание за учредяването й, предвид неприлагане на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК.

Вписването на ипотеката е само един от елементите от фактическия състав по учредяването на ипотеката и представлява различен юридически акт от самата ипотека и съответно основанията за недействителност на учредяването и на вписването, са различни (в този смисъл решение № 426/14.05.2009 г. по гр. дело № 308/2008 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 553/20.12.2011г. по гр.д. № 1166/2011г. на ВКС, IV г.о.). Производството по вписване е строго формално и се извършва при спазване на императивните правила на ПВ и чл.531 ГПК и сл. и като охранителен акт може да е засегнато от порок. Вписването пази права, поради което с нормите на чл.88 ЗКИР и чл.90 ЗКИР законодателят е предвидил защита от вписване, което е недопустимо или недействително. В случая ищецът е формулирал петитум за установяване недопустимост, евентуално недействителност на вписване, като са били въведени обстоятелства и въз основа на част от тях съдилищата са разгледали иск за недействителност на самото учредяване на законната ипотека, което би било недействително при наличие на някое от посочените в чл. 170 от ЗЗД условия или поради липса на предвидено в закона основание за учредяването й. В исковата молба, наред с други основания, е заявена недействителност на учредяването на ипотеката поради недопустимо прилагане на разпоредба на пар. 8, ал. 1 ПР ЗИД ЗПСК от националния съд като противоречаща на общностното право. При така наведени фактически твърдения се иска установяване недопустимост или недействителност на вписването на учредената законна ипотека като действие в охранително производство, а не недействителност на учредяването на законна ипотека. Формулираният по този начин петитум не съответства изцяло на търсената от ищеца защита. При противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска е налице нередовност на исковата молба, който недостатък е неотстраним пред касационната инстанция. Съобразно постановките по т.5 от ТР №1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд дължи даване на указания за поправяне нередовностите на исковата молба, като следва да приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК с последиците по чл.270, ал.1 ГПК, ако указанията останат неизпълнени.

По основателността

По тези съображения на основание чл. 293, ал. 4, предл. второ ГПК въззивното решение следва да се обезсили в обжалваната част и делото да се върне на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав за уточняване на петитума на иска и произнасяне в зависимост от наличието или липсата на такова уточнение. След направено уточнение на иска съдът следва да съобрази и родовата подсъдност за разглеждане на спора. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските за касационното производство.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 43/19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 7/2018г. от Габровския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 307/23.10.2017г. по гр.д.№ 1198/2016г. на Габровския районен съд за признаване за установено по отношение на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] по предявения иск от „Картал”АД, [населено място], че извършеното на 07.02.2007г. в том І-11, вх.№ 529, партида 957 на Агенция по вписванията – Служба по вписванията [населено място] вписване на законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Картал”АД (с изключение на имота по т.22.2 от решението) е недействително и е постановено заличаване на вписването на тази законна ипотека.

ВРЪЩА делото на Габровския окръжен съд за ново разглеждане в обезсилената част.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. Докладчик: съдия Здравка Първанова Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?

Решение № 147 от 27.01.2016 г. по т. д. № 3013 / 2013 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова Относно предпоставките на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /ДВ бр.72/01.09.2006 г./ за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът – купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството, в противоречие с практиката в други влезли в сила съдебни решения.
Решение №426/14.05.2009 по дело №308/2008 Докладчик: съдия Теодора Гроздева Произнасяйки се по непредявен иск за прогласяване на нищожността на вписването на ипотеката при заявен петитум на исковата молба за прогласяване нищожност на самата ипотека, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение. Макар в мотивите на решението да е разгледана нищожносттта на ипотеката по чл.26 от ЗЗД, диспозитивът на решението, от който се формира силата на пресъдено нещо на съдебните решения, е за нищожност на вписването на ипотеката, което както бе изложено по-горе е налице само при наличието на някое от посочените в чл. 472 ГПК /отм./ основания. Като е оставил в сила горепосоченото недопустимо решение на първоинстанционния съд, въззивният съд също е постановил недопустимо решение.
Определение №154/20.03.2015 по дело №119/2015 Докладчик: съдия Емилия Василева Налице ли са три различни самостоятелни основания, визирани в чл. 90, ал. 1 ЗКИР относно заличаване на вписано обстоятелство?
Установяване нищожност на нотариално удостоверяване представлява ли самостоятелно основание за заличаване на вписване в търговския регистър поради недействителност на същото?
Допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на вписване?

Решение № 553 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1166/2011 г. Докладчик: съдия Боян Цонев Учредяването на ипотеката е недействително при наличие на някои от посочените в чл. 170 ЗЗД основания; договорните ипотеки могат да са недействителни (нищожни) и на основанията по чл. 26 ЗЗД; а вписването на ипотеката е нотариално действие, основанията за нищожност на което са регламентирани в чл. 472 ГПК (отм.), респ. в чл. 576 ГПК от 2007 г. В случая с исковата молба (предвид и посоченото й уточнение) е заявено и се претендира недействителност на учредяването на процесната законна ипотека в полза на ответната банка, поради това, че както ответниците-продавачи на процесния имот, така и ответниците-купувачи и кредитополучатели, за чиито паричен дълг и в чиято тежест е учредена ипотеката, не са собственици на имота. От естеството и предназначението на законната ипотека следва, че и тя (подобно на договорната – чл. 167, ал. 3 ЗЗД) може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Поради това, въпросът относно собствеността е преюдициален относно действителността на законната ипотека. Ако последната е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 ЗЗД.
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Цитирани норми